Екатерина II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За филма от 1968 вижте Екатерина Велика (филм).

Екатерина II Велика
руска императрица и всеруски самодържец
Catherine II by J.B.Lampi (1780s, Kunsthistorisches Museum).jpg
Лични данни
Управление 28 юни 1762 - 6 ноември 1796
Пълно име София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст
Родена 2 май* 1729
Щетин, днес Полша
Починала 17 ноември* 1796
Царское село, Русия
Погребана в Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург
Предшествана от Петър III
Наследена от Павел I
Подпис SignatureEkaterina II.jpg
Династия Аскани, Романови
Баща Кристиан Август фон Анхалт-Цербст
Майка Йохана Елизабет Холщайн-Готорп
Герб Imperial Monogram Of Empress Catherine The Great Of Russia.svg

Екатерина II Велика (на руски Екатерина II Великая), родена София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за просветен абсолютизъм.

Ранни години[редактиране | edit source]

Принцеса София-Фредерика-Августа фон Анхалт-Цербст е родена на 2 май* 1729 г. в Щетин (днес Шчечин), Померания. Тя произхожда от второстепенен немски княжески род и е братовчедка на шведските крале Густав III и Карл XIII. Баща ѝ, Христиан-Август, принц Анхалт-Цербст, е назначен от краля на Прусия за губернатор на Щетин.

Със съдействието на руската императрица Елисавета Петровна през 1744 г. София-Фредерика-Августа е сгодена за Петър Фьодорович, херцог Холщайн-Готорп, наследник на руския престол. Тя заминава за Русия и полага големи усилия да опознае езика и обществения живот на страната. Въпреки неодобрението на баща си приема православието и името Екатерина Алексеевна. Изборът София да се омъжи за втория си братовчед Петър, херцог Холщайн – Готорп, е резултат от редица добре обмислени дипломатически ходове, дело на граф Йохан Херман Лесток, лелята и тогавашна императрица Елисавета и Фридрих II, крал на Прусия.

Разбира се, граф Лесток и Фридрих II са имали малко по-различна цел от тази на императрицата и тя е била да се подобрят отношенията между Прусия и Русия с цел да се отслаби австрийското влияние и да се свали руският канцлер Бестужев, на когото императрица Eлисавета имала огромно доверие и който бил един от радетелите за добри руско–австрийските отношения. Екатерина за първи път среща Петър III на десетгодишна възраст, когато той е 11-годишен. За тази среща тя пише, че намира Петър за доста омразен на вид човек. Не го харесва най-вече заради това, че той има доста блед вид и голяма пристрастеност към алкохола на такава млада възраст.

Разбира се, една част от дипломатическите интриги в императорския двор били провалени до голяма степен от майката на София, Йохана Елизабет, принцеса на Холщайн–Готорп. В историята тя бива описана като студена, оскърбителна жена, обичаща клюките и дворцовите интриги. Гладът и за слава се разпространил дотолкова, че тя искала по най-бърз начин да възкачи дъщеря си Екатерина като императрица на Русия, но за съжаление с действията си накарала императрица Елисавета да я обвини в шпионаж в полза на Крал Фредерик от Прусия и по този начин да я изпрати в изгнаничество и да не ѝ позволява да се върне в Русия никога повече, за да няма достъп до дъщеря си. Разбира се тя успяла през времето да ѝ изпрати няколко тайни писма.

Като цяло императрица Елисавета много добре е познавала цялото семейство на София, тъй като тя самата е щяла да се жени за тогавашния Велик дюк на Сакс-Ваймар-Айзенах, Чарлз Аугустус и брат на Йохана Елизабет. За съжаление, той умира през 1727 г. от едра шарка, преди да се състои сватбата. Въпреки всичко императрица Елисавета била възхитена и много пленена от София, която с пристигането си в Русия не жалела усилия да спечели благоразположението ѝ, на нейния съпруг Петър III и на руския народ. Тя се отдала на ученето на руски до такава степен, че дори ставала през нощта и разхождайки се боса в покоите, преговаряла научените си уроци ( въпреки че знае перфектно руски и може да говори дори с акцент). В резултат на на това обаче се разболява от пневмония през март 1744 г., когато тя написала в мемоарите си, че с идването си в Русия променила изцяло мисленето си и била готова да направи всичко, което се изисквало от нея, за да бъде достойна да носи короната.

