Декларация за независимост на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Декларацията за независимост на САЩ (копие)

Декларацията за независимост на САЩ е документ приет от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г., обявяващ, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. Написана най-вече от Томас Джеферсън, Декларацията дава официално обяснение за причините, поради които Конгреса е гласувал обявяване на независимост на 2 юли 1776 г. Рожденият ден на САЩДенят на независимостта – се празнува на 4 юли, денят в който текстът на Декларацията е одобрен от Конгреса.

След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко разпространена сред обществеността. Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон. Въпреки, че е документът е одобрен от Конгреса на 4 юли, датата на подписване е оспорвана. Някои историци смятат, че Декларацията е подписана почти месец след нейното приемане, на 2 август 1776 г.[1]

Текст[редактиране | edit source]

Декларацията заимства две теми от философията на Джон Лок: индивидуалните права и правото на революция. Известното встъпление на Декларацията, написано от Томас Джеферсън гласи:

Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.

Декларацията завършва с думите:

Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, в Общия конгрес, събрани, обръщайки се към Върховния съдия на света за нравствеността на нашите намерения, в името и с властта на добрите хора на тези колонии, тържествено оповестяваме и обявяваме, че тези Съединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати ... И в подкрепа на тази декларация, с твърдо упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно си заклеваме нашите животи, състояния и свещена чест.

Публикуване и ефект[редактиране | edit source]

Представянето на Декларацията за независимост пред Конгреса от петчленния комитет натоварен с написването ѝ, включващ Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин и Джон Адамс, худ. Джон Тръмбул

В нощта на 4-5 юли са отпечатани 150-200 копия на текста на Декларацията и не след дълго е разпространена и четена навсякъде из Тринадесетте колонии. Първото официално обществено четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия, същия ден обществени четения се състоят и в Трентън, Ню Джърси и в Ийстън, Пенсилвания.

На 9 юли Декларацията е прочетена на войниците на ген. Джордж Вашингтон в Ню Йорк, докато британските сили са недалеч. След като чуват Декларацията тълпи в много градове разкъсват и унищожават знаци и статуи представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е използвано за леене на куршуми.[2] Текстът на Декларацията е публикуван в Лондонските вестници в средата на август.

Наследство[редактиране | edit source]

Още през септември с.г., чувайки Декларацията за независимост, младият френски благородник и обещаващ офицер маркиз дьо Лафайет, подава оставка от представителния полк, в който служи, екипира се за своя сметка и незабавно отплава за Америка, където се записва доброволец в армията на Джордж Вашингтон.

През 1780 г. в Масачузетс е приета първата в историята Декларация за правата, чието послание се отнася изцяло до гражданските права на хората. Тя влиза в състава на Конституцията на щата (Constitution of Massachusetts), ратифицирана през лятото на същата година.

Десетина години след Войната за независимост на САЩ избухва Френската революция. Още първите дни след свикването на Учредителното събрание в началото на юли маркиз дьо Лафайет предлага първия проект на френската Декларация за правата на човека и гражданина, по аналогия с американския първообраз. Окончателният текст на документа, който изиграва решаваща роля в световната история, е изработен и приет на следващия месец – на 26 август 1789 г.

Две години по-късно, през есента на 1791 г. френската писателка и общественичка Олимпия дьо Гуж изработва феминистки вариант на документа: Декларация за правата на жената и гражданката – една от първите официално заявени претенции за равноправие на половете.

През 1854 г. Ейбръхам Линкълн застъпва идеята, че правата на живот, свобода и стремеж към щастие не са ограничени само за бялата раса.[3] В своето Гетисбъргско обръщение на 19 ноември 1863 г. президентът Линкълн се позовава на Декларацията за независимост с думите: „Преди осемдесет и седем години нашите бащи родиха на този континент една нова нация, зачената в свобода и посветена на твърдението, че всички хора са създадени равни“.

Подписали Декларацията[редактиране | edit source]

Подписът на Джон Ханкок върху Декларацията е дълъг почти 13 см[4]

На 19 юли Конгресът нарежда внимателно написано копие, озаглавено „Единодушната декларация на тринадесетте Съединени американски щати“ да бъде изработено за подписване. Декларацията за независимост е подписана на 2 август 1776 г. Общо подписалите са 56 души, но някои от тях добавят подписа си по-късно (подреждането на имената е по географски признак, от север на юг):

Президент на Континенталния конгрес

1. Джон Ханкок (Масачузетс)

Ню Хампшър

2. Джозая Бартлет
3. Уилям Уипъл
4. Матю Торнтън

Масачузетс

5. Самюъл Адамс
6. Джон Адамс
7. Рпбърт Трийт Пейн
8. Елбридж Гери

Роуд Айлънд

9. Стивън Хопкинс
10. Уилям Елъри

Кънектикът

11. Рожър Шърман
12. Самюъл Хънтингтън
13. Уилям Уилямс
14. Оливър Уолкът

Ню Йорк

15. Уилям Флойд
16. Филип Ливингстън
17. Франсис Луис
18. Луис Морис

Ню Джърси

19. Ричард Стоктън
20. Джон Уидърспуун
21. Франсис Хопкинсън
22. Джон Харт
23. Ейбръхам Кларк

Пенсилвания

24. Робърт Морис
25. Бенджамин Ръш
26. Бенджамин Франклин
27. Джон Мортън
28. Джордж Климър
29. Джеймс Смит
30. Джордж Тейлър
31. Джеймс Уилсън
32. Джордж Рос

Делауеър

33. Джордж Рийд
34. Сийзър Родни
35. Томас МакКийн

Мериленд

36. Самюъл Чейс
37. Уилям Пака
38. Томас Стоун
39. Чарлс Каръл от Карълтън

Вирджиния

40. Джордж Уайд
41. Ричард Хенри Лий
42. Томас Джеферсън
43. Бенджамин Харисън V
44. Томас Нелсън младши
45. Франсис Лайтфут Лий
46. Картър Бракстън

Северна Каролина

47. Уилям Хупър
48. Джоузеф Хюс
49. Джон Пен

Южна Каролина

50. Едуард Рътлидж
51. Томас Хейуард младши
52. Томас Линч младши
53. Артър Мидълтън

Джорджия

54. Бътън Гуинет
55. Лиман Хол
56. Джордж Уолтън

Бележки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Декларация за независимост на САЩ в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikisource-logo.png Уикиизточник
  1. Did You Know…Independence Day Should Actually Be July 2
  2. Maier, Pauline. American Scripture: Making the Declaration of Independence. Knopf, New York, 1997, стр. 156-57
  3. McPherson, James. Abraham Lincoln and the Second American Revolution, 1991, стр. 51
  4. Malone, Dumas. The Story of the Declaration of Independence. Oxford University Press, New York, 1975, стр. 90

Външни връзки[редактиране | edit source]