Емирство Гранада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Територията на Гранадският емират (в зелено)

Емирство Гранада (на арабски: مملكة غرناطة, на испански: Reino de Granada; 10132 януари 1492) е последното държавно арабско-ислямско образувание в Европа, като остатък, след мавърско завоюване на Иберийския полуостров.

С превземането на Гранада на 2 януари 1492 г. завършва Реконкистата на запад. Същата година е открита Америка. Тордесиляският договор поделя света на сфери на влияние, като се отпочва и испанската колонизация на Магреб, а през 16 век се формира Испанска империя.

Церемонията на 2 януари 1492 г. по влизането на кралската двойка на новата испанска корона в Гранада е внушителна. Още през ноември 1491 г. испанските войски били под стените на Гранада. След двумесечна обсада, маврите се съгласили на преговори по предаването на крепостта. Условията за предаването на крепостта били осигуряването на безопасен излаз на защитниците и техния халиф Албухалем към Магреб, парично обезщетение, пълна религиозна и гражданска свобода за желаещите мюсюлмани и евреи да останат да живеят в Гранада.

Начело на процесията яздел архиепископът Мендоса, примас на Испания. Зад него на разстояние влезли в последната мавърска крепост в Ал-Андалус Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска. След войниците последен в последната мюсюлманска крепост в Западна Европа влязъл първият велик инквизитор - Томас де Торквемада.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]