Идиот (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Идиот
Идиот
Оригинален език руски
Автор Фьодор Достоевски
Първо издание 1869 г.
Русия
Жанр роман

Идиот“ (на руски: Идиот) е роман, написан от руския писател Фьодор Достоевски. Фьодор Михайлович започва да работи над романа си през есента на 1867 година и дори отбелязва в тетрадката си точната дата - 14 септември. Пише творбата си по време на своето пребиваване в Германия, Швейцария и Италия.

Семантика[редактиране | edit source]

Романът е второто произведение от т.нар. Петокнижие на писателя. В този смисъл отговаря на библейската книга Изход (Библия).

Имената на главните герои на Достоевски са игра на думи. Подобно и на "Престъпление и наказание" аналогията по име на "главният герой" (княз Лев Николаевич Мишкин) на произведението с основният творчески противник на писателя е неизбежна - княз Лев Николаевич Толстой. В годината когато излиза романа "Идиот", завършва и публикацията на "Война и мир".

Сюжет[редактиране | edit source]

Княз Лев Николаевич Мишкин се завръща в Русия след четиригодишно лечение в Швейцария от епилепсия. Той е на 26 години, искрен и невинен, потомък на благороден род. Във влака се запознава с Парфьон Рогожин, син на богат търговец на средна възраст, който е влюбен в Настася Филиповна. Единствените роднини на княза са семейство Епанчини. Бащата е генерал и помешчик, изгулял състоянието си в чужбина. Майката е наивна и се отнася по детски във всичките си дела. Двамата имат три хубави, възпитани и интелигентни дъщери. Най-малката от тях е и най-чувствителната и най-красивата и се казва Аглая. Тя се влюбва в главния герой - княз Мишкин.

Във второто семейство, семейство Иволгин, бащата също е генерал, приятел на генерал Епанчин. Той има дъщеря, която е стара мома и двама сина. По-малкият е твърде умно за възрастта си момче. По-големият, Гавраила, е посредствен човек, който търси начин да забогатее чрез женитбата си за Настася Филиповна. Последната е красива и своенравна млада жена, прелъстена в юношеството си от настойника си. Вместо да се омъжи за Гавраила, Настася Филиповна избягва с Рогожин, който е готов да даде всичко за възлюбената си. Въпреки че Настася Филиповна е влюбена в княза, тя се надява той да се ожени за Аглая. Рогожин ревнува, той е толкова е заслепен от ревността си, че се опитва да убие княз Мишкин веднага след като се е побратимил с него.

Аглая и княз Мишкин не се венчават. Срещата на Аглая с Настася е решителна. Аглая Ивановна оставя Мишкин и се омъжва за един полски граф, който се оказва мошеник. Точно преди сватбата си с княза, Настася избягва с Рогожин, а последният, изпълнен с ревност, я убива.

Замисъл[редактиране | edit source]

Замисълът на Достоевски се върти около двете семейства. Главната мисъл на писателя е отразена в писмото му до племеницата му Соня Ивановна: „Главната мисъл на романа е да се изобрази положително прекрасният човек. Няма нищо по-трудно от това. Особено сега. Всички писатели, не само нашите, но дори всички европейски писатели, който и да се е захванал с изобразяването на положително прекрасното, винаги е отстъпвал. Защото това е задача неизмерима.“ На 12 март писателят записва в тетрадката си че в романа има три вида любови: страстно-непосредствената (на Рогожин); любов от тщеславие (на Ганя); християнска(на княза).

Княз Мишкин[редактиране | edit source]

Прототип на главния герой в романа е самият Достоевски.[1] Князът подобно на автора страда от епилепсия и живее временно в Швейцария. Също както Достоевски прониква в душата на хората и я разголва. Мишкин притежава нечовешката дарба да се вживява в проблемите на другите и да изпитва дълбоко състрадание. Той е наблюдател, отгатва съдбата на хората, предчувства я. Достоевски е вложил много съкровеност в образа на Мишкин. Князът е като болен от доброта и простодушие, обича хората и най-вече децата. Мишкин е влюбен безнадеждно и в Аглая, и в Настася Филиповна. И двете обаче се смятат недостойни за него, понеже той е чист и добър. И именно поради своята добротa и чистота всички го наричат идиот.

В края на романа героят почти се превръща в идиот. Причината за това е че той не може да разбере, не може да се впише в този свят. Защото е отблъснат и едновремнно с това приет от хората. Подиграван и игнориран от всички.

Екранизация[редактиране | edit source]

По едноименната творба на Достоевски са направени няколко филма.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Резюме на www.ciela.com