Джейн Остин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Остин.

Джейн Остин
Jane Austen
английска писателка
Портрет на Джейн Остин, нарисуван от сестра ѝ Касандра (ок. 1810)
Родена
Починала
18 юли 1817 г. (41 г.)
ПогребанаУинчестърска катедрала, Уинчестър, Великобритания

Религияангликанство
Литература
Периодот 1787 г.
Жанровелюбовен роман, готическа литература
Течениелитературен реализъм
Известни творбиГордост и предразсъдъци“ „Ема“ „Доводите на разума“ „Разум и чувства“ „Менсфийлд парк“ „Абатството Нортангър
Семейство
Братя/сестриФрансис Остин
Касандра Остин
Чарлз Остин
Съпругняма[1]

Подпис
Уебсайт
Джейн Остин в Общомедия

Джейн О̀стин (на английски: Jane Austen, [d͡ʒeɪn ˈɒstɪn]) е английска писателка, известна най-вече с шестте си главни романа, които интерпретират, критикуват и коментират живота на британската дребна поземлена аристокрация в края на XVIII век.

Сюжетите на Остин често разглеждат зависимостта на женита от брака в търсенето на обществено положение и стопанска сигурност. Произведенията ѝ критикуват сантименталните романи от втората половина на XVIII век и са част от прехода към литературния реализъм на XIX век.[2][a] Използваната от нея язвителна ирония, наред с реализма и наблюденията на обществото, ѝ носят успех сред критиците и изследователите.

С издаването на „Разум и чувства“ (1811), „Гордост и предразсъдъци“ (1813), „Менсфийл парк“ (1814) и „Ема“ (1816), докато е жива, тя постига скромен успех и, тъй като книгите са публикувани анонимно, малка известност. Тя пише и два други романа – „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“, – издадени след нейната смърт през 1818 година, както и още един – „Сандитън“, – който не успява да завърши. Оставя след себе си и три ръкописни тома с младежки текстове, краткия епистоларен роман „Лейди Сюзън“ и друг незавършен роман – „Семейство Уотсън“.

Остин получава далеч по-голяма известност след смъртта си, като шестте и пълни романа са постоянно преиздавани. Важно събитие за посмъртната ѝ репутация настъпва през 1833 година, когато романите ѝ са преиздадени в поредица на известния издател Ричард Бентли, илюстрирани от Фердинанд Пикъринг и продавани в комплект. Те постепенно печелят по-широко одобрение и привличат нова публика. През 1869 година, петдесет и три години след нейната смърт, племенникът ѝ публикува „Мемоар за Джейн Остин“, в който представя на жадната публика убедителна версия за нейната писателска кариера и като че ли лишен от особени събития живот.

Джейн Остин вдъхновява голям брой критически есета и литературни антологии. Романите ѝ са основа за множество филми, от „Гордост и предразсъдъци“ през 40-те години на XX век до съвременни продукции, като „Любов и приятелство“ (2016).

Биографични източници[редактиране | редактиране на кода]

Последната страница на писмо от Джейн Остин до сестра ѝ Касандра от 11 юни 1799 година

Биографичната информация за Джейн Остин е ограничена и се свежда главно до няколко оцелели нейни писма и биографични бележки, писани от нейни роднини.[4] В своя живот тя пише към 3 хиляди писма, от които са запазени едва 161.[5] По-голямата ѝ сестра Касандра изгаря или унищожава голям брой писма, които получава през 1843 година, за да попречи те да попадната в ръцете на роднини и за да се увери, че „по-младите племенници няма да четат нищо от понякога жлъчните или прями коментари на Джейн Остин за съседи или роднини“.[6][5][b] Касандра цели да предпази семейната репутация от склонността на сестра си към откровеност, в интерес на дискретността пропуска подробности за семейни заболявания и нещастия.[7][4]

Първата биография на Джейн Остин е написаната през 1818 година от нейния брат Хенри Томас Остин „Биографична бележка“. Тя е публикувана с посмъртно издание на „Абатството Нортангър“ и съдържа откъси от две писма, включени без одобрението на други членове на семейството. Подробности за живота ѝ продължават да бъдат пропускани или разкрасявани в „Мемоар за Джейн Остин“, издаден от неин племенник през 1869 година, както и в издадената през 1913 година „Джейн Остин: Нейният живот и писма“ на Уилям и Ричард Артър Остин-Лий, макар в тях да са включени още нейни писма.[8][4][9] Създадената от семейство и роднини легенда отразява тяхната склонност да представят образа на „добрата тиха леля Джейн“, на жена, чието домашно положение е щастливо и чието семейство е в центъра на живота ѝ. Съвременните биографи представят подробности, в миналото изключвани от писмата и семейните биографии, като според изследователя Джан Фъргюс предизвикателството е да се избегне представянето на точно противоположния възглед – за Остин, потъваща в периоди на дълбоко нещастие – „огорчена, разочарована жена в капана на издъно неприятно семейство“.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и юношески години[редактиране | редактиране на кода]

