Лазар Киселинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Киселинчев
български революционер

Роден
Починал
Лазар Киселинчев в Общомедия

Лазар Търпов (Трендафилов) Киселинчев, с псевдоними Аврам Киселец, Атински[1] и наричан от албанците Скендер бей, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а също и масон.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Киселинчев

Лазар Киселинчев е роден през 1874 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на скулптора Пандо Киселинчев, на архитекта Георги Киселинчев и на революционера Христаки Киселинчев, загинал в сражението при Локвата и Виняри. Лазар Киселинчев завършва пети клас в гръцка гимназия в Атина.

Лазар Киселинчев поставя основите на български Македонски комитет в Атина. Оттам заедно с Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция към Югозападна Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. По време на въстанието е определен за заместник на близкия си приятел Васил Чекаларов [3] като член на Костурското горско началство.[4]

Лазар и Кръстана Киселинчеви с децата им Ламбро, Славчо, Васил и Митра.

След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чакаларов се оттегля през Албания, Фиуме и Унгария в България. Тук взимат участие в изграждането на мавзолея „Свети Георги“ в Плевен.[5]

Установява се в Америка (най-късно през 1911 година) и взима участие в организирането на бежанците в Македоно-български братства. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията патронаши.[6] На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[7]

В 1926 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[8]

В 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[9] Киселинчев заедно с Васил Стумбов е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.[10]

Лазар Киселинчев умира през 1946 година.[11]

Реклама на архитектурното бюро на Георги Апостолов и на фирмата на Братя Киселинчеви

Лазар Киселинчев е женен за Кръстана Бурдашева, с която имат 5 деца. Дъщерята им Митра се омъжва за дееца на ВМОРО Андон Юруков.[12][13] Синът им Славчо Киселинчев (1904 – октомври 1924) е касиер на Македонския младежки съюз и на негово име Лазар Киселинчев основава благотворителен фонд за награждаване на художествени и музикални произведения със сюжети от македонския народен бит, освободителна борба и други.[14] Син му Лабро Киселинчев е активен деец на МПО.

Автор е на книгата „Строителите отъ най-старите времена до днесъ“, Съюз на строително-занаятчийските сдружения въ България, 1927 г.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Георги Киселинчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо Киселинчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Киселинчев
(1878 – 1971)
 
Кръстана Бурдашева
 
Лазар Киселинчев
(1874 – 1946)
 
Пандо Киселинчев
(1890 – 1980)
 
Христо Киселинчев
(1873 – 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митра Юрукова
 
Андон Юруков
(1874 – 1962)
 
Славчо Киселинчев
(1904 – 1924)
 
Лабро Киселинчев
(1897 – ?)
 
Васил Киселинчев
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6, 12, 88.
  2. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  3. „Брат на войвода вдига Банята и Халите“, вестник Стандарт, Неделя, 3 август 2003, архив на оригинала от 16 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090616211134/http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/index.htm, посетен на 2009-07-01 
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 77.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
  6. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 74.
  7. Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 225.
  10. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 431.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 219.
  12. „Журналисти и дизайнери са потомците (на Лазар Киселинчев)“, вестник Стандарт, Неделя, 3 август 2003, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306023615/http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/s3801_2.htm, посетен на 2009-07-01 
  13. Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003.
  14. Македонски народен неприкосновен капитал // Енциклопедия „Дарителство“. Посетен на 5 февруари 2019.