За съжаление с пристигането си в Русия тя се разболява тежко от плеврит, който едва не отнема живота ѝ. Знае се, че е лекувана чрез пускане на кръв, именно на това, според нея тя дължала живота си. Майка ѝ била против тази практика и дори карала дъщеря си да се изповяда пред лютерански свещеник, но разбира се Екатерина отговорила по следния начин:„ Не желая да бъда изповядана от лютерански свещеник, а от ортодоксален“. Това до голяма степен издигнало Екатерина в очите на императрица Елисавета. На 21 август 1745 г. Петър и Екатерина се женят в Санкт Петербург, след което установяват двора си в Ораниенбаум.

Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив. След смъртта на императрица Елисавета на 5 януари 1762 г.* Петър III става император на Русия, но с некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на аристокрацията, духовенството и армията. Мирът, който Петър III сключва с Прусия, с което не взима никакви територии от нея (въпреки че Русия е печелившата страна в Седемгодишната война между Русия и Прусия), кара руският народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина смятала, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно със своя любовник Григорий Орлов, тя подготвя бунт на гвардията и принуждава Петър ІІІ да абдикира, като самата тя става императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в Ропша при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски регент. Това се основава на прецедент, който тя поддържа и който е свързан с това, че Екатерина I , родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, успява да наследи своя съпруг Петър Велики през 1725 г.

Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на регент или узурпатор. Именно за това и малка част от сподвижници, които желаят да отстранят Екатерина, се събират около фигурата на сина ѝ Великия княз Павел, когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде конституционна монархия. Разбира се нищо от това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Екатерина II се заобикаля със способни, енергични и интелигентни сановници: Никита Панин, Пьотр Румянцев, Григорий Потьомкин, Александър Безбородко, Александър Суворов и други. Общува с много видни свои съвременници — Волтер, Дьони Дидро и други.

През 1767 г. Екатерина II свиква специална комисия, която трябва да реформира и кодифицира законодателството, и съставя за нея специален „Наказ“ (ръководство), като използва много от прогресивните идеи на европейските интелектуалци и мислители по онова време: Шарл дьо Монтескьо, Волтер, Дидро и други. Създава специална организация „Свободно икономическо дружество“ (1765 г.) за защита интересите на дворяните, започва прокарването на границите между владенията на помешчиците. Екатерина ІІ утвърждава наследствените съсловни права на дворянството, а крепостното право обхваща нови групи селяни. Тя извършва административна реформа, като създава системата на губерниите (1775 г.). Премахнати са и последните остатъци от автономията на Украйна.

При нейното царуване в южните части на Русия се води Селската война (1773-1775 г.), въстание на казаци и селяни под ръководството на Емелян Пугачов, който се представя за цар Петър III. Бунтът е потушен с твърдост и жестокости. През 1791 г. е създадена Линия на уседналост с цел цялото еврейско население на страната да бъде концентрирано в определена територия.

Войни с Османската империя[редактиране | edit source]

С успеха си в Руско-турската война от 1768-1774 г. Екатерина ІІ превръща Русия във водеща сила в Югоизточна Европа. По време на войната Османската империя претърпява някои от най-тежките поражения в историята си, сред които битките при Чесма и Кахул (1770 г.). Руски войски, командвани от Александър Суворов, за пръв път преминават на юг от река Дунав. Като резултат от войната Русия получава достъп до Черно море, като заема рядконаселените степни области на днешна Южна Украйна, където са основани градовете Одеса, Николаев, Екатеринослав (днес Днепропетровск), Херсон. Съгласно Договора от Кючук Кайнарджа, Силистренско (21 юли1774 г.), с който се прекратява Руско-турската война от 1768–1774 г., Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, а Кримското ханство получава независимост от султана.

През 1783 г. Русия анексира Кримското ханство. Османците се опитват да се противопоставят, но Руско-турската война от 1787-1792 г. е катастрофална за тях и те трябва да се примирят със загубата на Кримския п-в.

Политика в Западна и Централна Европа[редактиране | edit source]

На европейската политическа сцена Екатерина II се опитва да действа като посредник в споровете между другите големи държави. Така през Войната за баварското наследство тя посредничи между Прусия и Австрия. През 1780 г. организира група държави, стремящи се да защитят неутралните кораби по време на Американската война за независимост.

През 1763 г. Екатерина II поставя бившия си любовник Станислав Понятовски на трона на Жечпосполита. Тя участва в трите подялби на Полша (1772 г., 1793 г., 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна.