Джейн Остин е родена в Стивънтън, графство Хампшър, на 16 декември 1775 година. Тя се ражда месец по-късно от очакванията на родителите си и в свое писмо баща ѝ пише, че майка ѝ „определено очакваше да е на легло преди месец“. Той добавя, че новороденото е „подарък за Каси и нейно бъдещо другарче“.[10] Зимата на 1776 година е необичайно сурова и детето е кръстено едва на 5 април в местната църква, получавайки едно име – Джейн.[10]

Църквата на Стивънтън, илюстрация от „Мемоар за Джейн Остин“[11]

Джейн е втората дъщеря и предпоследно дете в семейството на Джордж Остин и съпругата му Касандра Лий.[12] Джордж Остин (1731 – 1805) е свещеник на англиканските енории на Стивънтън и съседния Дийн.[13][c] Той произлиза от старо, уважавано и богато семейство на търговци на вълна, но тъй като в рода по традиция основната част от наследството остава за най-големия син, клонът от семейството, към който принадлежи Джордж, изпада в бедност. Той и двете му сестри остават сираци като деца и са отгледани от роднини. Сестра му Филаделфия отива в Индия, за да си намери съпруг, а Джордж постъпва със стипендия в Оксфордския университет, където най-вероятно се запознава с Касандра Лий (1739 – 1827).[15] Тя произлиза от изтъкнато благородническо семейство. Баща ѝ е свещеник в „Ол Соулс“, един от колежите на Оксфордския университет, където тя израства в дребноблагородническа среда. Най-големият ѝ брат Джеймс наследява цяло състояние и голямо имение от тяхната пралеля Перът, при условие да промени фамилното си име на Лий-Перът.[16][17]

Джордж Остин и Касандра Лий се сгодяват, вероятно около 1763 година, когато си разменят миинатюри.[18] Малко по-късно Джордж получава бенефиция на Стивънтънската енория от Томас Найт, богатия съпруг на негова втора братовчедка.[19] Женят се на 26 април 1764 година в църквата „Свети Свитун“ в Бат със проста церемония, два месеца след смъртта на Касандра.[18][20] Доходите им са скромни, главно малкият бенефиций на Джордж, а Касандра очаква малко наследство, когато майка ѝ почине.[21][22]

Семейството се установява временно в ректория на Дийн, докато този в Стивънтън, занемарена сграда от XVI век, претърпи наложителен ремонт. Касандра ражда три от децата си, докато живеят в Дийн – Джеймс през 1765 година, Джордж през 1766 година и Едуард през 1767 година.[23][24] Тя обикновено задържа бебетата у дома за няколко месеца, след което ги предава на Елизабет Литълуд, живееща наблизо дойка, която ги гледа в продължение на дванадесет до осемнадесет месеца.[25]

Ректорият на Стивънтън, показан в тази илюстрация от „Мемоар за Джейн Остин“, разположен в долина и ограден от ливади.[11]

През 1768 година семейството най-после се настанява в Стивънтън. През 1771 година Хенри става първото от децата, родени там.[26][27] По това време Касандра вече не може да пренебрегва признаците, че малкият Джордж изостава в развитието си. Той получава припадъци и може би е глухоням и тя решава да го отпрати за отглеждане извън дома им.[28] През 1773 година се ражда Касандра, последвана от Франсис през 1774 година и Джейн през 1775 година.[26][29]

