Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад
(Donatien Alphonse François de Sade)
френски писател и философ
Sade (van Loo).png
Портрет от Шарл ван Ло (ок. 1761 г.)
Роден: 2 юни 1740 г.
Париж
Починал: 2 декември 1814 г.
(на 74 г.)
Сен Морис

Маркиз дьо Сад, пълно име Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (2 юни 17402 декември 1814) (на френски: Donatien Alphonse François de Sade, френско произношение: maʁki də sad) е френски аристократ писател, философ, атеист, либертин.

Неговите литературни текстове включват новели, къси разкази, театрални текстове, политически трактати, някои от тях публикува от своето име, други анонимно, като отрича да им е автор. Най-известен е с еротичните си новели, които комбинират философски съждения с порнография, обрисувайки странни сексуални фантазии с акцент върху насилието, криминалността и хули срещу Католическата църква. Текстовете му обрисуват насладата от свободата на сексуалните практики, желания, изграждайки фантазмен свят на безгранични еротични изживявания. Той е пропонент на крайното насилие, сексуалната невъздържаност, неограниченост от морал, религия или закон. Терминът садизъм произхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на 19. век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуално удоволствие предизвикано от причиняване на болка или унижение.

Биография[редактиране | edit source]

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е роден в Париж в семейството на провансалския аристократ граф Жан-Батист дьо Сад и Мари-Елеонор дьо Карман, придворна дама на принцеса дьо Конде, в 1740 г. Родът дьо Сад е част от noblesse de race, най-старите френски благороднически семейства. Като една от най-големите „иронии“ в литературата се смята фактът, че е наследник на Лаура, на която Петрарка посвещава своите романтични сонети. Неговият баща е арестуван за прекосяване на градините на Тюйлери в търсене на мъжки проститутки, също така известно е, че баща му е биел майката на Маркиз дьо Сад пред гости. Отгледан и образован в детските си години от свой чичо по бащина линия - епископ на Сад и либертин в същото време. Завършва йезуитския лицей „Луи Велики“ в Париж, по-сетне колежа на Кралската кавалерия и се отдава на военна кариера. Участва в Седемгодишната война (1756-1763 г.), достига чин капитан, проявявайки смелост в боевете. Оженва се за Рене-Пелаги дьо Монтрей през 1763 г., имат три деца - двама сина и дъщеря.

Самият Сад се определя като „invert“, което е едно от приетите през 19 век определения за хомосексуалност,[1] но според днешната терминология по-скоро би бил определен като бисексуален.

Младият аристократ води охолен живот в своя замък Лакост в Прованс. Проявява силно влечение към театъра, като урежда частна сцена в своето шато. Ревностно защитава убежденията на либертин, противопоставяйки се на обществения морал, норми и клерикалните идеи. Свободният му сексуален живот става пословичен, като в 1768 г. е арестуван за насилие над жена. През 1772 г. бива осъден на смърт за „содомия и отравяне“, но по-късно присъдата е отменена и заменена със затвор. През 1784 г. е в Бастилията, сетне въдворен в психиатричното заведение „Шарантон“. Получава свобода по време на Френската революция през 1790 г. и се включва в политическия живот като гражданина Сад, симпатизирайки на крайната левица, въпреки че е аристократ по произход. Избран за депутат в Народния Конвент. Арестуван за политическите си убеждения през 1793 г. и освободен след падането на режима на Робеспиер през 1794 г. През 1801 г. е задържан за написването на книгата Жюстин (Justine) и обявен за луд в 1803 г. Прекарва остатъка от живота си в „Шарантон“, където почива през 1814 г.

Литературно творчество[редактиране | edit source]

Издание на
Жюстин (1791 г.)
Илюстрация на романа Жюлиет (ок. 1800 г.)

