Джейн Остин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джейн Остин
Jane Austen coloured version.jpg
Родена 16 декември 1775 г.
Починала 18 юли 1817 г. (41 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1787-1809
Жанр романс
Направление реализъм
Подпис Jane Austen signature from her will.svg
Джейн Остин в Общомедия

Джейн Остин (на английски: Jane Austen) е английска писателка, родена на 16 декември 1775 г. в Стивънтън, Хампшър, и починала на 18 юли 1817 г. в Уинчестър.

Джейн Остин е един от най-ярките творци в английската литература от ХVІІІ в. За личността ѝ се знае сравнително малко, предимно от спомени на семейството и от оцелялата кореспонденция със сестра ѝ Касандра.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Втората дъщеря и предпоследно дете в семейството на преподобния Джордж Остин, пастор в с. Стивънтън, обл. Хемпшир, и съпругата му Касандра Лий.[1] Израства в голямо семейство, подобно на сем. Бенет от Гордост и предразсъдъци; има шест братя и една сестра - Касандра, с която е много близка. Баща ѝ произхожда от стара кентска фамилия и е стипендиант на колежа „Св. Йоан“ в Оксфорд, а майка ѝ е дъщеря на дворяни от стар, но обеднял род. Семейството е с ограничени материални възможности и само поддържа домакинството си. Двама от братята, Джеймс и Хенри, вървят по стъпките на бащата и стават банкери. Други двама, Франсис и Чарлз, си намират военноморска служба, като единият се издига до ранг адмирал на флота.[1]

Касандра оказва голямо влияние върху творчеството на сестра си. Остин е определяна като затворена, себична и много горда, затова не е всеобща любимка, но с по-голямата си сестра е споделяла всичко. Многобройните им писма са основен източник на информация за Джейн Остин. За съжаление Касандра изгаря по-голямата част от кореспонденцията им, за да не се състави погрешно мнение за Джейн и това да повлияе пагубно на творчеството ѝ. Съдбата на Остин не предполага бележити авантюри и увлекателни приключения, затова тя прекарва целия си живот заобиколена от любящи роднини.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романът ѝ „Разум и чувства“ спечелва огромна популярност и става много известен. Голяма популярност печелят също „Гордост и предразсъдъци“ и „Ема“.

„Разум и чувства“ е публикуван през 1811 г. Първата версия на романа е написана още през 1795 г. със заглавие „Елинор и Мариан”. [1] „Гордост и предразсъдъци“ - първоначално „Първи впечатления” (First Impressions) - е завършен през 1796-97 г., но публикуван едва през 1813 г. Той е една от първите романтични комедии и остава бележит за цялата английска литература. Считан за най-популярния от всички произведения на Остин, романът присъства на челните места в класациите на любими книги във Великобритания: през 2003 г. е на второ място[2], а през 2007 г. - на първо.[3] Пред 1814 г. излиза „Менсфийлд парк“, а през 1816 г. - „Ема“, с посвещение на регента. „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ са публикувани посмъртно през 1818 г. По-къси произведения са „Лейди Сюзан“ и Сандитън (Sanditon, незавършен). Новелата „Семейство Уотсън“ е довършена от племенницата на Остин, Катрин Хабък, и е публикувана с подзаглавието „По-малката сестра“ в средата на XIX век. Някои от по-ранните произведения на Остин, известни в литературата като „ювенилия“ (juvenilia), са: „Трите сестри“, „Любов и приятелство” (Love and Freindship), „История на Англия“ и „Красивата Касандра“.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Джейн Остин умира на 41-годишна възраст от неизвестна болест и е погребана в Уинчестър, където отива на лечение.[1] Последните ѝ месеци са мъчителни, но роднини твърдят, че тя не е погълната от жалост и скръб. Последвали изследвания показват, че е имала признаци на отравяне с арсеник.[4]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

За повече информация вж Джейн Остин: Хронология.

