Тел Кел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За търговския израз вижте Тел-кел (търговия).

„Тел Кел“ (френски: Tel Quel, „Такова, каквото е“) е авангардно списание за литература, издавано в Париж от 1960 г. дo 1982 г. В него излизат текстове на почти всички значими френски интелектуалци от 60те и 70 те г., като Ролан Барт, Жак Дерида, Мишел Фуко, Юлия Кръстева, и др.

Водеща фигура и основател е Филип Солерс. Възникването на списанието се свързва с трайния успех на литературното течение 'нов роман' както и с възхода на френския структурализъм. По замисъл изданието е скъсвало и с политическата ангажираност, присъща на предходните десетилетия, но след събитията от май 1968, то на свой ред добива политическа ориентация. В средата на 70те години Тел Кел официално се дистанцира от идеите за културна революция и маоистките възгледи. В 1980 г. редакторите вземат решение да напуснат издателството Сьой, но тъй като то не отстъпва правата над заглавието, списанието е наследено oт L'Infini („Незавършеното“ или „Безкрайното“).

Tel Quel е идиоматичен израз, който фигурира в цитат от Ницше, взет за епиграф първата книжка от списанието[1]. На по-широката публика Tel Quel е известно като заглавието на том с размишления на Пол Валери[2]. Филип Солерс е директор на библиотечна поредица от книги с логото Tel Quel, издавани от Сьой. Историята на списанието и идеите около него са предмет на няколко монографии и множество други публикации.(вж. бибилография)

Сътрудници и автори на списанието[редактиране | edit source]

Редакторски комитет: Филип Солерс, Жан-Едерн Халие, Жан-Рене Хюгнин, Жан Рикарду, Жан Тибодо, Мишел Деги, Марслен Плене, Денис Рош, Жан-Луи Бодри, Жан Пиер Фай, Жаклин Рисе и Юлия Кръстева.

Автори и сътрудници: Ролан Барт, Жорж Батай, Жак Лакан, Морис Бланшо, Жак Дерида, Жан-Пиер Фай, Мишел Фуко, Юлия Кръстева, Бернар-Анри Леви, Марслен Плене, Филип Солерс, Цветан Тодоров, Франсис Понж, Умберто Еко, Жерар Женет, Пиер Булез, Жан-Люк Годар и Пиер Гиота.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Philippe Forest, Histoire de Tel quel: 1960-1982, Paris:Éditions du Seuil, 1995
  • Philippe Forest, De Tel Quel à L'Infini, nouveaux essais, , Cécile Defaut, 2006
  • Patrick French, The Time of Theory: A History of Tel Quel (1960-1983), Oxford: Clarendon Press, 1995
  • Danielle Marx-Scouras, The Cultural Politics of Tel Quel. Literature and the Left in the Wake of Engagement, Penn State 1996.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • За L'Infini в сайта на издателство Галимар (en)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Je veux le monde et le veux tel quel et le veux encore, le veux éternellement... ср. Ницше Ф, Отвъд доброто и злото, гл.3, $ 56
  2. Valery P., Tel quel, Paris: Gallimard 1941-3.