Ан Радклиф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ан Радкилиф
английска писателка
Ан Радкилиф 
Родена: 9 юли 1764
Холбърн, Великобритания
Починала: 7 февруари 1823
Великобритания

Ан Радклиф (на английски: Ann Radcliffe) (по баща Уорд, 9 юли 1764 – 7 фев 1823) е английска писателка и авторка на готически романи. Стилът ѝ е романтичен, наситен с ярки описания на пейзажи и подробни дълги пътувания, но готическият елемент се изявява чрез използването ѝ на фантастичното. В романите си Радклиф разяснява готическия елемент, обяснява привидно необяснимото, и по този начин печели уважението на публиката към жанра и спомага неговата популярност през 90-те години на ХVІІІ в.

Биография[редактиране | edit source]

Много малко се знае за живота на Радклиф. През 1823 г., годината на нейната смърт, Единбург Ривю публикува следната дописка: „Тя нито се показаше широко в обществото, нито участваше в тесните кръгове на елита, а стоеше встрани, както мъничка птичка, която пее самотните си ноти, загърната в клоните и скрита от погледа.” [1] Кристина Росети прави опит да състави биография, но се отказва поради липса на информация.

Доколкото е известно, не съществуват портрети на Радклиф. Според Рут Фейсър „ Радклиф е описвана с елегантни пропорции, доста ниска на ръст, с красиви черти и излъчване, особено очите, веждите и устата”[1].

Ан Радклиф е родена в Холбърн, Лондон на 9 юли 1764 г. в семейството на Уилям Уорд и Ан Оутс. Бащата е собственик на галантерия, по-късно държи магазин за порцелани в Бат. През 1878 г. Ан Уорд се омъжва за завършилия Оксфорд журналист Уилям Радклиф, съсобственик и редактор на вестника Инглиш Кроникъл. Тъй като съпругът ѝ често отсъства, Радклиф започва да пише в свободното си време. Бракът им е бездетен, но щастлив. Ан нарича съпруга си „най-близък роднина и приятел” [1]. Приходите от романите ѝ им позволяват да пътуват често. След смъртта ѝ на 7 февруари 1823 г. се появяват спекулации, че е била невменяема, но съпругът ѝ до последно твърди, че е починала от астматичен пристъп.

Творчество[редактиране | edit source]

Основна характеристика на творчеството на Радклиф е, че всяко свръхестествено явление получава своето рационално обяснение. В произведенията ѝ се утвърждават традиционният морал, защитават се правата на жените и рационалността побеждава.

Радклиф публикува шест романа:

  • Замъците Атлин и Дънбейн (The Castles of Athlin and Dunbayne), 1789.
  • Сицилиански романс (A Sicilian Romance), 1790.
  • Романс за гората (The Romance of the Forest), 1791.
  • Потайностите на Удолфо (The Mysteries of Udolpho) 1794.
  • Италианецът (The Italian), 1797.
  • Гастон де Блондвил (Gaston de Blondeville), 1826.

Публикува и том със стихове, но поезията ѝ отстъпва на прозата. След пътуването си из Европа пише пътеписа: „Пътешествие през 1794 г. из Холандия и западните покрайнини на Германия, към което са добавени наблюдения от обиколка на Езерата през 1795 г.”

Радклиф е считана за основателка на готическия роман. Въпреки че и други са писали подобна литература преди нея, Радклиф легитимира жанра. Сър Уолтър Скот я нарича „основателка на школа”. Потайностите на Удолфо е обект на пародия в Абатството Нортангър на Джейн Остин. Радклиф не одобрява посоката на развитие на жанра и пише последната си творба, Италианецът, в отговор на Монахът на Матю Грегъри Луис. Предполага се, че неодобрението ѝ е причина да спре да пише. След смъртта ѝ съпругът ѝ публикува недовършената творба „За фантастичното в поезията” (On the Supernatural in Poetry), в която разграничава целта на нейните творби (terror, страх) с това на творбите на Луис (horror, хорър, ужас).[2]

Радклиф оказва силно влияние върху редица по-късни автори, вкл. Маркиз дьо Сад, Едгар Алън По и сър Уолтър Скот. Подобно на нея Скот включва много поеми в прозата си, а по неин адрес заявява: „поезията ѝ е проза, а прозата ѝ – поезия. Тя всъщност беше наративен поет, и в добрия, и в лошия смисъл на думата. Романтичните пейзажи и обстановката са най-доброто в книгите ѝ; персонажите са двуизмерни, сюжетите невероятни и нереалистични с многословни обяснения и почти никакъв резултат”[3].

Връзки с други изкуства[редактиране | edit source]

Подробните пейзажни описания на Радклиф са повлияни от художниците Клод Лорейн и Салватор Роса. Радклиф често пише за места, които не е посещавала. Влиянието на Лорейн се забелязва в склонността ѝ да прави художествени, романтични описания на географски места, подобни на тези в първия том на Потайностите на Удолфо.

В популярната култура[редактиране | edit source]

Рядклиф е главната героиня в романа Градът на вампирите (La Ville Vampire) на Пол Февал. Във филма Да станеш Джейн (Becoming Jane) Радклиф среща младата Джейн Остин и я окуражава да започне творческа кариера. Подобна среща в действителност не се е състояла, но влиянието на Радклиф над Остин е документирано.

В романа Белинда от Мария Еджуърт Лейди Делакур отбелязва по адрес на писмата на Кларънс Харви: „Ето, любов моя, ако харесваш описания... Това тук е радклифска обиколка по живописните брегове на Дорсет и Девъншър”.

Пред 1996 г. излиза биогафия на Радклиф от Дебора Роджърс. ISBN 978-0-313-28379-6

Избрани творби[редактиране | edit source]

На английски:


Влияние върху други автори[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Facer, Ruth. "Anne Radcliffe (1764-1823)." Chawton House Library. Web. 28 Nov. 2010. <http://www.chawton.org/library/biographies/radcliffe.html>.
  2. Dr. Lilia Melani. Gothic History. // Посетен на 3 May 2012.
  3. British Authors Before 1800: A Biographical Dictionary Ed. Stanley Kunitz and Howard Haycraft. New York: H.W. Wilson, 1952. p. 427
  4. Rogers, Samuel: Balzac and the Novel, page 21. Octagon Books, 1969.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ann Radcliffe“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.