Токугава Иеясу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Токугава Иеясу

Токугава Иеясу (15421616) е японски шогун, основател на династията Шогунат Токугава.

Мацудайра[редактиране | edit source]

Истинското име на Йеасу Токугава е Мацудайра Такечио, син на Мацудайра Хиротада (1526 - 1549), господар с нисък ранг от Микава, който прекарал голяма част от младините си отклонявайки военните походи на Ода и политическите интриги на Имагава. Въпросът за овладяването на властта в клана от страна на Имагава е източник на спор в Мацудайра за много години, и всъщност допринася за убийството на бащата на Хиротада (Кийоясу) през 1536 г. Предпочитанията на Хиротада към Имагава, у когото той вижда по-малката от две злини, вкарали доста членове на семейството в ръцете на Ода. До голяма степен, Ода Нобухиде решава вместо Хиротада в крайна сметка . През 1548 г. Ода напада Микава, и Хиротада се обръща към Имагава Йошимото за съдействие. Йошимото извънредно желае да хвърли значителна ударна сила на помощ от Имагава с Хиротада но при условие, че младият син на Хиротада бъде изпратен в Симпу като заложник. Решението не било лесно, и предизвикало буря от протести в Мацудайра, но накрая Хиротада се съгласил. Такечио бил своевременно приготвен и изпратен по пътя на изток с група други млади мъже (също заложници). За нещастие, лукавият Ода Нобухиде разбрал за сделката, наредил антуражът на Такечио да бъде пресрещнат по пътя към Саруга.Такечио бил отведен далеч при Овари и задържан в замъка Коватари. Въпреки че не бил третиран зле, Нобухиде заплашил да го убие освен ако Хиротада не прекъсне връзките си с Имагава и се съюзи с Ода. Хиротада мъдро избрал да предизвика блъф в неговия съперник Овари и не дал никакъв отговор, освен че жертвоприношението на собствения му син може само да затвърди техният пакт с Имагава. Нобухиде без съмнение бил разочарован че схемата му не донесла плод , но не наранил младият Такечио Следващата година 1549 и Хиротада и Нобухиде починали, оставяйки Мацудайра без водач и Ода бил вече отслабен. Имагава не губил време, и изпратил чичо си, Сесай с армия за да нападне пограничните замъци на Ода. Първостепенната цел бил Анджо, бивш форт на Мацудайра, който в момента подслонявал Ода Нобухиро - най-големият син на Нобухиде и негов наследник. Сесай, който бил прославен войн обградил Анджо и се очаквало превземането му да е сигурно. Вместо да задвижи нападението Сесай сключил сделка с Ода Нобунага - вторият син на Нобухиде. Анджо и Нобухиро щели да бъдат пощадени в замяна на освобождаването на Такечио. Нобунага нямал голям избор освен да се съгласи и Сесай се завърнал в Саруга с Такечио, който пристигнал в Симпу след година закъснение.

Животът на Такечио в столицата на Имагава не бил лош, но за роднините на Мацудайра и подчинените в Микава, следващите години били дълги и потискащи. Йошимото се възползвал от тежкото състояние на фамилията и се погрижил много самураи да получат важни постове и укрепления в Микава.

Освобождаване от плен[редактиране | edit source]

