Лангедок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герба на Лангедок
Знаме на Лангедок
Лангедок на картата на Франция

Лангедок (на френски Languedoc, на окситански Lengadòc) е историческа област в Южна Франция с главен град Тулуза. Днес тя е разделена на два административни региона - Юг-Пиренеи и Лангедок-Русийон, които съответстват на някогашните Горен и Долен Лангедок. Тя е центъра на старата Окситания - lo País d'Òc (буквално - "земята Ок").

Етимология[редактиране | edit source]

Названието на областта произлиза от името на Окситански език - езика, който се говори в Окситания (дн. Южна Франция), което в оригинал звучи като „Langue d'Oc“ (в превод буквално „езикът Oк“) или слято образува името на областта - Лангедок „Languedoc“.

История[редактиране | edit source]

Праистория и античност[редактиране | edit source]

Oбластта е заселена от праисторически времена, тук се откриват следи от Оринякската палеолитна култура (33 000 - 19 000 г. пр. Хр.), прото иберско-лигуриската къснонеолитна културата на кардиалната керамика (6000-3500 г. пр. Хр.), късно-халколитната култура Артеняк (3000-2000 г. пр. Хр.) и от протокелтската култура на погребалните урни (1300-750 г. пр. Хр.). Най-старото историческо население тук се явяват иберите, ползващи североизточната иберска наречена Левантинска или просто иберска писменост поради това, че е най-разпространена от четирите вида писмо ползвани от иберските народи. По крайбрежието между днешните Италия и Испания наречено по-късно Заливът на Лион свои пристанища установяват етруските и финикийци от Картаген, cлед тях гръцки колонисти от Родос основават полисът Родо (дн. гр. Росас, исп. Rosas) - 8 век пр. Хр. в днешна Каталония, а от Фокея основават Масалия (дн. Марсилия) - 600 г. пр. Хр. и Емпорион (Ampurias, Empúries) - 575 г. пр. Хр. при гр. Ла Ескала в дн. провинция Херона на Каталония, марсилските гърци от своя страна - Агате Тюхе (дн. Агд в Лангедок)- 400 г. пр. Хр., Антиполис (дн. Антиб)- 4 век пр. Хр., Никея (дн. Ница)- 350 г. пр. Хр., основаният от финикийците в Х век пр. Хр. град в VІ век пр. Хр. с идването на колонисти от Фокея става гръцко-лигурския Монойкос (дн. Монако), лигурите имат отношение и към заселването на другите полиси в Залива на Лион. Същинските келти идват към 400 г. пр. Хр., колко от населението преди това е било близко и дo етруските, лигурите и палеосредиземноморските култури няма сигурни данни.

Областта, вече заселена с келти, е завладяна в 122 г. пр. Хр. от римския пълководец Гай Секстий Калвин, от 121 г. пр. Хр. влиза в границите на римската провинция Нарбонска Галия, първоначално наречена Трансалписка Галия, първата извън Апенинския полуостров, и бързо се романизира.

Средновековие[редактиране | edit source]

В 413 г. старонемските племена на визиготите водени от своя крал Атаулф превземат главните й градове Нарбона и Толоса (Тулуза), към средата на века започват да установяват свои поселения тук, а в 462 г. император Либий Север чрез своя наместник Рицимер официално дава на краля им Теодерих II за заселване половината от провинция Нарбонска Галия, в 475 г. съгласно договора с император Юлий Непот визиготския крал Ойрих добива пълна независимост на своето кралство, тукашната област на което става херцогство и започва да се нарича Септимания по тогавашното име на дн. град Безие - Colonia Julia Septimanorum Beaterrae кръстен на заселелите се в подарените им от Октавиан Август земи тук ветерани от VІІ Клавдиев легион. От 507 г. франките и бургундите започват да нападат визиготското кралство и в 508 г. завладяват Тулуза, но кралството устоява. Септимания остава готска, но крал Теудис мести столицата в Барселона.

