Акира Куросава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акира Куросава
Akirakurosawa-onthesetof7samurai-1953-page88.jpg
Акира Куросава през 1953 г.
Име 黒澤明
Роден 23 март 1910 г.(1910-03-23)
Токио, Япония
Починал 6 септември 1998 г.
Токио, Япония
Националност Флаг на Япония Япония
Активни години 1936-1993 г.
Родители Исаму Куросава
Шима Куросава
Брачни партньори Йоко Ягучи (1945-1985 г. (до нейната смърт)
Деца Кацуко Куросава
Хисао Куросава
Оскари 1952 - Рашомон („За най-добър чуждоезичен филм“)
1976 - Дерсу Узала
1989 - почетен Оскар за цялостен принос
Акира Куросава в Общомедия

Акира Куросава (на японски: 黒澤明) е японски кинорежисьор, продуцент и сценарист. Куросава е първия японски кинематографист, който прави пробив на запад. Творбите му се повлияни от западното кино и европейската литература, смесвайки успешно чуждите си влияния с традиционната японска култура.

В началото Куросава се опитва да се занимава с приложно изкуство, но изоставя рисуването заради киното. Става сценарист и асистент във филмовата компания ФЛХ (бъдещите Тохо). От 1943 г. започва самостоятелна режисьорска кариера. През 1950 г. прави филма Рашомон, който отваря вратите на японското кино към света. Следващите му ленти: Да се живее, Седемте самураи и Телохранител утвърждават световната слава на Куросава и го превръщат в един от най-влиятелните режисьори за новото поколение американски кинематографисти. След неуспешен опит за кариера в САЩ и провала на филма Додескаден, Куросава изпада в затруднения. Прави завръщане с лентите: Дерсу Узала, Кагемуша и Размирие. През 1989 г. получава награда Оскар за цялостен принос. Последния му период се характеризира с интензивна помощ от американски режисьори като Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Франсис Форд Копола, признали огромното си влияние от японския кинодеец.

В своята продължали половин век кариера Куросава режисира около 30 филма и е смятан за един от най-значимите и влиятелни автори в историята на киното. Творчеството му може да се раздели на два големи цикъла: филми развиващи се във феодалния период на Япония (Рашомон, Седемте самурая, Кегемуша и Размирие) и филми на съвременни социални теми (Да се живее, Пияният ангел). Режисьорът отделя огромно внимание и на екранизациите: Идиот по едноимената творба на Достоевски, На дъното по пиесата на Максим Горки, Замъкът на паяците по Макбет на Уилям Шекспир и Червената брада по Шугоро Ямамото. Често главен изпълните във филмите на Куросава е актьора Тоширо Мифуне.

Кино историите на японския режисьор се открояват със силен хуманизъм и съчувствие към онеправданите, отритнатите и слабите. Характерното в тях е обръщането на внимание към най-малкия детайл, било то от поведението на хората или природата. Куросава обрисува положението на Япония след войната и отправя критика към военните действие в по-късните си ленти.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Акира Куросава е роден на 23 март 1910 година в Токио, Япония, като последното осмо дете на Исаму и Шима Куросава.[1][2] По време на неговото раждане майка му е на 40 години, а баща му - на 45 години. В семейството има трима по-големи братя и четири по-големи сестри (Шигейо, Харуйо, Танейо и Момойо). Единият от братята му е починал преди раждането на Курасава, а друг по това време вече е възрастен и е напуснал дома. Една от сестрите също е омъжена по времето на неговото раждане.[3]

Бащата на Куросава, след уволнението от армията, започва да работи като преподавател в едно спортно училище. Исаму Куросава допринася за развитието на национални спортове като джудо и кендо, също и за популяризирането на някои западни спортове като бейзбол в страната си. Той е инициатор за построяването на първия плувен басейн в Япония. Бащата на Куросава е поддръжник на западното влияние, както с училищните спортни програми така и с честите посещения на появяващите се по това време в Япония кинопрожекции. Исаму смята, че киното има добра познавателна стойност. Малкият Куросава често посещава киносалоните, но тогава не обръща особено внимание на киното.[4]

По това време семейството живее в квартала Омори, и Куросава започва да посещава тамошната детска градина към основното училище „Моримура“, а след това и самото основно училище. В този период детето се чувства подтиснато от училищната система, понеже трудно разбира уроците. След втората година семейството се мести в района Коишикава, а Куросава постъпва в основното училище „Курода“, по средата на годината. Новото училище му се струва по-добре, но най-вече заради брат му Хеиго - тогава кумир на малкото момче, въпреки че често се кара на по-малкото си братче.[5]

