Касандра Остин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Остин.

Касандра Остин
Силует на Касандра Остин
Силует на Касандра Остин

Родена
Починала
22 март 1845 г. (72 г.)
Семейство
Братя/сестриДжейн Остин
Чарлз Остин
Франсис Остин
Касандра Остин в Общомедия

Касандра Елизабет Остин (на английски: Cassandra Elizabeth Austen) е английска акварелистка, по-голяма сестра на английската писателка Джейн Остин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена през 1773 г. в с. Стивънтън, графство Хемпшир, Англия, в семейството на преподобния Джордж Остин, пастор в селото, и съпругата му Касандра Лий. Семейството има общо осем деца, от които само две момичета – Касандра и Джейн. Сестрите остават близки през целия си живот. Благодарения на кореспонденцията им (над сто писма от Джейн до Касандра оцеляват) историците успяват да пресъздадат живота на Джейн Остин.

Сестрите са обучени в училището на леля им, Мисис Коули, първоначално в Оксфорд и след това в Саутхамптън. След завръщането им в Стивънтън, двете учат рисуване и пиано вкъщи.

Мария Стюарт, илюстрация от Касандра Остин за ръкописа на Джейн Остин „История на Англия“

През 1791 г. Касандра рисува поредица портрети на британски крале за ръкописа на Джейн „История на Англия“. Илюстрациите приличат повече на портрети на сем. Остин, отколкото на британски монарси.[1] Касандра прави и два портрета на сестра си. Първият, от 1804 г., е в гръб – Джейн, седяща до дърво. Другият е незавършен портрет от ок. 1810 г., който е окачествен от семейството като „грозно ненаподобяващ“ истинския вид на Джейн.[2] Портретът сега е в Националната портретна галерия в Лондон.[3]

Преп. Джордж Остин си докарва допълнително приходи като подготвя частни ученици за Оксфорд.[4] През 1794 г. Томас Фаул, бивш негов ученик, се сгодява за Касандра.[4] За да спечели пари за сватбата, Фаул заминава за Карибския регион с военноморска експедиция под командването на братовчед си, ген. Уилям Крейвън, лорд и първи граф на Крейвън (1770 – 1825). Там Фаул умира от жълта треска през 1797 г. В завещанието си оставя на Касандра 1000 лири, което ѝ дава малка финансова обезпеченост и тя не се жени до края на живота си.[4]

След смъртта на баща им през 1805 г., Касандра, Джейн и майка им се местят в Сутхямптън, където пет години живеят при семейството на брат си Франк. През 1809 г. се местят в имението на брат си Едуард в с. Чотън, Хемпшир.

След смъртта на Джейн Касандра Остин унищожава много от писмата им.[1] Касандра живее сама до смъртта си на 22 март 1845 г. Погребана е в църквата „Св. Николай“ в Чотън.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.janeausten.co.uk, архив на оригинала от 29 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130729013057/http://www.janeausten.co.uk/cassandra-austen-jane-austens-beloved-older-sister/, посетен на 4 ноември 2012 
  2. Другият, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927183016/http://www.npg.org.uk/live/search/portrait.asp?search=ss&sText=Jane+Austen&LinkID=mp00179&rNo=1&role=sit, посетен на 4 ноември 2012 
  3. "A New Portrait of Jane Austen Архив на оригинала от 2007-03-15 в Wayback Machine.". (2003). Jane Austen's Regency World. Посетен на 31 декември 2006.
  4. а б в Berkshire Family Historian. Посетен на 11 октомври 2007
  5. История на епархия „Св. Николай“ Архив на оригинала от 2018-09-28 в Wayback Machine. Посетен на 11 октомври 2007
  6. "St Nicholas, Chawton, Hampshire." (2004). Ukgraves.info. Посетен на 31 декември 2006.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cassandra Austen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​