Според биографа на Остин Парк Хонан, атмосферата в дома ѝ е „открита, забавна, приятно интелектуална“, политически и обществени идеи, с които семейството не е съгласно, могат да се разглеждат и обсъждат.[30] Семейството разчита на подкрепата на роднини и посреща като гости множество членове на рода.[31] Госпожа Остин прекарва лятото на 1770 година в Лондон със сестрата на Джордж Филаделфия и нейната дъщеря Елиза в компанията на другата му сестра госпожа Уолтър и дъщеря ѝ Фили.[32][33][d] Според биографката на Остин Диърдра Ле Фей, Филаделфия и Елиза Ханкок са „ярките комети, проблязващи в иначе спокойната слънчева система на свещеническия живот в селски Хампшър, като новините за пътуванията им в чужбина и модния им лондонски живот, наред с внезапните им появи в дома в Стивънтън, помагат за разширяването на хоризонта на младата Джейн и оказват влияние върху по-късния ѝ живот и творчество“.[35]

Братовчедът на Касандра Остин Томас Лий посещава семейството няколко пъти през 70-те и 80-те години, като кани малката Касандра на гости в Бат през 1781 година. Първото споменаване на Джейн в семейните документи е във връзка с връщането на Касандра от Бат: „и те бяха почти у дома, когато ги посрещнаха Джейн и Чарлз, двамата малки в семейството, които трябваше да отидат чак до Ню Даун, за да пресрещнат колата и да имат удоволствието да се возят до дома в нея.“[36] От детството си Касандра и Джейн са много близки.[37]

От 1773 до 1796 година Джордж Остин допълва доходите си със земеделие и с обучението на три или четири момчета, които живеят в дома му.[38][39] Годишният му доход от двата бенефиция е към 200 паунда, скромна стойност за времето си.[40] За сравнение, квалифициран работник, като ковач или дърводелец, изработва към 100 паунда годишна, а типичният годишен доход на семейство от провинциалната дребна аристокрация е между 1000 и 5000 паунда.[40]

В тази част от живота си Джейн Остин редовно ходи на църква, общува с приятели и съседи и вечер чете романи на семейството си – често съставени от самата нея. Общуването със съседите често включва танци, импровизирани в нечий дом след вечеря или на балове, организирани редовно в общински зали.[41][42] Нейният брат Хенри по-късно казва: „Джейн обичаше танците и беше умела в тях“.[43][44]

Силует на Касандра Остин, сестра и най-близка приятелка на Джейн

През 1783 година Джейн и сестра ѝ Касандра са изпратени в Оксфорд, за да бъдат обучавани от Ан Коли, която ги отвежда със себе си в Саутхемптън, където се премества по-късно през същата година. През есента двете момичета са върнати у дома, след като се разболяват от тиф и Джейн едва не умира.[45][46] Те се обучават у дома до началото на 1785 година, когато ги изпращат в Рединг в пансиона на госпожа Ла Турнел, която има дървен крак и страст към театъра.[47] Учебната програма вероятно включва френски език, правопис, ръкоделие, танци и музика и може би театър. Двете сестри се прибират преди декември 1786 година, тъй като училищните такси са твърде високи за семейството.[48][49][50] След това Джейн Остин „никога вече не живее извън рамките на най-близкия си семеен кръг“.[49]

Остин е определяна като затворена, себична и много горда, затова не е всеобща любимка, но с по-голямата си сестра е споделяла всичко. Съдбата на Остин не предполага бележити авантюри и увлекателни приключения, затова тя прекарва целия си живот заобиколена от любящи роднини.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романът ѝ „Разум и чувства“ спечелва огромна популярност и става много известен. Голяма популярност печелят също „Гордост и предразсъдъци“ и „Ема“.

„Разум и чувства“ е публикуван през 1811 г. Първата версия на романа е написана още през 1795 г. със заглавие „Елинор и Мариан“.[12] „Гордост и предразсъдъци“ – първоначално „Първи впечатления“ (First Impressions) – е завършен през 1796 – 97 г., но публикуван едва през 1813 г. Той е една от първите романтични комедии и остава бележит за цялата английска литература. Считан за най-популярния от всички произведения на Остин, романът присъства на челните места в класациите на любими книги във Великобритания: през 2003 г. е на второ място,[51] а през 2007 г. – на първо.[52] Пред 1814 г. излиза „Менсфийлд парк“, а през 1816 г. – „Ема“, с посвещение на регента. „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ са публикувани посмъртно през 1818 г.

По-къси произведения са „Лейди Сюзан“ и Сандитън (Sanditon, незавършен). Новелата „Семейство Уотсън“ е довършена от племенницата на Остин, Катрин Хабък, и е публикувана с подзаглавието „По-малката сестра“ в средата на XIX век.

