Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад френски писател и философ
Портрет от Шарл ван Ло (ок. 1761 г.)
Роден:	2 юни 1740 Париж, Франция
Починал:	2 декември 1814 Шарантон, Франция

Маркиз дьо Сад, пълно име Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (на френски: Donatien Alphonse François de Sade) е френски писател, философ, аристократ либертин. Текстовете му обрисуват насладата от свободата на сексуалните желания, изграждайки фантазмен свят на безгранични еротични изживявания. Терминът садизъм произхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на 19. век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуална наслада от причиняване на болка или унижение.

Съдържание

1 Биография
2 Литературно творчество
- 2.1 Текстове
- 2.2 Анализ
3 Бележки
4 Външни препратки
- 4.1 Живот и творчество
- 4.2 Текстове

[редактиране] Биография

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е роден в семейството на провансалския аристократ граф Жан-Батист дьо Сад и Мари-Елеонор дьо Карман, придворна дама на принцеса дьо Конде, в 1740 г. Родът дьо Сад е част от noblesse de race, най-старите френски благороднически семейства. Отгледан и образован в детските си години от свой вуйчо по бащина линия - либертин и епископ на Сад. Завършва йезуитския лицей „Луи Велики“ в Париж, по-сетне колежа на Кралската кавалерия и се отдава на военна кариера. Участва в Седемгодишната война (1756-1763 г.), достига чин капитан, проявявайки смелост в боевете. Оженва се за Рене-Пелаги дьо Монтрей през 1763 г., имат три деца - двама сина и дъщеря.

Младият аристократ води охолен живот в своя замък Лакост в Прованс. Проявява силно влечение към театъра, като урежда частна сцена в своето шато. Ревностно защитава убежденията на либертин, противопоставяйки се на обществения морал, норми и клерикалните идеи. Свободният му сексуален живот става пословичен, като в 1768 г. е арестуван за насилие над жена. През 1772 г. бива осъден на смърт за „содомия и отравяне“, но по-късно присъдата е отменена и заменена със затвор. През 1784 г. е в Бастилията, сетне въдворен в психиатричното заведение „Шарантон“. Получава свобода през 1790 г. и се включва в политическия живот като гражданина Сад, симпатизирайки на крайната левица. Избран за депутат в Народния Конвент. Арестуван за политическите си убеждения през 1793 г. и освободен след падането на режима на Робеспиер през 1794 г. През 1801 г. е задържан за написването на книгата Жюстин (Justine) и обявен за луд в 1803 г. Прекарва остатъка от живота си в „Шарантон“, където почива през 1814 г.

[редактиране] Литературно творчество

Издание на
Жюстин (1791 г.)

Илюстрация на романа Жюлиет (ок. 1800 г.)

[редактиране] Текстове

Маркиз дьо Сад е автор на множество романи, повести и памфлети, някои от които издава под псевдоним. Засяга философията на своите либертински възгледи и апологетира сексуалните наслаждения. За дьо Сад страстите са „примамка на природата за благото на човека, комуто тя е дала очи“,^[1] а добродетелите са „вериги“, които трябва да бъдат разкъсани и потъпкани. Фантазиите, твърди дьо Сад, ни служат само тогава, когато умът е свободен от предразсъдъци. Фантазии бушуващи в кръговрата на „вечна война и вечно разрушение“,^[2] където жестокостта е „нищо друго, освен човешка енергия, още непокварена от цивилизацията“.^[3]

Основни текстове:

Диалог между свещеник и един умиращ мъж (Dialogue entre un prêtre et un moribond) (1782)
120-те дни на Содом (Les Cent vingt journées de Sodome ou l'École du libertinage) (1785)
Алин и Валкур (Aline et Valcour, ou le Roman philosophique) (1786)
Жюстин (Justine ou les Malheurs de la vertu) (1791)
- Жюстин или Неволите на добродетелта, София, Народна култура, 1993.
Философия в будоара (La Philosophie dans le boudoir) (1795)
- Философия в будоара (първите четири диалога), София, Пулсио, 2006. ISBN 954-9490-06-8
Жюлиет (Histoire de Juliette, ou les Prospérités du vice) (1798)
Престъпления на любовта (Les Crimes de l'amur) (1800)

[редактиране] Анализ

Творчеството на дьо Сад бързо буди интерес и внимание, става обект и на многобройни изследвания. Прижеве той трябва да понесе написването на книги като Анти-Жюстин (1793 г.) от литературния съперник Никола Рестиф де ла Бретон, критики, преследвания и затвор. Към началото на 19. век вече има една стереотипна представа за дьо Сад и неговите творби, по думите на Гийом Аполинер „цял век критиката се държи несправедливо с него, занимавайки се не толкова с идеите, съдържащи се в произведенията му, колкото да открива случки, които да извращават живота му и неговия характер“.^[4]

Самият Аполинер знаменито определя този „Божествен Маркиз“ като „най-свободен ум, съществувал някога“.^[5] Литературната критика на 20. век започва да търси и съзира в текстовете идея за радикална философия на свободата, един от праобразите на системата на ексистенциализма. Сюрреалистите виждат в него свой предтеча. Философията и психоанализата обогатяват и задълбочават разбирането към въображенията и стремленията, изложени от дьо Сад. Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, в едно от есетата („Жулиета или Просвещение и морал“) на своя фундаментален труд Диалектика на Просвещението (1947 г.), анализират романа Жюлиет в дискурса на Просвещението, като важен израз на „освободения от настойничество буржоазен субект“.^[6] Божественият Маркиз е интерпретиран от Жак Лакан в есето „Кант срещу Сад“ (1966 г.) в духа на етическите идеи, развити във философията на Имануел Кант.

Основни изследвания:

Гийом Аполинер, Литературна критика, София, ЛИК, 1998, стр.130-192. ISBN 954-607-141-2
Роланд Барт, Sade, Fourier, Loyola, Paris, Seuil, 1980. ISBN 2020055112
Морис Бланшо, Sade et Restif de La Bretonne, Paris, Complexe, 1986. ISBN 2870271948
Симон дьо Бовоар, Faut-il brûler Sade?, Paris, Gallimard, 1972. ISBN 2070352684
Октавио Пас, Un Au-delà èrotique: le marquis de Sade, Paris, Gallimard, 1994. ISBN 2070737810
Филип Солерс, Sade contre l'être suprême, Paris, Gallimard, 1996. ISBN 2070745287
Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, Диалектика на Просвещението, София, ГАЛ-ИКО, 1999. ISBN 954-8010-87-9

[редактиране] Бележки

↑ Маркиз дьо Сад, Философия в будоара, София, Пулсио, 2006, стр. 7.
↑ Маркиз дьо Сад, Философия в будоара, София, Пулсио, 2006, стр. 78.
↑ Маркиз дьо Сад, Философия в будоара, София, Пулсио, 2006, стр. 79.
↑ Гийом Аполинер, Литературна критика, София, ЛИК, 1998, стр. 144.
↑ Гийом Аполинер, Литературна критика, София, ЛИК, 1998, стр. 147.
↑ Макс Хоркхаймер и Теодор В. Адорно, Диалектика на просвещението, София, ГАЛ-ИКО, 1999, стр. 113.