От 1788 г. до 1790 г. Русия води поредната Руско-шведска война. Тя е предизвикана от Густав III, крал на Швеция и братовчед на Екатерина ІІ, който се надява лесно да надделее над руските войски, ангажирани във войната с Османската империя, и да превземе Санкт Петербург, но е силно затруднен от Балтийския флот. След намесата на Дания на страната на Русия през 1789 г. и битката при Свенскунд през 1790 г. е сключен мир, като са възстановени довоенните граници.

Връзки с Япония[редактиране | edit source]

В Далечния изток към Камчатка и Курилските острови руснаците активно се занимават с лов и кожи, което довежда до засилен интерес от отваряне на търговски преговори с Япония за различни стоки и храна. През 1783 г. след буря, японски капитан на име Дайкокуя Кодаю акостира на Алеутски острови, по това време територия на Русия. В това руснаците виждат възможност за връзка с Япония. Именно за това и руското правителство решава да го изпозлва като търговски пратеник. На 28 Юни 1791 г. Екатерина ІІ дава аудиенция на Дайкокуя Кодаю в Царское Село, тогавашната ѝ резиденция. Впоследствие през 1792 г. руското правителство изпраща Адам Лаксман, водещ търговските преговори. Тогавашното управление на Япония от шогуна Токугава получава търговско предложение, но преговорите се провалят и така не се състоят по-нататъшни действия.

Банково дело и финанси[редактиране | edit source]

През 1769 г. правителството дава задача на Асигнационната банка да започне да печата книжни пари. Банката отваря врати в два града-в Санкт-Петербург и Москва през 1769 г. След време се отварят и други банкови клонове в различни градове, наричани по онова време правителствени градове. Нуждата от тези хартиени пари изниква поради голямото харчене от правителството за военни нужди, което довежда до недостиг на сребро в хазната(провежданите сделки и особено външната търговия изцяло се е водила дотогава със сребърни и златни монети. Хартиените рубли започват да се използват също толкова добре, колкото и сребърните рубли като и двете валути са имали еднакъв обменен курс. Използването на тези пари продължава до 1849 г.

Изкуство и култура[редактиране | edit source]

Екатерина II е имала репутацията на покровителка на изкуствата, литературата и образованието. Най–известният и голям музей в Русия, Ермитажа, който в момента се намира и обхваща целия Зимен дворец в Санкт-Петербург, възниква като частна колекция на императрицата. По идея на Иван Бецкой, Екатерина ІІ написва ръководство за обучение на малки деца, черпейки от идеите на Джон Лок и основания през 1764 г. известен Смолни институт. Екатерина ІІ е била известна още и с писането на комедии, фантастика и мемоари. По време на управлението ѝ руснаците започват да изучават много класически произведения, идващи от Европа и тамошните течения, под влиянието на които се случва и така важният за Русия период на Просвещението. Тя дори става покровителка на руската опера( за повече подробности погледнете Екатерина ІІ и операта на английски).

Личен живот[редактиране | edit source]

През дългото си управление, тя е имала много любовници, които често е издигала на високи постове за времето за което те са представлявали интерес за нея, а след това ги е пенсионирала с много дарове, като имоти и крепостни селяни. Процентът на изхарчените пари в кралския двор се е увеличил от 10.4% през 1767 г., 11.4% през 1781 г. и до 13.5% до 1795 г. През цялото това време Екатерина ІІ е раздала около 66 000 крепостни селяни през периода 1767-72 г., 202 000 през 1773-93 г., както и 100 000 крепостници в един ден на 18 август 1795 г.

Литературна дейност[редактиране | edit source]

Екатерина II проявява и литературно-публицистични способности. Под нейно ръководство излиза сатиричното списание „От всякъде по нещо“. Оставя драматични съчинения:

  • комедии: „О, време!“, „Измамникът“, „Именният ден на г-жа Ворчалкина“ и др.;
  • приказки за деца: „Приказка за царския син Хлор“, „Приказка за царския син Тевей“;
  • исторически произведения: „Записки за руската история“, „Антидот“ и др.

Нейните „Записки“ и допълненията към тях са интересен източник за историята на ранните години от живота ѝ и началото на царуването ѝ.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Catherine II of Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Петър III Фьодорович Императрица на Русия (1762 – 1796) Павел I Петрович