Реконкиста
- За града в Аржентина вижте Реконкиста (град).
- За отвоюването на Леванта вижте Византийска реконкиста.
Реконкиста е исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат.
История [редактиране]
Реконкистата започва през 718 година с Първото християнско въстание и завършва през 1492 година с падането на Гранада, последната ислямска крепост на Иберийския полуостров.
През 718 година арабският васал Дон Пелайо Астурийски се надига на бунт срещу Халифата. Поради отдалечеността на владенията му в Астурия,от главните арабски центрове Гранада, Кордоба и Малага въстанието се разраства бързо и в съседните провинции. Въпреки това Пелайо скоро е разгромен, пленен и отведен в Кордоба, за да бъде съден. По пътя обаче успява да избяга, за да се върне отново в Астурия, където започва да организира ново въстание.
През 722 година Дон Пелайо вече разполага с няколкостотин добре въоръжени мъже, с които още същата година съумява да победи арабския гарнизон в градчето Кобадонга. Това малко сражение е първата истинска битка от Реконкистата на Испания.
По примера на Пелайо през следващите десетилетия и други васали в най-северните части на Испания започват да се надигат срещу маврите. До 1018 година няколкото испански мини-кралства стигат до Сарагоса (на около 300 км северно от Мадрид). През същото време Кралство Кантабрия действа самостоятелно срещу арабите в най-северозападните части на полуострова.
Към началото на 15-и век испанските кралства се обединяват сякаш за последен щурм срещу останалите на полуострова няколко големи арабски крепости. През 1492 испанците, предвождани от Фернандо Арагонски, превземат и последната мюсюлманска крепост Гранада, след като последния емир на Гранада Мухамад XII. се предава.
До началото на 16-и век почти всички араби са изгонени от страната или изгорени на клада от Инквизицията.