Такечио навършил пълнолетие през 1556 г., и получил името Мацудайра Мотоясу, Мото идвайки от самия Йошимото. Разрешено му било да се върне в Микава, същата година бил натоварен със серия битки срещу Ода от името на Имагава. Заради годините на сблъсъци с Имагава и разногласията, прочутият дух на самураите от Микава бил спаднал сериозно. Мотоясу отбелязал значителна местна победа при Терабе и си изградил име (за сметка на Нобунага) чрез снабдяването на Одака с необходими провизии. В случая Мотоясу докарал много нужни запаси към обсадена крепост, измамвайки нападателите, като ги подлъгал да се придвижат в нападение срещу несъществуваща войска. След тези победи мъжете започнали да надигат глас че е време Мацудайра да поеме по свой собствен път. Въпреки това Йошимото бил зает с планирането на най-амбициозната си офанзива и не можел да си позволи да бъде обезпокоен от подобни баналности. През 1560 г. той събрал армия надхвърляща 20 000 самураи и се приготвил за придвижване към Киото. Никой друг даймьо не бил предприемал подобен ход откакто Учи Йошиоки възстановил Ашикага Ашитане и това било възможно само след десетилетие политически игри с клановете Такеда и Ходжо. В този случай Мацудайра щял да бъде в авангарда на войската, въпреки че когато военните действия започнали през юни, Мотоясу бил пренасочен от главната армия за да превземе Маруме. След кратки ожесточени боеве укреплението паднало и самураите на Микава получил разрешение да лагеруват там за известно време. Заради това Мотоясу избегнал битката при Окехазама която коствала живота на самия Йошимото. Мотоясу лесно отстъпил през границите на Микава и после хвърлил усилия в освобождаването на тези места от влиянието на Имагава. Прагматичен въпреки неговата младост, Мотоясу продължил съюза с Нобунага въпреки че тайно негови близки ( включително и малкия му син ) били държани като заложници в Симпу от наследника на Йошимото - Уджизане. През 1561 Мотоясу заповядал завземането на Ками но Джо - ход, предоставящ разнообразни възможности. Първо, той изпратил ясно послание до Нобунага че Мацудайра са скъсали връзките си с Имагава. Второ Мотоясу сложил ръка на двамата синове на командира на замъка Удоно Нагамочи които използвал при размяната с Уджизане. Може би поради това че Удоно бил важен клан на Имагава, Уджизане неблагоразумно се съгласил да размени семейството на Мотоясу за децата на Удоно. Веднага след като Мотоясу се събрал с жена си и сина си той бил свободен да предприеме каквито ходове пожелае. Следващите години били изразходени във възраждането на клана Мацудайра, силно разединен заради годините на конфликти.Така, той внимателно подсилил групата си от подчинени, давайки им земи и постове под разпореждането на Микава.

Мотоясу победил военачалника Микава Монто през март 1564 г. в остра битка в която бил ранен от куршум,който не успял да проникне през ризницата му. Скоро след това започнал да изпитва укрепленията на Имагава в Тотоми. Така си изградил име през 1566 г. и заявил пред съда че иска разрешение да промени името си на Токугава. Разрешението било дадено и от този момент нататък той станал известен като Йеасу Токугава. Настоявал че кръвта му е Минамото и произхода му е от Клана Нита до смъртта си. Всъщност малко е известно за Мацудайра/Токугава преди 15 век и претенциите на Йеасу изглеждат несъстоятелни. Някаква интерпретация на родословното дърво на Йеасу или фактът че е било възможно той да има отделно такова може би би имала някаква тежест по въпроса.

Въпреки че Токугава бил в известна степен свободен, това зависело от състоянието на Ода Нобунага. Когато Ода влиза в Киото (1568 г.) там имало много войници на Токугава - първото им съвместно начинание. В същото време, Йеасу не губел време и бил нетърпелив да разшири териториите си на изток. Сключил краткотраен пакт с Такеда Шинген с цел да завладее останалата територия на Имагава и до 1570 година прибавил Тотоми към владенията си. Такеда обаче окупирал Саруга и Йеасу може би съжалил за връзката си с него още преди Такеда да превземе Симпу. Междувременно Йеасу подслонявал Уджизане с обещанието че ще възстанови земите му. Ненужно е да споменаваме че отношенията между Токугава и Такеда започнали да се влошават след като Йеасу се опитал да се свърже в съюз с един от най-големите врагове на Такеда - Уесуги Кеншин. И за да влоши положението още повече, Йеасу преместил щаба си в Хамаматсу (Тотоми), действие, което дори Нобунага нарекъл провокативно. Между Такеда и Токугава назрявала война. През юни 1570 г. Йеасу повел 5000 самураи на помощ на Нобунага по време на боевете му в Анегава срещу Асай и Асакура - победата се дължала главно на войниците на Токугава. Това бил последният път в който Токугава изпратил войници на запад през следващите две години заради постоянния напредък на Такеда . През 1572 г. Йеасу губи замъка Футамата, след което претърпява поражение при Микатагахара, примамен да излезе от Хамамцу и да рискува открита битка с Такеда в която за малко да загине. За щастие на Токугава, Такеда Шинген загива по-късно, през пролетта на 1573 г ., въпреки че неговият наследник Катсуйори пленява стратегическият форт Такеденджин през 1574 г. През 1575 г. Катсуйори обсажда замъка Нагашино. Когато Токугава разбрал, изпратил вестители при Нобунага молейки за помощ. За да затвърди думата си Йеасу заплашил че ще се присъедини към Такеда и ще удари едновременно Овари и Мино. След тази новина Нобунага изпраща войска към Микава. Комбинираната сила на Ода и Токугава от около 38 000 самураи разбива Такеда на 28 юни, но не успява да го премахне . По-късно Такеда и Токугава често сиразменяли атаки.