В училището Куросава е окуражен да започне да рисува от един от учителите - Сейджи Тачикава. Сближава се с един от своите съученици, с който по-късно ще работят заедно в киното - Кеино̀ске Уѐкуса.[6] Въпреки приятелите и добрите учители Куросава остава слаб ученик, съпоставен с отличника Хеиго. Големият брат обаче пропада на изпитите за престижното Първо държавно средно училище. Семейството преживява трудно провала, най-вече самия Хеиго. От този момент той губи интерес към ученето. Фамилията е споходена и от друга трагедия - неочакваната смърт на най-малката сестра, с която Куросава си играе често (умира когато Куросава е на 10 г.)[3]

През 1923 година, когато Голямото земетресение в Канто разрушава Токио и оставя след себе си 100 хиляди убити, Хейго и Акира правят обиколка на града. Когато Акира се опитва да не гледа разхвърляните трупове на хора и животни, брат му го кара да не го прави. По-късно Акира Куросава твърди, че това преживяване го е научило да гледа право към плашещите неща, за да прекърш способността им да предизвикват страх.[7]

По-късно Хеиго започва работа като бенши, разказвач на историята на неми филми. Когато в страната започват да навлизат озвучените филми Хейго участва в организирането на стачка на бенши, която се проваля. Акира Куросава също се ангажира със синдикална дейност и пише няколко статии за радикален вестник. През този период той подобрява уменията си в рисуването и чете разнообразна литература. Учи в училището за западноевропейско изкуство „Дошуша“.

В началото на 30-те години Хейго се самоубива, а четири месеца по-късно най-възрастният брат също умира. Така на 23-годишна възраст Акира Куросава остава единствения жив син на родителите си.

Начало на кариера в киното[редактиране | edit source]

В средата на 30-те години Куросава постъпва на работа като асистент-режисьор в японската кинокомпания „Фото Кемикъл Лабораторис“ (PCL), преименувана по-късно на „Тохо“.[8] Там младият Акира учи режисьорския занаят от Каджиро Ямамото, който се превръща в негов ментор.

След седем години работа като асистент-режисьор, през 1943 година Куросава създава първия си самостоятелен филм „Гений на джудото“ („Sugata Sanshiro“) на който е и сценарист. Филмът проследява развитието на джудото в Япония в края на 19 век. Във филма „Пияният ангел“ от 1948 година за пръв път се появява любимият на Куросава актьор Тоширо Мифуне. Тук той си партнира с друг предпочитан от режисьора актьор, Такаши Шимура.

През 1946 година Куросава се жени за актрисата Йоко Ягучи,[9] от която има две деца - синът им Хисао е продуцент и работи с баща си върху някои от последните му филми,[10] а дъщеря им Кадзуко е дизайнер на сценични костюми.

Международна известност[редактиране | edit source]

Международната известност идва за Корусава през 1950 година, когато на големия екран се появява филмът му „Рашомон“, носител на „Златен лъв“ от Кинофестивала във Венеция и номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник на черно-бял филм“.[11] Филмът „Седемте самураи“ от 1954 година окончателно утвърждава японския режисьор като явление в киното и доказва умението му да съчетава елитарното и популярното изкуство. Характерно за творчеството му е връзката, която успява да осъществи между самобитната японска и европейската култура. За своите филми Куросава ползва произведения на Фьодор Достоевски („Идиот“, 1951 г.), Уилям Шекспир („Трон в кръв“, 1957 г., и „Ран“, 1985 г.), Дашиъл Хамет („Телохранител“, 1961 г.), Владимир Арсениев („Дерсу Узала“, 1975 г.).

От друга страна самият Акира Куросава оказва сериозно влияние върху развитието на световното кино. Повлияни от неговото творчество са Серджо Леоне, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг. По филмите му „Рашомон“ и „Седемте Самураи“ се правят римейкове.

Последни години[редактиране | edit source]

Въпреки популярността си на запад, в самата Япония Куросава остава недооценен. В периода на 70-те години режисьорът страда от финансови затруднения. След финансовия провал на „Додескаден“ (1970 г.) прави опит за самоубийство. През 1975 г. Акира Куросава се завръща в киното с руско-японската продукция „Дерсу Узала“. Филмът печели „Оскар“ в категорията „Най-добри костюми“.

