Розенкройцерски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Херметизъм

Хермес Трисмегист

Пантеон
Хермес Трисмегист · Тот · Хермес

Главни книги
Корпус Херметикум · Кибалион

Общности изповядващи херметизма

Розенкройцерски орден · Орден Златна Зора · Сабиани

Свързани теми
Кабала · Таро

Известни последователи на учението
Джон Ди • Уилям Йейтс • Парацелз • Алессандро Калиостро • Джордано Бруно • Мартинес де Паскуалис • Самуел Лидъл Мазерс • Франц Бардон • Роберт Флад • Фулканели

Розенкройцерският орден е легендарна езотерична организация, която започва да се споменава в публикувани документи от началото на 17 век. Съществуват няколко съвременни организации, които се обявяват за наследници на розенкройцерите, въпреки че тази връзка е спорна. Някои изследователи дори разглеждат първоначалния орден от 17 век като художествена измислица.

Произход[редактиране | edit source]

Известни са малко подробности относно произхода на "Ордена на Розенкройцерите". Твърди се, че е съществувал още през ХІV век, когато в него се сливат оцелелите рицари-тамплиери. "Морал и Догма" открива определена връзка между Розенкройцерите и Тамплиерите. Последователите на древния Розенкройц са имали строга и йерархична наука на посвещение останала от тяхните предци. Постепенно те я изоставят и се превръщат в тайна секта. Обединяват се с много рицари-тамплиери. Догмите на двата ордена се смесват.

Разкритие[редактиране | edit source]

Началото на ХVІІ век членовете на Розенкройцерския орден решават да разкрият на света част от историята си. Те свързват своето начало с митичната личност на Кристиян Розенкройц. Розенкройц предприел пътуване до Сирия, а после и до Египет, за да изучи окултизма. Учил при най-добрите учители на окултна философия в Близкия Изток и Северна Африка. Бил е посветен в тайно изкуство за удължаване на живота. След което се завърнал в Европа, за да разпространи просветлението си из целия континент. Не бил приет добре и окултният философ се връща у дома в Германия, където образува общество, основаващо се на неговите учения.

Сто и двадесет години след смъртта на Кристиян Розенкройц, гробницата му е открита от един от братята, което се приема като знак от Братството, че тайното братство следва да се разкрие и да прикани учени от Европа да се присъединят към него. Обявяват, че братята държат ключа към тайно познание, което може да преобрази обществото по чудотворен начин и да доведе до нова ера, в която "светът ще се пробуди от дълбокия си сън и с отворено сърце, свободен ум и боси крака ще посрещне радостен и весел, новия изгрев на слънцето".

Тези истории са публикувани в два манифеста, известни под името "Fama Fraternitatis" и Confessio Fraternitatis.

Според "Енциклопедия на Масонството" на Маки разказът за пътуването на Розенкройц е възприет от много хора и мнозина искали да се присъединят към невидимото общество на розенкройцерите. Но ордена само искал да провери реакцията на обществото и не отговорил на исканията им.

Връзка между Масонството и Розенкройцерството[редактиране | edit source]

Някои съвремени лидери на Масонството отричат връзка между техния орден и този на рицарите-тамплиери и розенкройцерите. Съществуват обаче известни прилики като например; имената на последните три степени на Йоркската церемония - "Рицар на Червения Кръст" (на немски Rosenkreuz е розов кръст), "Рицар от Малта" и "Рицар-тамплиер", както и осемнадесетата степен на Шотландската церемония - "Върховен Господар на Rose-Croix (розов кръст)", която заедно със седемнадесетата степен са известни като Катедрала на розовия кръст.

Възкресяването на Розенкройцерството[редактиране | edit source]

Възкресяването на "Братството на розата и кръста" произлиза от Тюбингенския кръг, като автор на "Химичната сватба на Криситиян Розенкройц" е Йохан Валентин Андрее - учен, протестански пастор от Тюбинген, който я написва за да "християнизира" образа на Розенкройц, понеже розенкройцерството е свързано с цялата история на херметизма и каббалата.

Знакът на Розенкройцерите[редактиране | edit source]

Кристиян Розенкройц избрал розата и кръста за символи. Те са включени и в собственото му име. Употребяват се като символи още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. Означават Духа и Материя или на Бог и Природа. В християнския символизъм понякога с розата се отъжествява Дева Мария, а с кръста Иисус Христос, като обединяването им има силна притегателна сила за вярващите.

Съвременно Розенкройцерство[редактиране | edit source]

В нашето съвремие, Братството се развива основно отвъд Океана - в САЩ. Най-влиятелното розенкройцерско общество там днес е Древният и Митичен Орден на Розата и Кръста, познат като AMORC (Ancient and Mystical Order of the Rosy Cross), основан от Харви Спенсър Люис (1883-1939). Последователите на Люис му приписват чудодейни сили, включително и способността да превръща метали в злато. Такава демонстрация той прави на 22.06.1916 г. в Ню Йорк. В 'A New and Authentic History of the Rosicrucians', Уитеман описва това събитие, като свидетелства, че по специална формула, след необходимите 16 минути за това, парченце цинк се превърнало в злато и химици потвърдили факта.
Последовател на розенкройцерството е създаденото през 1924 г. в Холандия розенкройцерско движение, което по-късно приема името Интернационална школа на Златния Розенкройц. Днес тя е разпространена в почти целия свят: http://www.rozenkruis.nl/countries

Розенкройцерство в България[редактиране | edit source]

Напоследък се появи мнение (М. Хайндл - Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил окултисти и посял там идеите на своето учение.

Розенкройцерите в литературата[редактиране | edit source]

Има определено влияние на Розенкройцерството върху литературата. Най-известният розенкройцерски, езотеричен роман е "ЗАНОНИ" (Zanoni)- 1842 г., с автор лорд Едуард Булуер-Литън (1803-1873). Такова има и в творчеството на Пърси Шели (1792-1822), Йохан Вофганг Гьоте (1749-1832), Алистър Кроули (1875-1947), Хорхе Борхес (1899-1986)и др.

Известни са три малки книги, публикувани между 1614 и 1616 г. В тях е залегнала идеята за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на двете главни движения на времето - Реформацията и напредъка на научната мисъл.

Легендите свързват розенкройцерството с личността на фараона еретик Ехнатон, както и с Хималайския изток.

Източници[редактиране | edit source]

Гари Ка - "По пътя към глобалната окупация"

Външни препратки[редактиране | edit source]