Текстове[редактиране | edit source]

Маркиз дьо Сад е автор на множество романи, повести и памфлети, някои от които издава под псевдоним. Засяга философията на своите либертински възгледи и апологетира сексуалните наслаждения. За дьо Сад страстите са „примамка на природата за благото на човека, комуто тя е дала очи“,[2] а добродетелите са „вериги“, които трябва да бъдат разкъсани и потъпкани. Фантазиите, твърди дьо Сад, ни служат само тогава, когато умът е свободен от предразсъдъци. Фантазии бушуващи в кръговрата на „вечна война и вечно разрушение“,[3] където жестокостта е „нищо друго, освен човешка енергия, още непокварена от цивилизацията“.[4]

Основни текстове:

  • Диалог между свещеник и един умиращ мъж (Dialogue entre un prêtre et un moribond) (1782)
  • 120-те дни на Содом (Les Cent vingt journées de Sodome ou l'École du libertinage) (1785, публ. 1904)
  • Алин и Валкур (Aline et Valcour, ou le Roman philosophique) (1786)
  • Августин дьо Вий-Бланш ("Augustine de Ville-blanche") (писан 1787 или 1788, непубл. до 1926)
  • Жюстин (Justine ou les Malheurs de la vertu) (1791)
    • Жюстин или Неволите на добродетелта, София, Народна култура, 1993.
  • Философия в будоара (La Philosophie dans le boudoir) (1795)
    • Философия в будоара (първите четири диалога), София, Пулсио, 2006. ISBN 954-9490-06-8
  • Жюлиет (Histoire de Juliette, ou les Prospérités du vice) (1798)
  • Престъпления на любовта (Les Crimes de l'amur) (1800)

Анализ[редактиране | edit source]

Творчеството на дьо Сад бързо буди интерес и внимание, става обект и на многобройни изследвания. Приживе той трябва да понесе написването на книги като Анти-Жюстин (1793 г.) от литературния съперник Никола Рестиф де ла Бретон, критики, преследвания и затвор. Към началото на 19. век вече има една стереотипна представа за дьо Сад и неговите творби, по думите на Гийом Аполинер „цял век критиката се държи несправедливо с него, занимавайки се не толкова с идеите, съдържащи се в произведенията му, колкото да открива случки, които да извращават живота му и неговия характер“.[5]

Самият Аполинер знаменито определя този „Божествен Маркиз“ като „най-свободен ум, съществувал някога“.[6] Литературната критика на 20. век започва да търси и съзира в текстовете идея за радикална философия на свободата (трактат за пълно освобождаване на сексуалността представлява Августин дьо Вий-Бланш, където също така се изисква толерантност към хомосексуалността), един от праобразите на системата на екзистенциализма. Сюрреалистите виждат в него свой предтеча. Философията и психоанализата обогатяват и задълбочават разбирането към въображенията и стремленията, изложени от дьо Сад. Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, в едно от есетата („Жулиета или Просвещение и морал“) на своя фундаментален труд Диалектика на Просвещението (1947 г.), анализират романа Жюлиет в дискурса на Просвещението, като важен израз на „освободения от настойничество буржоазен субект“.[7] Божественият Маркиз е интерпретиран от Жак Лакан в есето „Кант срещу Сад“ (1966 г.) в духа на етическите идеи, развити във философията на Имануел Кант.

Основни изследвания:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уилам Нафи, Секс престъпления от Ренесанса до Просвещението, София, Астерим, 2008, с. 112-113.
  2. Маркиз дьо Сад, Философия в будоара, София, Пулсио, 2006, стр. 7.
  3. Маркиз дьо Сад, Философия в будоара, София, Пулсио, 2006, стр. 78.
  4. Маркиз дьо Сад, Философия в будоара, София, Пулсио, 2006, стр. 79.
  5. Гийом Аполинер, Литературна критика, София, ЛИК, 1998, стр. 144.
  6. Гийом Аполинер, Литературна критика, София, ЛИК, 1998, стр. 147.
  7. Макс Хоркхаймер и Теодор В. Адорно, Диалектика на просвещението, София, ГАЛ-ИКО, 1999, стр. 113.

Кино[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Живот и творчество[редактиране | edit source]

Текстове[редактиране | edit source]