Най-важните дати в живота на Джейн Остин.[1]

  • 1775 - родена на 16 декември.
  • 1785-1786 - Джейн и Касандра посещават Abbey School в Рединг.
  • 1787 - Джейн започвада пише къси пародии, известни като ювенилия (juvenilia) (юношеско творчество).
  • 1792 - Мери Уолстонкрафт публикува Защита на правата на жената (A Vindication of the Rights of Women).
  • 1793 - Великобритания е във война с революционна Франция.
  • 1794 - Ан Радклиф публикува „Потайностите на Удолфо“.
  • 1795 - Остин пише „Елинор и Мариан”, първи вариант на „Разум и чувства“.
  • 1796 - Възход на Наполеон Бонапарт във Франция.
  • 1796-1797 - Остин пише „Първи впечатления”, първи вариант на „Гордост и предразсъдъци“.
  • 1797 - „Гордост и предразсъдъци“ е отхвърлен от издателство.
  • 1798-1799 - Остин пише „Сюзън”, първи вариант на „Абатството Нортангър“.
  • 1801 - Бащата на Остин се пенсионира и семейството се мести в Бат.
  • 1802 - Остин приема предложение за брак от Харис Биг-Уитър, но се отмята на следващия ден.
  • 1803 - „Сюзън“ е продадена на издателство „Кросби“ за 10 лири, но не е публикувана.
  • 1804 - Остин пише, но не завършва, „Семейство Уотсън”.
  • 1805 - Бащата на Остин умира.
  • 1806 - Остин се мести с майка си и сестра си в Саутхемптън.
  • 1809 - Остин се мести с майка си и сестра си в къща на брат си Едуард в с. Чотън, обл. Хемпшир. Остава там до края на живота си.
  • 1811 - Публикуван е „Разум и чувства“.
  • 1813 - Публикуван е „Гордост и предразсъдъци“.
  • 1814 - Публикуван е „Менсфийлд парк“.
  • 1815 - „Ема“ е публикуван през декември с дата 1816 г. Романът е посветен на принца-регент (бъдещия Джордж IV) по негова молба.
  • 1816 - Здравето на Остин се влошава. „Доводите на разума“ е завършена. „Сюзън“ е откупена обратно от издателството. Уолтър Скот пише положителна рецензия за „Ема“ в „Куотърли Ривю“ (Quarterly Review)
  • 1817 - Остин работи върху Сандитън (януари-март). Умира на 18 юли. През декември брат ѝ Хенри публикува „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ (с дата 1818 г.) с биографична справка за автора.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1938 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Къриген Люис и Андрю Осбърн.
  • 1940 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) — Режисьор: Робърт Ленард, с участието на Гриър Гарсън и Лорънс Оливие.
  • 1952 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Дафни Слейтър и Питър Къшинг.
  • 1958 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Джейн Даунс и Алън Бейдъл.
  • 1958 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Силия Банърман и Люис Файъндър.
  • 1971 — „Доводите на разума“ (Persuasion) — Режисьор: Хауърд Бейкър, с участието на Ан Феърбанк и Робърт Маршал.
  • 1972 — „Ема“ (Emma) — Режисьор: Джон Гленистър, с участието на Доран Гудуил и Джон Карсън.
  • 1979 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) — Режисьор: Сирил Коук, с участието на Елизабет Гарви и Дейвид Ринтул.
  • 1980 — „Джейн Остин в Манхатън“ — Режисьор: Джеймс Айвъри, с участието на Ан Бакстър и Робърт Пауъл.
  • 1983 — „Мeнсфийлд парк“ (Mansfield Park) — минисериал с режисьор Дейвид Гилс, с участието на Силвестра ле Тузел и Никълъс Фарел.
  • 1985 — „Разум и чувства“ (Sense and Sensibility) — Режисьор: Родни Бенет, с участието на Айрийн Ричардс и Трейси Чайлдс.
