Акира Куросава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акира Куросава
японски режисьор и сценарист
Акира Куросава 
Роден: 23 март 1910
Токио, Япония
Починал: 6 септември 1998  (на 88 години)
Токио, Япония

Акира Куросава (на японски: 黒澤明) е японски кинорежисьор, продуцент и сценарист. В своята продължила половин век кариера той режисира около 30 филма и е смятан за един от най-значимите и влиятелни автори в историята на киното. През 1989 година получава награда „Оскар“ за цялостен принос за неговите „кинематографични постижения, вдъхновявали, възхищавали, обогатявали и забавлявали световната публика и оказали влияние върху кинодейците в целия свят“.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден на 23 март 1910 година в Токио, Япония, Акира Куросава е последното и осмо дете на Исаму и Шима Куросава.[2][3] По време на неговото раждане майка му е на 40 години, а баща му - на 45 години. В семейството има трима по-големи братя и четири по-големи сестри. Единият от братята му е починал преди раждането на Акира Курасава, а друг по това време вече е възрастен и е напуснал дома. Една от сестрите също е омъжена по времето на неговото раждане. Когато той е десетгодишен най-близката му по възраст сестра умира внезапно след кратко заболяване.

Бащата на Куросава ръководи основно училище, администрирано от японската армия. Във финансово отношение семейството е над средното ниво. Исаму Куросава е поддръжник на западното влияние, както с училищните спортни програми, които ръководи, така и с честите посещения на появяващите се по това време в Япония кинопрожекции. Дори по-късно, когато атмосферата в страната става по-шовинистична, той продължава да смята, че филмите са полезно образователно средство.

В началното училище Акира Куросава е окуражаван в рисуването от учителя Тачикава, който, заедно с по-големия му брат Хейго, оказват дълбоко влияние върху него.[3] Хейго печели няколко академични художествени конкурса. През 1923 година, когато Голямото земетресение в Канто разрушава Токио и оставя след себе си 100 хиляди убити, Хейго и Акира правят обиколка на града. Когато Акира се опитва да не гледа разхвърляните трупове на хора и животни, брат му го кара да не го прави. По-късно Акира Куросава твърди, че това преживяване го е научило да гледа право към плашещите неща, за да прекърш способността им да предизвикват страх.[4]

По-късно Хейго започва работа като бенши, разказвач на историята на неми филми. Когато в страната започват да навлизат озвучените филми Хейго участва в организирането на стачка на бенши, която се проваля. Акира Куросава също се ангажира със синдикална дейност и пише няколко статии за радикален вестник. През този период той подобрява уменията си в рисуването и чете разнообразна литература. Учи в училището за западноевропейско изкуство „Дошуша“.

В началото на 30-те години Хейго се самоубива, а четири месеца по-късно най-възрастният брат също умира. Така на 23-годишна възраст Акира Куросава остава единствения жив син на родителите си.

Начало на кариера в киното[редактиране | edit source]

В средата на 30-те години Куросава постъпва на работа като асистент-режисьор в японската кинокомпания „Фото Кемикъл Лабораторис“ (PCL), преименувана по-късно на „Тохо“.[5] Там младият Акира учи режисьорския занаят от Каджиро Ямамото, който се превръща в негов ментор.

След седем години работа като асистент-режисьор, през 1943 година Куросава създава първия си самостоятелен филм „Гений на джудото“ („Sugata Sanshiro“) на който е и сценарист. Филмът проследява развитието на джудото в Япония в края на 19 век. Във филма „Пияният ангел“ от 1948 година за пръв път се появява любимият на Куросава актьор Тоширо Мифуне. Тук той си партнира с друг предпочитан от режисьора актьор, Такаши Шимура.

През 1946 година Куросава се жени за актрисата Йоко Ягучи,[6] от която има две деца - синът им Хисао е продуцент и работи с баща си върху някои от последните му филми,[7] а дъщеря им Кадзуко е дизайнер на сценични костюми.

Международна известност[редактиране | edit source]

Международната известност идва за Корусава през 1950 година, когато на големия екран се появява филмът му „Рашомон“, носител на „Златен лъв“ от Кинофестивала във Венеция и номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник на черно-бял филм“.[8] Филмът „Седемте самураи“ от 1954 година окончателно утвърждава японския режисьор като явление в киното и доказва умението му да съчетава елитарното и популярното изкуство. Характерно за творчеството му е връзката, която успява да осъществи между самобитната японска и европейската култура. За своите филми Куросава ползва произведения на Фьодор Достоевски („Идиот“, 1951 г.), Уилям Шекспир („Трон в кръв“, 1957 г., и „Ран“, 1985 г.), Дашиъл Хамет („Телохранител“, 1961 г.), Владимир Арсениев („Дерсу Узала“, 1975 г.).

От друга страна самият Акира Куросава оказва сериозно влияние върху развитието на световното кино. Повлияни от неговото творчество са Серджо Леоне, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг. По филмите му „Рашомон“ и „Седемте Самураи“ се правят римейкове.

