Жан-Люк Годар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан-Люк Годар
френски режисьор
Жан-Люк Годар 
Роден: 3 декември 1930
Париж, Франция

Жан-Люк Года̀р (на френски: Jean-Luc Godard) е френски режисьор и кинокритик.

Роден e в Париж на 3 декември 1930 година. Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия в Нион, Швейцария, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 година учи етнология в Сорбоната, Париж. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Риве и Ерик Ромер. През 1950 година създава станалия известен "Gazette de cinéma", от който публикува пет броя между Май и Ноември същата година.

Заснима първият си филм през 1954 година след пътувания с баща си през Северна и Южна Америка. След 1954 година участва по различни начини в заснимането на повечето от филмите на Трюфо. Пише статии за "Cahiers du Cinéma".

Годар е един от лидерите на "Новата вълна" във френското кино. Автор е на филми като "Алфавил/Alphaville"; "Мъжки род-женски род/Masculin, féminin"; "Жената си е жена/Une femme est une femme" и др. Считан е за виден представител на авангарда в световнато кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в "Газет дю синема" и "Кайе дю синема". През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима "До последен дъх", който се превръща в емблематичен за "Новата вълна". Другият негов филм "Малкият войник" (1960)е забранен за три години от френската цензура поради това, че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация. В 1961 г. се жени за актрисата Ана Карина, която участва в много негови творби - "Жената си е жена"(1961); "Да живееш живота си"(1962); "Made in USA"(1967)и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави "Алфавил" и "Лудият Пиеро"(1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза. Във филми като "Две-три неща, които знам за нея"; "Мъжки род-женски род" - Годар играе ролята на социолог. С "Китайката"(1967) показва интереса си към политиката и изпреварва майските събития от 1968 година във Франция. В "Уикенд"(1967) показва проституирането чрез работата и неговото компенсиране, чрез индустрията на свободното време.

Новата вълна на френското кино изиграва изключителна роля за либерализирането на монтажната техника и кино разказа. Особено влияние оказва френските режисьори от това време на американското кино и то не само от средата на века, а и до ден днешен (Куентин Тарантино сам признава за изключителното влияние на филмите на Годар при избора му на монтажна техника). През 70те години Годар заснима много документални филми и материали за такива на политическа тематика - за палестинската ревалюционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно "Правда"), но повечето от тези филми не вижда бял свят.

В началото на 70-те г. на ХХ в. мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. "Всичко върви добре" (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. В 1979 снима "Да спасява който може/живота/"; "Страст" (1982);"Поздрав, Мария" (1985);"Детектив" (1985); "Пази дясната си страна" (1987).

През новият век създава "Ода за любовта" (2001) разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването разгледани при три поколения. Последните засега филми на Годар са "Нашата музика/Notre musique"(2004) и "Moments choisis des histoire(s) du cinéma" (2004)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за