Катарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прогонването на катарите от Каркасон през 1209

Катарството (на гръцки: καθαροί, чисти) е религиозно течение, възникнало в средата на 10 век и определено от римокатолическата църква като еретическо. То е разпространено в цяла Западна Европа, но центърът му е в Лангедок, днес в Южна Франция. Името на катарите най-вероятно идва от гръцки (катарос, "чистите"). Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на 12 век и идва от наименованието на град Алби, античната Albiga. В историческите трудове често катарите, подобно на абогийците, са разглеждани като названия на богомилските общности в западна Европа.

Учение[редактиране | edit source]

Характеризира се като дуалистично, гностическо учение, изхождащо от богомилството, в основата на което стои виждането, че целият материален свят, включително човекът, е творение на дявола. В резултат се отхвърля всичко материално - не само в религиозно, но и в социално отношение - държавата, клетвата, трудът, военната служба, семейството, раждането и отглеждането на деца.

Учението на катарите през погледа на Бонакурс[редактиране | edit source]

Бонакурс казва, че според катарите дяволът е създал Адам от кал и затворил в него чрез висша сила ангел на светлината. Създал и Ева. От брака им се родил Каин, а от неговата кръв били създадени кучетата и затова били верни на хората. Според тях всичко, което е създадено във въздуха, във водата и на земята, е дело на дявола, вкл. хората и другите създания и неодушевени предмети. Христос не е имал, според тях, плът. Не е ял, нито е пил, а само така е изглеждало. Не вярват, че тялото му е възкръснало, нито, че е прието на небето. Не приемат и че Синът е равен на Отца. Смятат, че чрез освещаването с вода по никакъв начин не може да се приеме Светият дух. Не вярват, че някаква видима материя (визирайки хляба от причастието) може да се превърне в тялото Христово. Смятат, че Слънцето е самият дявол, а луната е Ева. [1]

Учението на катарите според Евервин Щайнфелдски[редактиране | edit source]

След едно изгаряне на катари Евервин Щайнфелдски описва тяхната ерес, силно впечатлен от тях. Основното, на което набляга, е тяхното виждане, че само те следват стъпките на Христос и са против притежаването на всякакви материални блага. Обвиняват и монасите, че макар да живеят в манастири, пак притежават нещо, макар и не лично тяхно. [2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бонакурс. "Животът на еретиците"
  2. Евервин Щахнфелдски. "Учението на катарите"
  • Christine Woehl. 'Volo vincere cum meis vel occumbere cum eisdem': Studien zu Simon von Montfort und seinen nordfranzosischen Gefolgsleuten wahrend des Albigenser-Kreuzzugs (1209 bis 1218). Frankfurt am Main, 2001.
  • Жан Блум. Тайното учение на катарите. С., Мириам, 2002.
  • Sophy Burnham. The Treasure of Montsegur: A Novel of the Cathars. San Francisco, 2002.
  • Фернан Ниел. Албигойци и катари. С., 2003 (Знаем ли.., 26).
  • Jorg Oberste. Der 'Kreuzzug' gegen die Albigenser: Ketzerei und Machtpolitk im Mittelalter. Darmstadt, 2003.
  • Claire Taylor. Heresy in Medieval France: Dualism in Aquitaine and the Agenais,1000-1249. Woodbridge, 2005 (Royal Historical Society Studies in History New Series).
  • Elaine Graham-Leigh. The Southern French Nobility and the Albigensian Crusade. Woodbridge, 2005.
  • Жан Блум, Рьоне Нели. Последните еретици. Тайното учение на катарите — философия, легенди, апокрифи. С., 2005.
  • Graham-Leigh, Elaine. The Southern French Nobility and the Albigensian Crusade. Woodbridge, 2005.
  • Bernard Gui, The Inquisitor's Guide: A Medieval Manual on Heretics. Translated and edited by Janet Shirley. Welwyn Garden City, 2006.
  • John Hine Mundy. Studies in the Ecclesiastical and Social History of Toulouse in the Age of the Cathars. Aldershot, 2006 (Church, Faith and Culture in the Medieval West).
  • Симеон Хаджикосев. Светът на трубадурите. С., 2007.
  • Ото Ран. Кръстоносният поход срещу Граала. История на Албигойците. С., 2007.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни източници[редактиране | edit source]