Някои от по-ранните произведения на Остин, известни в литературата като „ювенилия“ (juvenilia), са: „Трите сестри“, „Любов и приятелство“ (Love and Freindship), „История на Англия“ и „Красивата Касандра“.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Имението в Чотън, където Джейн Остин прекарва последните осем години от живота си, превърнато в музей

Джейн Остин умира на 41-годишна възраст от неизвестна болест и е погребана в Уинчестър, където отива на лечение.[12] Последните ѝ месеци са мъчителни, но роднини твърдят, че тя не е погълната от жалост и скръб. Последвали изследвания показват, че е имала признаци на отравяне с арсеник.[53]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Най-важните дати в живота на Джейн Остин.[12]

Титулна страница на първото издание „Разум и чувства“ (1811)
  • 1801 – Бащата на Остин се пенсионира и семейството се мести в Бат.
  • 1802 – Остин приема предложение за брак от Харис Биг-Уитър, но се отмята на следващия ден.
  • 1803 – „Сюзън“ е продадена на издателство „Кросби“ за 10 лири, но не е публикувана.
  • 1804 – Остин пише, но не завършва, „Семейство Уотсън“.
  • 1805 – Бащата на Остин умира.
  • 1806 – Остин се мести с майка си и сестра си в Саутхемптън.
  • 1809 – Остин се мести с майка си и сестра си в къща на брат си Едуард в с. Чотън, обл. Хемпшир. Остава там до края на живота си.
  • 1811 – Публикуван е „Разум и чувства“.
  • 1813 – Публикуван е „Гордост и предразсъдъци“.
  • 1814 – Публикуван е „Менсфийлд парк“.
  • 1815 – „Ема“ е публикуван през декември с дата 1816 г. Романът е посветен на принца-регент (бъдещия Джордж IV) по негова молба.
  • 1816 – Здравето на Остин се влошава. „Доводите на разума“ е завършена. „Сюзън“ е откупена обратно от издателството. Уолтър Скот пише положителна рецензия за „Ема“ в „Куотърли Ривю“ (Quarterly Review)
  • 1817 – Остин работи върху Сандитън (януари-март). Умира на 18 юли. През декември брат ѝ Хенри публикува „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ (с дата 1818 г.) с биографична справка за автора.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на първия том на първото издание „Гордост и предразсъдъци“ (1813)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Гриър Гарсън и Лорънс Оливие в екранизацията на „Гордост и предразсъдъци“ от 1940 г.
  • 1938 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Къриген Люис и Андрю Осбърн.
  • 1940 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) – Режисьор: Робърт Ленард, с участието на Гриър Гарсън и Лорънс Оливие.
  • 1952 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Дафни Слейтър и Питър Къшинг.
  • 1958 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Джейн Даунс и Алън Бейдъл.
  • 1958 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) с участието на Силия Банърман и Люис Файъндър.
  • 1971 – „Доводите на разума“ (Persuasion) – Режисьор: Хауърд Бейкър, с участието на Ан Феърбанк и Робърт Маршал.
  • 1972 – „Ема“ (Emma) – Режисьор: Джон Гленистър, с участието на Доран Гудуил и Джон Карсън.
  • 1979 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) – Режисьор: Сирил Коук, с участието на Елизабет Гарви и Дейвид Ринтул.
  • 1980 – „Джейн Остин в Манхатън“ – Режисьор: Джеймс Айвъри, с участието на Ан Бакстър и Робърт Пауъл.
  • 1983 – „Менсфийлд парк“ (Mansfield Park) – минисериал с режисьор Дейвид Гилс, с участието на Силвестра ле Тузел и Никълъс Фарел.
  • 1985 – „Разум и чувства“ (Sense and Sensibility) – Режисьор: Родни Бенет, с участието на Айрийн Ричардс и Трейси Чайлдс.
  • 1987 – „Абатството Нортангър“ (Northanger Abbey) – Режисьор: Жил Фостър, с участието на Катрин Шлезингър и Питър Фърт.
