Реконкиста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За града в Аржентина вижте Реконкиста (град).
За отвоюването на Леванта вижте Византийска реконкиста.
Ход на Реконкистата през годините
Пелайо Астурийски

Реконкиста е исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат.

История[редактиране | edit source]

Реконкистата започва през 718 година с първото християнско въстание и завършва през 1492 година с падането на Гранада, последната ислямска крепост на Иберийския полуостров.

През 718 година арабският васал Дон Пелайо Астурийски се надига на бунт срещу Халифата. Поради отдалечеността на владенията му в Астурия от главните арабски центрове Гранада, Кордоба и Малага въстанието бързо се разраства и към съседните провинции. Въпреки това Пелайо скоро е разгромен, пленен и го повеждат към Кордоба, за да бъде съден. По пътя обаче успява да избяга, връща се отново в Астурия и започва да организира ново въстание.

През 722 г. Дон Пелайо вече разполага с няколкостотин добре въоръжени мъже, с които още същата година съумява да победи арабския гарнизон в Ковадонга. Това малко сражение е първата истинска битка от Реконкистата на Испания. По примера на Пелайо през следващите десетилетия и други васали в най-северните части на Испания започват да се надигат срещу маврите.

През 732 г. ислямските армии са разбити от краля на франките Карл Мартел в битка при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да осигурят стабилна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 г. те са прогонени от Галисия, която впоследствие се превръща в третия по важност поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките успяват да завладеят най-североизточните части на Испания, като създават Испанската марка, която включва части от Навара, Арагон и Каталония.[1] По-късно от тези територии се обособили няколко държави.

Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след битката при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е преместена от Овиедо в Леон и то става известно като Кралство Леон. През същото време кралство Кантабрия действа самостоятелно срещу арабите в най-северозападните части на полуострова. През 11 век кралство Кастилия, дотогава погранично графство, се откъсва от Леон, но през 1230 г. двете държави отново се обединяват в кралство Кастилия и Леон. Малко по на изток през 824 г. се създава кралство Навара, а в североизточните райони се образува кралство Арагон след обединението на едноименното кралство с графство Барселона. През 1139 г. от кралство Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия успява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи краля на Леон свой васал, но след смъртта му през 1035 г. страната бива разделена между синовете му.

Разпадането на Ал-Андалус улеснява разширяването на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите успяват да нанесат няколко поражения на испанците, но не успяват да спрат тяхното настъпление. През 1212 в решителната битка при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани големите градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е завладяна и Севиля. Мюсюлманите успяват да задържат само емирство Гранада, което просъществува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.[2] Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не успяват да възстановят мюсюлманското владичество. По същото време, Арагон успява да се разшири в западното Средиземноморие — завладени са Балеарските острови и Сицилия.[3]

През 1469 короните на Кастилия и Арагон се обединяват с женитбата на Фернандо Арагонски, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се поставя началото на обединена Испания. През 1478 е завършено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е превзета и последната мюсюлманска крепост на полуострова Гранада, като последният емир на Гранада Мухамад XII се предава. С това приключва 781-годишното ислямско присъствие в Испания.[4] През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.

Фернандо и Исабела са представители на Ренесанса, от така наречените „нови монарси“. Те централизират държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията. С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни реформи, Испания се превръща в първа световна сила.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Rinehart, Robert и др. A Country Study: Spain — Castile and Aragon. // Library of Congress Country Series, 1998. Посетен на 2007-03-11.
  2. Payne, Stanley G.. A History of Spain and Portugal; Ch. 4 Castile-León in the Era of the Great Reconquest. // The Library of Iberian Resources Online, 1973. Посетен на 2007-03-11.
  3. Payne, Stanley G.. A History of Spain and Portugal; Ch. 5 The Rise of Aragón-Catalonia. // The Library of Iberian Resources Online, 1973. Посетен на 2007-03-11.
  4. Договорът от Гранада (вижте Договорът от Гранада, 1492) гарантиращ религиозна толерантност на мюсюлманите.