Филип Солерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Солерс
Philippe Sollers
Sollers IMG 5928.jpg
Псевдоним Филип Солерс
Роден Филип Жуайо
28 ноември 1936 г. (78 г.)
Професия писател, литературен критик, режисьор
Националност Флаг на Франция Франция
Награди Премия Медичи (1961)
Премия Фенеон (1958)
Филип Солерс в Общомедия

Филип Солерс (на френски: Philippe Sollers) е френски писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Филип Солерс е роден в Бордо.

Той е основател на авангардното движение и издание Тел Кел (Tel Quel), в което взимат участие Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и др. Публикациите на "Тел Кел" се преустановяват от Филип Солерс през 1982, когато създава изданието "L'Infini" (Безкрай).

Първият му роман Странна самота (1958), получава хвалебствени слова от Франсоа Мориак и Луи Арагон.

Автор е на над седемдесет романи и есета, сред които "Драма", "Числености", "Закони", "Рай", "Жени", "Портрет на играч", "Абсолютно сърце", "Празникът във Венеция", "Тайната"," Студио", "Теория на изключенията", "Войната на вкуса", "Страст фикс", "Възхвала на безкрая", "Покер".

Интересът на Солерс към китайската цивилизация заема централно място в творчеството му. През 60-те години, той учи китайски език и китайски идеограми присъстват в някои от творбите му, като романа "Числености".

В "Рай" (1981), едно от големите произведения на литературата на ХХ век, Солерс създава нова форма на роман, където текстът спира да следва логиката на пунктуацията и поема към ред на музикални последователности и словесен ритъм на полифонична музика, водещи до символично и окончателно освобождаване от границите на субекта.

През 1983 г. публикува романа "Жени", който анализира политическите и художествени превратности в историята на XX век, чрез приключенията на американски журналист. Властта и сексуалността са изследвани и експонирани с тезата на автора: "Светът принадлежи на жените. Тоест на смъртта. По този въпрос всички лъжат." Романът се превръща бързо в бестселър и преведен на много езици.

През 2006 г. голям успех е публикацията на Божествен живот (на фр. Une vie divine), философски роман, в който Солерс разкрива, отвъд доброто и злото, актуалното и глобалното на философията на Ницше срещу планетарния нихилизъм на двадесет и първия век.

Автор е и на биографични есета като "Мистерията Моцарт" (2001), "Сад във Времето"(1996), "Казанова възхитителният " (1998), "Виван Денон кавалеристът от Лувъра" (1995).

През 2007 г. публикува Истински роман, мемоари

Ролан Барт в книгата си "Писателят Солерс"(1979) изследва неговия стил, език и философия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за