Да се живее

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Да се живее
生きる
Ikiru poster.jpg
Режисьор Акира Куросава
Продукция Соджиро Мотоки
Сценарий Шинобо Хашимото, Акира Куросава, Хидео Огуни
В ролите Такаши Шимура
Музика Фумио Хаясака
Оператор Асакадзу Накаи
Монтаж Коичи Ивашита
Премиера 9 октомври 1952 г.
Времетраене 143 минути
Страна Флаг на Япония Япония
Език японски
Цветност Черно-бял
Външни препратки
Страница в IMDb
Да се живее в Общомедия

„Да се живее“ (на японски: 生きる) е японски трагикомичен филм от 1952 година, режисиран от Акира Куросава. Сценарият, написан от Куросава, Шинобо Хашимото и Хидео Огуни, е вдъхновен от разказа на Лев ТолстойСмъртта на Иван Илич“. Главната роля на общински чиновник, изправен пред търсенето на смисъла на живота си, се изпълнява от Такаши Шимура.

Сюжет[редактиране | edit source]

Действието се развива в Токио в средата на 20 век. Канджи Ватанабе (Такаши Шимура) е възрастен мъж, който в продължение на 30 години заема скучна чиновническа длъжност. Съпругата му е починала, а синът и снаха му, които живеят с него, изглежда се интересуват главно от неговата пенсия и бъдещото си наследство.

След като научава, че е болен от рак на стомаха и му остават месеци живот, Ватанабе се опитва да осмисли предстоящата смърт. Той се опитва да каже на сина си за своята болест, но се отказва, след като той не му обръща внимание. След това прави опит да намери изход в токийския нощен живот, но бързо осъзнава, че това не е решение.

Ватанабе среща случайно една своя подчинена, която насочва търсенията му в друга посока. Привлечен от нейния ентусиазъм и жизнерадостност, той ѝ разкрива желанието си да изживее един ден в подобно младежко безгрижие. Тя му обяснява, че щастието ѝ се дължи на новата ѝ работа, в която прави играчки, а това я кара да се чувства, като че ли си играе с всяко дете на Япония.

Вдъхновен от този пример, Ватанабе решава да посвети остатъка от живота си, извършвайки поне едно полезно действие в своята работа. С голяма упоритост той се заема да преодолее инерцията на общинската бюрокрация, за да бъде превърната помийна яма в беден квартал в нова детска площадка. Неговите усилия са представени ретроспективно в последната трета на филма, чрез спомените на различни хора на траурната церемония след смъртта му. Сред тях са политици, висши чиновници и негови колеги от общината, както и хора от квартала с детската площадка.

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Ikiru“ в Уикипедия на английски (автори).