  • 1995 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) – Минисериал с режисьор Саймън Лангтън и участието на Колин Фърт и Дженифър Ейл.
  • 1995 – „Доводите на разума“ (Persuasion) – Режисьор: Роджър Мичъл, с участието на Аманда Руут и Кийрън Хаиндс. Печели наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за 1996 година в 6 категории.
  • 1995 – „Разум и чувства“ – Режисьор: Анг Ли, с участието на Ема Томпсън, Кейт Уинслет, Хю Грант и Алън Рикман. Ема Томпсън печели през 1996 г. Оскар за най-добра адаптация на книга. Филмът е номиниран в 7 категории, включително за най-добър филм.
  • 1996 – „Ема“ (Jane Austen's Emma) – Режисьор: Дъглас Макграт, с участието на Гуинет Полтроу, Тони Колет, Джереми Нортъм и Юън Макгрегър. Лека версия в типично холивудски стил с участие на световноизвестни актьори. Рейчъл Портман печели през 1996 г. Оскар за най-добра музика. Филмът е номиниран и за най-добри костюми.
  • 1996 – „Ема“ (Emma) – Режисьор: Дайърмъд Лорънс, с участието на Кейт Бекинсейл, Марк Стронг, Саманта Мортън и Оливия Уилямс.
  • 1999 – „Менсфийлд парк“ (Mansfield Park) – Режисьор: Патриша Розема, с участието на Франсис О'Конър, Джони Лий Милър, Алесандро Нивола и Ембет Давидс. Филмът е модерна и свободна екранизация, която заимства от книгата и от писмата на Джейн Остин.
  • 2003 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice, a latter day comedy) – Режисьор: Андрю Блек, с участието на Кам Хескин, Орландо Сийл, Бенжамен Горли и Лусила Сола. Филмът е комедия, чието действие се развива в настоящето и е преместено в щата на мормоните – Юта (САЩ), където тя е студентка, а той – бизнесмен.
  • 2005 – „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice) – Режисьор: Джо Райт, с участието на Кира Найтли, Матю Макфейдън, Розамунд Пайк, Джуди Денч и Саймън Уудс.
  • 2007 – „Доводите на разума“ (Persuasion) – мини сериал с режисьор: Адриан Шерголд, с участието на Сали Хокинс, Рупърт Пенри-Джоунс, Тобайъс Менис и Алис Криге.
  • 2007 – „Абатството Нортангър“ (Northanger Abbey) – Режисьор: Джон Джоунс, с участието на Фелисити Джоунс, Джей Джей Фийлд, Кери Мълигън и Лиам Кънингам.
  • 2007 – „Менсфийлд парк“ (Mansfield Park) – Режисьор: Иан Макдоналд, с участието на Били Пайпър, Блейк Ритсън, Хейли Атуел и Джоузеф Бийти.
  • 2008 – „Разум и чувства“ (Sense and Sensibility) – минисериал на БиБиСи с режисьор: Джон Александър, с участието на Хети Морахан, Чарити Уейкфийлд, Дан Стивънс и Дейвид Мориси. Мартин Фипс е номиниран за наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за 2008 година в категорията най-добра музика.
  • 2009 – „Ема“ (Emma) – минисериал на БиБиСи с режисьор Джим О'Ханлън, с участието на Ромола Гарай, Джони Лий Милър, Майкъл Гамбън, Рупърт Еванс.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ирландският историк Оливър Макдона казва, че „Разум и чувства“ „може да бъде и първият английски реалистичен роман“, заради неговото подробно и прецизно представяне на това, което той нарича „взимане и харчене“ в едно английско дребноблагородническо семейство.[3]
  2. Важни подробности за семейството на Остин почти сигурно са редактирани умишлено, например споменаването на нейния брат Джордж, чиито недиагностицирани проблеми с развитието карат семейството да го отпрати от дома, двамата братя, изпратени във военноморския флот в ранна възраст или на богатата леля Лий-Перът, арестувана и съдена за кражба.[7][4]
  3. Според оценката на Айрин Колинс, когато Джордж Остин поема длъжността през 1764 година, Стивънтън наброява не повече от тридесет семейства.[14]
  4. Филаделфия се е завърнала от Индия през 1765 година и живее в Лондон, докато съпругът ѝ остава да работи в Индия. Той умира там през 1775 година, а тя научава за това година по-късно, по стечение на обстоятелствата, докато Джордж и Касандра ѝ гостуват.[34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 904
