Братя Карамазови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Братя Карамазови в „Руски вестник“

„Братя Карамазови“ е последният роман на Фьодор Достоевски, и е своеобразна кулминация на творческия му и жизнен път.

Съдържание

Предистория [редактиране]

Написването на романа отнема близо 2 години на автора. Писан основно в Старая Руса, който град е взет за топографическа основа и сюжет на книгата. Романът излиза на части в годините 1879 - 1880 в периодическото издание „Руски вестник“. Идеята на Достоевски е „Братя Карамазови“ да е първата част от епически исторически труд под заглавие „Живота на Великия грешник“. Великият руски писател планува, Альоша Карамазов да е бъдещият главен герой и персонаж, превръщайки се в руски революционер. Смъртта на автора /само 4 месеца след публикуването на „Братя Карамазови“/, осуетява реализацията на творческия замисъл. Независимо от това, „Братя Карамазови“ се превръща в най-дебатираното литературно произведение в историята.

Творческа линия [редактиране]

Достоевски майсторски чрез литературните герои в произведението представя социалните типажи в руското общество през 70-те години на 19 век. Всички проблеми и въпроси стоящи за разрешаване пред Русия, са художествено пресъздадени като семейни и общностни проблеми и въпроси в рамките на семейство Карамазови.

Великият руски писател поставя чрез героите си всички злободневни въпроси вълнуващи руското обществено мнение по него време. Предоставя на читателя свобода на избора за отговор на тези въпроси. По същността си тези въпроси са екзистенциални и засягат съдбата на цялото човечество. Ето част от тях:

  • Ако е вярно, че човешкото сърце е бойно поле на дявола и Бога, доброто задължително ли ще победи?
  • Какъв е смисълът на живота и каква е особената мисия на Русия, руския народ и православието?
  • Може ли човек да запази православната вяра в сърцето си въпреки съблазните и трудностите в света?

Кулминация [редактиране]

Своеобразна кулминация на сюжета в романа е глава V, книга пета на втора част, озаглавена „Великият инквизитор“. За прототип на героя в разказа на по-големия брат Иван Карамазов Достоевски взема Томас де Торквемада - първия велик инквизитор на Испанската инквизиция. Срещата между Великия инквизитор и Бога (Исус Христос) е изключителен алегоричен стилистичен похват на Достоевски да представи същността на вечните философски въпроси вълнуващи човечеството в контекста на историзма в съчетание с руското обществено развитие и състояние от края на 70-те години на 19 век.

Алегоричният нюанс от срещата между Великия инквизитор и неговия Бог, преминала под формата на монолог, се прехвърля върху срещата между двамата по-малки братя Карамазови, чиято кулминация е разказа-монолог на Иван пред Альоша Карамазов.

Персонажи [редактиране]

Исторически контекст [редактиране]

Последният роман на Достоевски, за разлика от останалите му произведения, е преизпълнен с историзъм. Най-вече по тази причина художественият сюжет от романа се превръща в своеобразен епицентър на идеологиите, заляли света и предопределили цивилизационния път на развитие през следващото столетие. „Братя Карамазови“ е абсолютно доказателство за творческия гений на автора. Произведението, според цялата литературна критика, е причислено към шедьоврите на руската и световна класика.

Вижте също [редактиране]

Външни препратки [редактиране]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Братья Карамазовы (роман)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.