  • 1987 — „Абатството Нортангър“ (Northanger Abbey) — Режисьор: Жил Фостър, с участието на Катрин Шлезингър и Питър Фърт.
  • 1995 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) — Минисериал с режисьор Саймън Лангтън и участието на Колин Фърт и Дженифър Ейл.
  • 1995 — „Доводите на разума“ (Persuasion) — Режисьор: Роджър Мичъл, с участието на Аманда Руут и Кийрън Хаиндс. Печели наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за 1996 година в 6 категории.
  • 1995 — „Разум и чувства“ — Режисьор: Анг Ли, с участието на Ема Томпсън, Кейт Уинслет, Хю Грант и Алън Рикман. Ема Томпсън печели през 1996 г. Оскар за най-добра адаптация на книга. Филмът е номиниран в 7 категории, включително за най-добър филм.
  • 1996 — „Ема“ (Jane Austen's Emma) — Режисьор: Дъглас Макграт, с участието на Гуинет Полтроу, Тони Колет, Джереми Нортъм и Юън Макгрегър. Лека версия в типично холивудски стил с участие на световноизвестни актьори. Рейчъл Портман печели през 1996 г. Оскар за най-добра музика. Филмът е номиниран и за най-добри костюми.
  • 1996 — „Ема“ (Emma) — Режисьор: Дайърмъд Лорънс, с участието на Кейт Бекинсейл, Марк Стронг, Саманта Мортън и Оливия Уилямс.
  • 1999 — „Мeнсфийлд парк“ (Mansfield Park) — Режисьор: Патриша Розема, с участието на Франсез О Конър, Джони Лий Милър, Алесандро Нивола и Ембет Давидс. Филмът е модерна и свободна екранизация, която заимства от книгата и от писмата на Джейн Остин.
  • 2003 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice, a latter day comedy) — Режисьор: Андрю Блек, с участието на Кам Хескин, Орландо Сийл, Бенжамен Горли и Лусила Сола. Филмът е комедия, чието действие се развива в настоящето и е преместено в щата на мормоните — Юта (САЩ), където тя е студентка, а той — бизнесмен.
  • 2005 — „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) — Режисьор: Джо Райт, с участието на Кира Найтли, Матю Макфедън, Розамунд Пайк, Джуди Денч и Саймън Уудс.
  • 2007 — „Доводите на разума“ (Persuasion) — мини сериал с режисьор: Адриан Шерголд, с участието на Сали Хокинс, Рупърт Пенри-Джоунс, Тобайъс Менис и Алис Криге.
  • 2007 — „Абатството Нортангър“ (Northanger Abbey) — Режисьор: Джон Джоунс, с участието на Фелисити Джоунс, Джей Джей Фийлд, Кери Мълигън и Лиам Кънингам.
  • 2007 — „Мeнсфийлд парк“ (Mansfield Park) — Режисьор: Иан Макдоналд, с участието на Били Пайпър, Блейк Ритсън, Хейли Атуел и Джоузеф Бийти.
  • 2008 — „Разум и чувства“ (Sense and Sensibility) — минисериал на БиБиСи с режисьор: Джон Александър, с участието на Хети Морахан, Чарити Уейкфийлд, Дан Стивънс и Дейвид Мориси. Мартин Фипс е номиниран за наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за 2008 година в категорията най-добра музика.
  • 2009 — „Ема“ (Emma) — минисериал на БиБиСи с режисьор Джим О'Ханлън, с участието на Ромола Гари, Джони Лий Милър, Майкъл Гамбън, Рупърт Еванс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Lamont, Claire. Chronology. in: Pride and Prejudice. Penguin Classics. 2003.
  2. The Big Read Top 21, сайт на BBC (англ.)
  3. Pride and Prejudice is top read, сайт на BBC, 1 March 2007 (англ.)
  4. Mike Krumboltz, A new theory on the death of Jane Austen, news.yahoo.com, November 14, 2011 (англ.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за