През 1579 г най-големият син на Йеасу и съпругата му били обвинени в заговор с Такеда Катсуйори. Заедно с натиска оказан от Ода Нобунага, Йеасу заповядал синът му да си направи сепуку заедно с жена си. Като стария си враг Такеда Шинген, Йеасу бил известен с полюсния си характер и ставал изключително безмилостен когато семейството и клана били изложени на опасност. През пролетта на 1582 г. Токугава се съюзява с Нобунага и окончателно разбиват Такеда , усилие за което получава провинция Саруга. Това му донесло голямо удовлетворение. Сега граничел с Ходжо и предпазливо ги проучил, за което помогнало и личното му приятелство с Ходжо Уджинори докато бил заложник в Симпу, който бил брат на даймьо Уджимаса.

Йеасу пребивавал в Сакаи (провинция Сетсу) когато Нобунага бил убит от Акечи Митсухиде през юни и той за малко да загине в Микава.Токугава не бил в позиция да предизвика Митсухиде, но се възползвал от ситуацията на несигурност. Последвала битката за Ямазаки и той успял да завладее Кай и Шинано, ход който накарал Ходжо да изпрати армия в Кай, но не се стигнало до боеве и Токугава и Ходжо сключили мир. Йеасу предал някои от земите си в Кай и Шинано на Ходжо, но следващата година това му коствало уважението на Санада Масаюки. Междувременно по подобие на стария си враг Такеда, Йеасу побързал да приеме бивши поданици на Такеда в своята група от подчинени. Избегнал да бъде въвлечен в конфликт между Шибата Катсуе и Тойотоми Хидейоши , който победил в битката при Шидзугатаке, Йеасу разбрал че рано или късно Тойотоми ще се появи за да тества и неговата решителност...

Издигане във властта[редактиране | edit source]

През 1584 г. Йеасу избрал да възроди каузата на Ода Нобукатсу, един от синовете на Нобунага и претендент за наследник. Това изглеждало като добре пресметнат опит да предизвика Хидейоши на бойното поле. Несъмнено, това било идеалното време за конфронтация и Йеасу не се поколебал да се възползва. Повел армия в Овари и заел позиция в Комаки. Хидейоши отговорил на наглостта на Токугава като от своя страна също повел армия в Овари за да се стигне до така наречената кампания Комаки. Йеасу спечелил единствената по-важна битка при Нагакуте и в края на годината бил сключен мир. Всъщност, Ода Нобукатсу изменил на позицията на Токугава като сключил сепаративен мир с Хидейоши. Без причина за по-нататъшни конфронтации, следващата пролет Йеасу отишъл в Осака и дал обещание на добра воля спрямо Хидейоши. Кампанията Комаки накарала Хидейоши да е предпазлив спрямо Токугава и с изключение на кампанията Одавара (1590) Йеасу бил свободен от участия в коя да е от по-нататъшните кампании на Хидейоши. В интересен стар текст е описано как Ишикава Казумаса изоставя Йеасу и преминава в лагера на Хидейоши през 1585 г. Той бил добре посветен във военните стратегии и тайни на Токугава затова последният трябвало да преструктурира цялата си военно-организационна концепция . Смята е че е заимствал от Такеда Шинген. Докато Токугава отблъсвали нашествията на Хидейоши в Шикоку и Кюшу, тяхната позиция по крайбрежието на Токай ги поставила в центъра на напрежението между Хидейоши и Ходжо, назряло през 1580 г. Иеасу се опитал да удържи политическото си обещание към Уджимаса, но бил неспособен да се пребори с ината на този даймьо. През 1589 Хидейоши предложил да започнат приготовления за инвазия в Канто и Токугава трябвало да действа като авангард.

