Братя Карамазови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Братя Карамазови
Бра́тья Карама́зовы
Dostoevsky-Brothers Karamazov.jpg
Оригинален език руски
Автор Фьодор Достоевски
Първо издание 1879-1880 г.
Руска империя
Издателство списание "Русский вестник"
Жанр философски роман

бележки
  • първо издание на български език от 1892 г. в Шумен
Братя Карамазови в Общомедия

„Братя Карамазови“ е последният роман на Фьодор Достоевски, и е своеобразна кулминация на творческия му и жизнен път. Заема последното пето място в своеобразното му романистично Петокнижие, започващо с "битие"то на Престъпление и наказание - това на Второзаконието:

Библия романи на Достоевски значение на български
Битие Престъпление и наказание В началото
Изход Идиот Имената
Левит Бесове И повика [И повика Господ Мойсей]
Числа Юноша В пустинята
Второзаконие Братя Карамазови Думите

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Написването на романа отнема близо 2 години на автора. Писан основно в Старая Руса, който град е взет за топографическа основа и сюжет на книгата. Романът излиза на части в годините 1879 - 1880 в периодическото издание „Руски вестник“.

Според късни версии на критиката, големият замисъл в идеята на Достоевски с „Братя Карамазови“ била, този роман да е и първата част от епически исторически труд под заглавие „Живота на Великия грешник“. Великият руски писател планувал, Альоша Карамазов да е бъдещият главен герой и персонаж, превръщайки се в руски революционер. Смъртта на автора /само 4 месеца след пълното издание на „Братя Карамазови“/, осуетява реализацията на този творчески замисъл, според някои критици. Независимо от това, „Братя Карамазови“ се превръща в най-дебатираното литературно-философско произведение в историята, или поне в тази от 20-21 век.

Творческа линия[редактиране | редактиране на кода]

Достоевски представя чрез литературните герои в произведението социалните типажи в руското общество през 70-те години на 19 век. Романът започва с мисъл от единственото пророческо и каноническо евангелие:[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

Големият криминологическо-исторически въпрос, който таи това колосално философско произведение, е:[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Кой от семейството уби "бащата" Фьодор Павлович Карамазов?

Отговорът на този алегоричен въпрос с исторически подтекст от руското минало е предоставен на любознателността, интелегентността и проницателността на читателя. Всяка смърт (Киевска Рус) ражда нов живот (Московска Рус). Кулминацията на романа е поемата "Великият инквизитор", непосредствено предхождана от главата "Бунт" в която авторовият "главен герой" Иван Карамазов ("възлюбеният син авторов" на поемата) въстава срещу онзи свят, след като е изложил в манастирската килия своето верую (Буди, Буди!).[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Значение на имената[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на "Престъпление и наказание", имената на главните герои са често игра на думи, а психологическите им корени са чисто руски и исторически. [1]

Други персонажи[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Същото важи с още по-голяма тежест и за главният герой на романа "Идиот", който носи емблематичните, символични и семантично съвпадащи първи две имена /Лев Николаевич Мишкин/ на най-големият творчески противник на Достоевски - Лев Николаевич Толстой. ((ru)) Фьодор Достоевски. Идиот. // Русский вестник, 1868, първо издание. Посетен на 10 януари 2014 г..


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Братья Карамазовы (роман)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.