Филмите му от 80-те години „Кагемуша“ (1980 г.) и „Ран“ (1985 г.) са ефектни исторически епоси. Последните два филма на Куросава, „Августовска рапсодия“ (1991 г.) и „Още не“ (1993 г.), са с личен, некомерсиален характер. През 1990 година режисьорът получава „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството а през 1994 година Премията Киото.

Публикува мемоарите си през 1982 година под заглавието „Нещо като автобиография или потта на жабата“, преведена е на български език.

Акира Куросава умира на 6 септември 1998 година в Токио.

Филмография[редактиране | edit source]

Година Име на български Име на английски Име на японски Транскрипция
1943 Гений на джудото Sanshiro Sugata 姿三四郎 Sugata Sanshirō
1944 Най-красивите The Most Beautiful 一番美しく Ichiban utsukushiku
1945 Вървящ по опашката на тигъра The Men Who Tread On the Tiger's Tail 虎の尾を踏む男達 Tora no o wo fumu otokotachi
1945 Гений на джудото II Sanshiro Sugata II 續姿三四郎 Zoku Sugata Sanshirô
1945 Тези, които създават бъдещето“ (сърежисьор) Those Who Make Tomorrow
1946 Без съжаление за нашата младост No Regrets for Our Youth わが青春に悔なし Waga seishun ni kuinashi
1946 Една прекрасна неделя One Wonderful Sunday 素晴らしき日曜日 Subarashiki nichiyōbi
1948 Пияният ангел Drunken Angel 醉いどれ天使 Yoidore tenshi
1949 Тих дуел The Quiet Duel 静かなる決闘 Shizukanaru ketto
1949 Бездомното куче Stray Dog 野良犬 Nora inu
1950 Скандал Scandal 醜聞 Sukyandaru
1950 Рашомон Rashomon 羅生門 Rashōmon
1951 Идиот The Idiot 白痴 Hakuchi
1952 Да се живее To Live 生きる Ikiru
1954 Седемте самураи Seven Samurai 七人の侍 Shichinin no samurai
1955 Аз живея в страх I Live in Fear 生きものの記録 Ikimono no kiroku
1957 Замъкът на паяците Throne of Blood 蜘蛛巣城 Kumonosu-jō
1957 На дъното The Lower Depths どん底 Donzoko
1958 Трима негодници в скритата крепост The Hidden Fortress 隠し砦の三悪人 Kakushi toride no san akunin
1960 Лошите спят спокойно The Bad Sleep Well 悪い奴ほどよく眠る Warui yatsu hodo yoku nemuru
1961 Телохранител Yojimbo 用心棒 Yōjinbō
1962 Санджиро Sanjuro 椿三十郎 Tsubaki Sanjūrō
1963 Рай и ад Heaven and Hell 天国と地獄 Tengoku to jigoku
1965 Червената брада Red Beard 赤ひげ Akahige
1970 Додескаден Dodesukaden どですかでん Dodesukaden
1975 Дерсу Узала Dersu Uzala デルス・ウザーラ Derusu Uzāra
1980 Кагемуша Kagemusha 影武者 Kagemusha
1985 Ран Ran Ran
1990 Сънища Dreams Yume
1991 Августовска рапсодия Rhapsody in August 八月の狂詩曲 Hachigatsu no rapusodī
1993 Още не Not Yet まあだだよ Mādadayo

Библиография[редактиране | edit source]

  • Куросава, Акира. Нещо като автобиография или потта на жабата. София, Наука и изкуство, 1989. ISBN 9538422431.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Akira Kurosawa: Biography. // Bfi.org.uk, 2007-08-31. Посетен на 2009-05-19.
  2. Richie, Donald. The Films of Akira Kurosawa. University of California Press, 1999. ISBN 0520220374. с. 10–11.
  3. а б Куросава 1989, с. 35-39.
  4. Куросава 1989, с. 18.
  5. Куросава 1989, с. 19-26.
  6. Куросава 1989, с. 26-29.
  7. Kurosawa, Akira. Something Like An Autobiography. Vintage Books, 1983. ISBN 0394714393. с. 53–54.
  8. Akira Kurosawa (1910–1998). // Kirjasto.sci.fi. Посетен на 2009-05-19.
  9. Kurosawa, Akira. Something Like An Autobiography. Vintage Books, 1983. ISBN 0394714393. с. 134.
  10. http://www.imdb.com/name/nm0475902/
  11. Akira Kurosawa - Awards. // Imdb.com. Посетен на 2009-05-19.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Куросава, Акира“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.