Йеасу водел 30 000 самураи в земите на Ходжо, като част от масивното нападение през 1590 г. където Хидейоши увпял да накара Одавара да капитулира. По време на обсадата на Одавара, Хидейоши предложил провинциите в Канто и те се принудили да приемат. На хартия сделката била изключително изгодна - Йеасу щял да изтъргува 5-те провинции, които сега притежавал за Канто. Реално няколко от провинциите там били вече окупирани ( Сатоми в Ава, Сатаке в Хитачи, Утсонумия в Шимотсуке ), но все пак останалите били изключително богати. Когато Ходжо се предал през 1950 г., Йеасу започнал бързо да се придвижва в Микава, Тотоми, Сурга, Шинано и Кай в района Канто, установявайки главния си щаб в Едо. Той се превърнал в могъщ владетел с приход 1 000 000 коку , макар че сега не му се налагало да прави реорганизация. Това би могло да бъде вече обмислено от Хидейоши, когато взел решението си да предложи Канто. Йеасу бил далеч по-богат, но не и по-влиятелен в политиката.Той служил в щаба на Хидейоши в Кюшу по време на Корейската експедиция (1592–93 г., 1597–98 г.), но не му било възложено да участва в същинската военна кампания и Хидейоши го държал близо до себе си за да го наблюдава. За щастие в обкръжението си Токугава имал много способни управници, които се заели с укрепването на новата му област, дори когато господаря им бил далеч в Кюшу.

Секигахара[редактиране | edit source]

През 1598 г. Йеасу бил един от 5-мата регенти отговорни за управлението, докато младият Тойотоми Хидейори навършел пълнолетие (избраните от Хидейоши били 6-ма, но Кобаякава Такакаге преразгледал предложението). Токугава бил най-влиятелният сред тези мъже, но те били внимателно подбрани. Четиримата му колеги Маеда Тошиие, Уесуги Кагекацу, Мори Терумото и Укита Хидеие били верни на Тойотоми дори след смъртта му. След като Хидейоши починал от естествена смърт през септември, Токугава започнал да сключва провокативни съюзи със семейства като Дате и продължил да отчуждава другите регенти. Допълнително, Йеасу окупирал първо Фушими и след това крепостта в Осака (след смъртта на Маеда Тошие) - все действия предизвикващи съмнение в останалите регенти. Съпротивата срещу ходовете на Йеасу се изразявала главно чрез Ишида Мицунари, който организирал убийството му през 1599 г. Когато планът му се провалил той се превърнал в мишена за много генерали на Токугава. Каквито и да са били мотивите на Йеасу да пощади съперниците си до 1600 г. имало два оформени лагера – източния около Йеасу и западния около Ишида. Последният за да направи пърия ход зависел от Уесуги Какегацу който контролирал широки територии североизточно от Йеасу. Ишида разчитал на Уесуги да ангажира Йеасу достатъчно дълго за да може главният район да бъде под западен контрол, като по всяко едно време да можело да се отвърне на Токугава с изравнена по численост армия. Уесуги и Токугава започнали да враждуват през юни и същинската война започнала през август 1600 г. Великата стратегия на Ишида започнала да се проваля веднага. Йеасу оставил Уесуги да води битки с Дате и Могами, докато той повел армия на запад през октомври. В същото време, Ишида завзема Фушими и други важни точки в Кинай, но не с нужната бързина и точност. Наследникът на Йеасу, Хидетада заедно с 36 000 самураи неблагоразумно избрал да се забави около Шинано и да вземе участие в разгрома на Уеда,главния замък на Масаюки Санада докато същия брой самураи от запада били твърде далеч за да помогнат на главното бойно поле. Козът на Йеасу била информацията че Коябакава Хидеаки възнамерява да предаде Ишида по време на битката и че Мори нямали желание да се бият защото били обидени от Ишида..

