Ил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за византийския военачалник. За реката във Франция вижте Ил (река).

Ил (на латински: Illus; гръцки: Ἰλλός, † 488 г. в Исаврия) e византийски генерал от исаврийски произход, който играе важна роля по времето на управлението на императорите Зенон и Василиск.

Ил поддържа заедно с брат си Трокунд през януари 475 бунта на Василиск против Зенон, след това през август 476 помага обаче на Зенон да се върне обратно от изгнание. В началото той е лоялен към Зенон. Получава консулат 478; разбива узурпатора Маркиан през 479 г., отвреме - навреме e обаче против императорската вдовица Верина. През 483 г. той е обявен за държавен враг, заради разногласие по отношенние на Флавий Лонгин, по-младия брат на Зенон. Той отговаря на това с открит бунт и издигане на Леонтий за антиимператор през 484 г. Въстанието e потушено през 488 г. след четиригодишна гражданска война, при която Ил е убит в Исаврия.

Литература[редактиране | edit source]

  • John Robert Martindale: Illus 1. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 586–590.

Източници[редактиране | edit source]

  • Smith, Ил, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, v. 1, page 569-570