  2. Grundy 2014, с. 195 – 197.
  3. MacDonagh 1991, с. 65, 136 – 137.
  4. а б в г д Fergus 2005, с. 3 – 4.
  5. а б Le Faye 2005, с. 33.
  6. Nokes 1998, с. 1.
  7. а б Nokes 1998, с. 1 – 2.
  8. Nokes 1998, с. 2 – 4.
  9. Le Faye 2004, с. 279.
  10. а б Le Faye 2004, с. 27.
  11. а б Le Faye 2004, с. 20.
  12. а б в г Lamont 2003.
  13. Todd 2015, с. 2.
  14. Collins 1994, с. 86.
  15. Le Faye 2004, с. 3 – 5, 11.
  16. Le Faye 2004, с. 8.
  17. Nokes 1998, с. 51.
  18. а б Le Faye 2004, с. 11.
  19. Le Faye 2004, с. 6.
  20. Nokes 1998, с. 24 – 26.
  21. Le Faye 2004, с. 12.
  22. Nokes 1998, с. 24.
  23. Le Faye 2004, с. 11, 18 – 19.
  24. Nokes 1998, с. 36.
  25. Le Faye 2004, с. 19.
  26. а б Nokes 1998, с. 37.
  27. Le Faye 2004, с. 25.
  28. Le Faye 2004, с. 22.
  29. Le Faye 2004, с. 24 – 27.
  30. Honan 1987, с. 211 – 212.
  31. Todd 2015, с. 4.
  32. Nokes 1998, с. 39.
  33. Le Faye 2004, с. 22 – 23.
  34. Le Faye 2004, с. 29 – 36.
  35. Le Faye 2004, с. 29.
  36. Le Faye 2004, с. 46.
  37. Le Faye 2004, с. 26.
  38. Honan 1987, с. 14, 17 – 18.
  39. Collins 1994, с. 54.
  40. а б Irvine 2005, с. 2.
  41. Tomalin 1997, с. 101 – 103, 120 – 123, 144.
  42. Honan 1987, с. 119.
  43. Tomalin 1997, с. 102.
  44. Honan 1987, с. 84.
  45. Le Faye 2004, с. 47 – 49.
  46. Collins 1994, с. 35, 133.
  47. Todd 2015, с. 3.
  48. Tomalin 1997, с. 9 – 10, 26, 33 – 38, 42 – 43.
  49. а б Le Faye 2004, с. 52.
  50. Collins 1994, с. 133 – 134.
  51. bbc.co.uk 2022.
  52. bbc.co.uk 2007.
  53. Krumboltz 2011.
  • Pride and Prejudice is top read // bbc.co.uk. bbc.co.uk, 2007. Посетен на 2022-01-26. (на английски)
  • The Big Read // bbc.co.uk. bbc.co.uk, 2022. Посетен на 2022-01-26. (на английски)
  • Collins, Irene. Jane Austen and the Clergy. London, The Hambledon Press, 1994. ISBN 1852851147. (на английски)
  • Fergus, Jan. Biography // Todd, Janet (ed.). Jane Austen in Context. Cambridge, Cambridge University Press, 2005. ISBN 0-521-82644-6. p. 3 – 11. (на английски)
  • Grundy, Isobel. Jane Austen and literary traditions // Copeland, Edward et al. The Cambridge Companion to Jane Austen. Cambridge, Cambridge University Press, 2014. ISBN 978-0-521-74650-2. p. 192 – 214. (на английски)
  • Honan, Park. Jane Austen: A Life. New York, St. Martin's Press, 1987. ISBN 0312014511. (на английски)
  • Irvine, Robert. Jane Austen. London, Routledge, 2005. ISBN 0-415-31435-6. (на английски)
  • Krumboltz, Mike. A new theory on the death of Jane Austen // news.yahoo.com. news.yahoo.com, 2011. Посетен на 2022-01-26. (на английски)
  • Le Faye, Deirdre. Jane Austen: A Family Record. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 0-521-53417-8. (на английски)
  • Todd, Janet (ed.). Jane Austen in Context. Cambridge, Cambridge University Press, 2005. ISBN 0-521-82644-6. p. 33 – 40. (на английски)
  • Lamont, Claire. Chronology // Austen, Jane. Pride and prejudice. London ; New York, Penguin Books, 2003. ISBN 9780141439518. (на английски)
  • MacDonagh, Oliver. Jane Austen: Real and Imagined Worlds. New Haven, Yale University Press, 1991. ISBN 0-300-05084-4. (на английски)
  • Nokes, David. Jane Austen: A Life. Berkeley, University of California Press, 1998. ISBN 0-520-21606-7. (на английски)
  • Todd, Janet. The Cambridge Introduction to Jane Austen. Cambridge, Cambridge University Press, 2015. ISBN 9781107494701. (на английски)
  • Tomalin, Claire. Jane Austen: A Life. New York, Alfred A. Knopf, 1997. ISBN 0-679-44628-1. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за