Битката при Секигахара се очертала в мъгливото утро на 21 октомври 1600 г. с участието на 160 000 самураи готови влязат в най-знаменитото кръвопролитие в японската история. Интересно е че нямало определена причина за избора на това бойно поле. Сайто Досан някога бил казал че който контролира Секигахра ще контролира Япония, в случая обаче това било най-удобното място за разположението на такава сила. В същото време, теренът поощрил Ишида. Токугава бил съкрушен от равнинния терен тъй като неговите атакуващи сили били изнесени напред и застрашени от обграждане. Ключът бил Кобакаява Хидеаки. Неговите 16 000 мъже разположени на връх Матсуо имали изглед към предните линии и на Ишида и на Токугава и най-вероятно щели да решат кой щял да надделее. Битката започнала със смела атака на Токугава, която се развила във всеобщо клане под силния дъжд. Йеасу преместил щаба си няколко километра напред и отправил поглед към Кобаякава, чиито редици не били преместени от началото на военните действия. Никоя от страните не успяла да надделе, а Хидетада бил все още далеч. Мори,както докладвал Кикава Тсуние не предприели атака. По пладне Йеасу заповядал на Фусе Магобей да обстреля позициите на Кобакаява и това било достатъчно Хидеаки да заповяда всеобщо настъпление срещу силите на Ишида, обръщайки битката в полза на Токугава.

До късния следобед битката била решена и Йеасу посрещнал студено Хидетада, който най-после пристигнал. В битката Токугава не загубил нито един по важен командир. Токугава не понесъл сериозни загуби в битката. Само Ли Наомаса бил ранен при атака от клана Шимазу,но въпреки,че никога не се възтановил напълно от раните си не загинал. От друга страна армията на Ишида загубила Отани Йошитсугу един от най-добрите приятели на Ишида също и племенникът на Шимазу Йошихиро,Йошихиса, загинал също и Тода Шигемаса,а стратегът и ученик на Такеда Шинген,Сакон Шима починал няколко месеца след битката от огнестрелните рани нанесени му от отряда на Нагамаса синът на Курода Канбей.През следващите няколко дни Ишида Мицунари и много от западните командири,сред които и Кониши Юкинага били заловени и екзекутирани в Киото. С поражението на западната страна, Йеасу бил безспорният господар на Япония. Макар и той никога да не бил изразявал желанията си да управлява страната, това бил ефекта от победата при Секигахара. Той използвал властта си да преразпредели земи към тези които му служили за сметка на останалите, които не го сторили, превръщайки последните в тозама – външни владетели. Например, намалил владенията на Мори от 1 200 000 коку до под 370 000 като дал на Маеда Тошинага допълнително 360 000 коку, правейки го най-заможният даймьо в Япония. Някои от западните даймьо оставил с непокътнати владения като Шимазу, но други лишил от всичко – Укита, Чосокабе и Миябе. Всичко това било сторено с ясното съзнание че Тойотоми Хидейори бил все още жив зад стените на крепостта в Осака.

Шогун[редактиране | edit source]

През 1603 императорът предоставил на Йеасу титлата шогун като затова помогнала отчасти и кръвта му от Минамото. Останал на този пост само две години, след което го отстъпил в полза на втория си син Хидетада. Йеасу се насочил към провинция Саруга за да надзирава разширяването на крепостта Чиода (Токио) и заобикалящото градче през следващите години. Освен това сключил дипломатически сделки с Холандия и Испания, намалявайки техния интерес спрямо Япония. През май 1611 г. Йеасу се завърнал в Киото за да посети оттеглянето на император Го-Йозей и съответно наследяването му от Го-Мизуноо, който се оженил за Масако, внучка на Иеясу и дъщеря на сина му Хидетада. По време на престоя си в столицата Йеасу заръчал да се разшири задната част на императорския дворец. Може би благодарение на опита си през пътуването той съставил така наречения „куге шоттано” – документ налагащ ограничения върху действията на благородниците и по-точно тяхното придвижване свободно по време на религиозни празници. През 1615 г. Токугава утвърдил документа, а също и въвел други мерки спрямо даймьо и тяхната свобода. Финалната стъпка била едиктът за изгонване на християните през 1614 г. Всички мерки били в услуга на стабилизирането на властта на Токугава.

