Рицимер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Либий Север на ас. На обратната страна е монограмът на Рицимер.

Флавий Рицимер или Рикимер (на латински: Ricimer, Rikimer; * 405 г.; † 18 август 472 г.) e magister militum (командващ армията) на Западна Римска империя през 5 век.

Флавий Рицимер е германски генерал и ариански християнин, син на Речила, крал на свебите и на дъщеря на западноготския крал Валия. Младите си години прекарва на двора на император Валентиниан III, където получава боен опит при Аеций, magister militum на Валентиниан III в западната част на Римската империя.

През 457 г. Лъв I дава на Рицимер почетната титла patricius. Рицимер е De-facto- регент на това, което е останало от Западната Римска империя. Рицимер практически е владетел в Италия.

През април 457 г. Рицимер провъзглася след смъртта на Авит своя боен камарад Майориан за западноримски император.

През 459 г. той е консул заедно с Флавий Юлий Патриций.

Рицимер провъзглася на 19 ноември 461 г. сенатор Либий Север за император и през есента на 465 г. го сваля. През 467 г. провъзглася Антемий за император и се жени за дъщеря му.

През март или април 472 г. Рицимер провъзглася Олибрий за император и след тримесечна обсада завладява Рим на 1 юли 472 г. Убива император Антемий, а Рим дава за грабеж на войниците си.

Рицимер умира след два месеца от висока температура. Титлата му patricius наследява племенникът му Гундобад.

Рицимер e женен за Алипия, дъщеря на Антемий и Марция Евфемия, дъщеря на Маркиан. Те нямат деца.

Източници[редактиране | edit source]

  • Friedrich Anders: Flavius Ricimer: Macht und Ohnmacht des weströmischen Heermeisters in der zweiten Hälfte des 5. Jahrhunderts. Peter Lang Verlag, Frankfurt a. M. 2010, ISBN 3631612648
  • John B. Bury: History of the Later Roman Empire. From the death of Theodosius I. to the death of Justinian. Bd. 1, New York 1958 (Nachdruck der Ausgabe von 1923).
  • Andrew Gillett: The Birth of Ricimer. In: Historia 44, 1995, S. 380ff.
  • Penny MacGeorge: Late Roman Warlords. Oxford 2002, S. 167ff.
  • John M. O'Flynn: Generalissimos of the western Roman Empire. Edmonton 1983.