Последни години[редактиране | edit source]

Въпреки популярността си на запад, в самата Япония Куросава остава недооценен. В периода на 70-те години режисьорът страда от финансови затруднения. След финансовия провал на „Додескаден“ (1970 г.) прави опит за самоубийство. През 1975 г. Акира Куросава се завръща в киното с руско-японската продукция „Дерсу Узала“. Филмът печели „Оскар“ в категорията „Най-добри костюми“.

Филмите му от 80-те години „Кагемуша“ (1980 г.) и „Ран“ (1985 г.) са ефектни исторически епоси. Последните два филма на Куросава, „Августовска рапсодия“ (1991 г.) и „Още не“ (1993 г.), са с личен, некомерсиален характер. През 1990 година режисьорът получава „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството а през 1994 година Премията Киото.

Публикува мемоарите си през 1982 година под заглавието „Нещо като автобиография или потта на жабата“, преведена е на български език.

Акира Куросава умира на 6 септември 1998 година в Токио.

Филмография[редактиране | edit source]

Година Име на български Име на английски Име на японски Транскрипция
1941 Кон“ (асистент режисьор)
1943 Гений на джудото Sanshiro Sugata 姿三四郎 Sugata Sanshirō
1944 Най-красивите The Most Beautiful 一番美しく Ichiban utsukushiku
1945 Вървящ по опашката на тигъра The Men Who Tread On the Tiger's Tail 虎の尾を踏む男達 Tora no o wo fumu otokotachi
1945 Гений на джудото II Sanshiro Sugata II 續姿三四郎 Zoku Sugata Sanshirô
1945 Тези, които създават бъдещето“ (сърежисьор) Those Who Make Tomorrow
1946 Без съжаление за нашата младост No Regrets for Our Youth わが青春に悔なし Waga seishun ni kuinashi
1946 Една прекрасна неделя One Wonderful Sunday 素晴らしき日曜日 Subarashiki nichiyōbi
1948 Пияният ангел Drunken Angel 醉いどれ天使 Yoidore tenshi
1949 Тих дуел The Quiet Duel 静かなる決闘 Shizukanaru ketto
1949 Бездомното куче Stray Dog 野良犬 Nora inu
1950 Скандал Scandal 醜聞 Sukyandaru
1950 Рашомон Rashomon 羅生門 Rashōmon
1951 Идиот The Idiot 白痴 Hakuchi
1952 Да се живее To Live 生きる Ikiru
1954 Седемте самураи Seven Samurai 七人の侍 Shichinin no samurai
1955 Аз живея в страх I Live in Fear 生きものの記録 Ikimono no kiroku
1957 Замъкът на паяците Throne of Blood 蜘蛛巣城 Kumonosu-jō
1957 На дъното The Lower Depths どん底 Donzoko
1958 Трима негодници в скритата крепост The Hidden Fortress 隠し砦の三悪人 Kakushi toride no san akunin
1960 Лошите спят спокойно The Bad Sleep Well 悪い奴ほどよく眠る Warui yatsu hodo yoku nemuru
1961 Телохранител Yojimbo 用心棒 Yōjinbō
1962 Санджиро Sanjuro 椿三十郎 Tsubaki Sanjūrō
1963 Рай и ад Heaven and Hell 天国と地獄 Tengoku to jigoku
1965 Червената брада Red Beard 赤ひげ Akahige
1970 Додескаден Dodesukaden どですかでん Dodesukaden
1975 Дерсу Узала Dersu Uzala デルス・ウザーラ Derusu Uzāra
1980 Кагемуша Kagemusha 影武者 Kagemusha
1985 Ран Ran Ran
1990 Сънища Dreams Yume
1991 Августовска рапсодия Rhapsody in August 八月の狂詩曲 Hachigatsu no rapusodī
1993 Още не Not Yet まあだだよ Mādadayo

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Akira Kurosawa - AKIRA KUROSAWA DRAWINGS. // Kurosawa-drawings.com. Посетен на 2009-05-19.
  2. Akira Kurosawa: Biography. // Bfi.org.uk, 2007-08-31. Посетен на 2009-05-19.
  3. а б Richie, Donald. The Films of Akira Kurosawa. University of California Press, 1999. ISBN 0520220374. с. 10–11.
  4. Kurosawa, Akira. Something Like An Autobiography. Vintage Books, 1983. ISBN 0394714393. с. 53–54.
  5. Akira Kurosawa (1910–1998). // Kirjasto.sci.fi. Посетен на 2009-05-19.
  6. Kurosawa, Akira. Something Like An Autobiography. Vintage Books, 1983. ISBN 0394714393. с. 134.
  7. http://www.imdb.com/name/nm0475902/
  8. Akira Kurosawa - Awards. // Imdb.com. Посетен на 2009-05-19.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Куросава, Акира“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.