Последната заплаха за хегемонията бил Хидейори, макар че той нямал никакво желание да се изправи срещу Йеасу. Йеасу обаче не бил в състояние да предприема никакви рисковани стъпки, особено в тази напреднала възраст инсценирал инцидент, който щял да доведе до война (ставало дума за отливането на голяма камбана) през 1614 г. В този момент Хидейори се почувствал задължен да отвори портите и да приеме хилядите ронини, които прииждали в замъка. Първоначалното нападение на Токугава (наречено "Зимната кампания в Осака") било отблъснато кърваво и въпреки протестите на Хидетада, Йеасу потърсил заобиколен начин да излезе от ситуацията. Предполагайки, че икономката на замъка Йодо Гими - майка на Хидейори, дъщеря на Оичи-химе и Азай Нагамаса и по този начин племенница на Ода Нобунага - била уязвима, той заповядал стрелба с оръдия по посока на нейните покои. Това постигнало желания ефект и ужасените генерали Йодо и Гими убедили Хидейори да преговаря. Йеасу обещал на защитниците, че той ще постигне мирно разрешение на кризата, а на Хидейори ще бъде разрешено да запази владенията си в областта Стцу–Кавачи. Освен това нямало да предприеме никакви враждебни действия срещу когото и да било от защитаващата армия. Хидейори се съгласил. Йеасу привидно изтеглял армията си, но успоредно с това заръчал на Хонда Масазуми да запълни външния ров на крепостта. Хидейори отправил протест и Токугава отменил предложението за мир. Лятната кампания в Осака главно се въртяла около кулминационната битка при Тенноджи – битката, в която загинал Санада Юкимура и победил Токугава. След поражението на неговата армия и разбиването на портите на крепостта, Хидейори и майка му си направили сепуку. В последвалите събития Йеасу лично поръчал да бъде екзекутиран малкият Куниматцу - син на Хидейори и Сен-химе, дъщерята на Токугава Хидетада, дъщерята на Хидеыори да стане монахиня в храма Токей-джи, а крепостта в Осака да бъде частично разглобена. Следващата година Йеасу се разболял от рак и и починал в съня си. За разлика от Хидейоши той си отишъл като подсигурил бъдещето на клана си. Династията, която създал, била изключително сигурна с трите си клона (Кий, Овари и Мито) създадени с цел да осигурят наследник за главния род. Останалите даймьо били изморени от войните и събирали плодовете от това което са съхранили. Щяло да има несъгласия и въстания, дори и кървавото въстание на Шимавара, но като цяло мирът щял да се настани в Япония за повече от 200 години.

В същото време едно друго наследство оставено от Токугава било социалната стабилност. Даймьо и особено „тозама” също щели да търпят новия ред и да приемат с облекчение смъртта на третия шогун от династията - Иемицу през 1651 г. Малко са хората в японската история съизмерими с Токугава Йеасу. Винаги честен и безсърдечен той бил свикнал с безбройните битки и повратностите на живота, включително и самоубийството на най-големия си син Матсудайра Нобуясу и жена му Току-химе една от дъщерите на Ода Нобунага. Изразил състрадание към падналия си враг Такеда, той проявил милост към много от бившите му поданици, защитавайки ги от гнева на Нобунага. В същото време той рядко забравял злото и вече на възраст наредил екзекуцията на затворник, обидил го като дете. Така и не забравял приятелството и не оставил нито един, служил му вярно, невъзнаграден. Той бил дълбоко в себе си недодялан самурай на Микава, имал малко време за поезия или театър и прекарвал свободното си време в търговия или плануване – любимите му хобита. Често безразсъден в младите си години и прекалено предпазлив по-късно, Йеасу не спечелил всичките си битки, но спечелил тези, които били най-важни. Той също бил и добър политически играч, неотстъпващ на съперника си Ишида Мицунари. Повече от всичко Токугава бил мъж с властно излъчване и способност да направлява живота си като играч на го – бавно, но постоянно, без ни най-малко съмнение в успеха.

Вижте също[редактиране | edit source]