В VІІІ век визиготското херцогство пада под господството на Арабския халифат. През 719 г. емира на Андалусия Самх бен Малик завладява княжество Септимания и в 720 г. превръща град Нарбона в своя столица. Арабското присъствие в Септимания продължава до 759 г. когато маврите са победени от франките, но в 793 г. столицата Нарбона е превзета, изгорена и обезлюдена от андалуският владетел Хишам I. В 886 г. андалузки латиноезични помаци т.н. мувалади идват от Печина до Алмерия построяват цитаделата Джабал-ал-Килял (Фаракша) дн. Ла Гард Френе (Fraxinet) в залива до сегашния Сен Тропе, превземат околната територия и създават свое емирство. Техните набези и грабежи в региона продължават цял век, те дори овладяват швецарския кантон Вале с прохода Сен Бернар и нападат северния кантон Сен Гален докато най-сетне в 975 г. не са разбити и прогонени от обединените сили на византиския флот, Провансалскя граф Ротболд ІІ и бургундските франки на Ардуин Глабер. В 1047 г. андалуските араби превземат Леринските острови разположени срещу Кан. През ХІІ век пък редица мюсюлмани се установяват в град Монпелие, като тогава отделно от това редица местни феодали купуват от Севарна Африка множество роби-мюсюлмани и ги заселват в провинциите Русийон, Лангедок и Прованс. По-късно много от бягащите от испанската Реконкиста и Инквизицията мюсюлмани също се настаняват в Южна Франция, те дори създават собствена социална група в региона Лангедок-Русийон, но политическото господство на сарацините в Лангедок е прекратено от франките още към 759 г., а в 768 г. Пипин Къси окончателно завладява Септимания.

От 10 вek тези земи стават център на движението на последователите на българските богомили в Западна Европа - катарите. Името на станалото много известно напоследък тукашно селище Бугараш напомня за тези времена. Спечелили огромно влияние и привлекли за своята кауза населението и тукашната аристокрация, те съществено ограничават позициите на папата и затова след като са обявени за еретици от Римокатолическата църква срещу областта е хвърлен Албигойския кръстоносен поход който с цената на нечувани по жестокостта си масови убийства и репресии след дългогодишни войни успял да покори провинцията и да унищожи катарите, а независимата дотогава страна е предадена на френския крал.

Във Франция[редактиране | edit source]

След като областта на независимото графство е напълно унищожена от кръстоносците и страната е предадена на френския крал Луи VIII френското господство е затвърдено окончателно в 1229 г. при неговия наследник на престола Луи IX. Названието Лангедок започва масово да се употребява в ХІІІ век особено след като в 1271 г. графство Тулуза е погълнато в земите на френската корона. Областта запазва автономен статут като провинция до 1790 г. Горе долу по това време тук се разиграва историята с т.н. Звяр от Жеводан. Независимо че губи политическата си независимост и дори автономията си, провинцията запазва и днес своите специфични културни традиции, етнографски различия и собствения окситански език, много по-близки до каталонския в Испания и диалектите в севрозападна Италия отколкото до тези в останалата част на Франция.

Винарството в Лангедок[редактиране | edit source]

Районът е един от най-старите винопроизводители във Франция, наричан и днес "виненото езеро". Произвежданите червени, розе, бели и естествено пенливи вина се световно известни. Това е можеби най-голямата винарска област в света. Лозарскиите масиви се простират от подножието на Пиренеите чак до делтата на река Рона и са на територията на четири департамента. Областта дава към 40 % от всички френски вина.

Виното донасят в земите на днешния Лангедок-Русийон (Галия, по онова време) етруските търговци, през VІІ в. пр.Хр. Постепенно римляните се сдобиват със земи тук и започват да отглеждат лозя. Голямо предимство за износа на местно вино из цялата Римска империя се оказва лесният достъп до Средиземноморието. След щетите от филоксерата и масово изкореняване на лозя през 80-те години местните винари залагат изключително на качеството и резултатът не закъснява - на областта е присъдено регионалното контролирано наименование за произход AOC Languedoc. Сортът "Лангедок" както го наричат лозарите в Италия, наричан тук "Мондюз ноар" (Mondeuse Noire) е един от тези разнасящи славата на областта, но самото й име днес е етикет и световно утвърдено нарицателно за най-добри вина с контролиран произход.