Братя Карамазови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Братя Карамазови
Бра́тья Карама́зовы
Корица на книгата
Оригинален език руски
Автор Фьодор Достоевски
Първо издание 1879-1880 г.
Руска империя
Издателство списание "Русский вестник"
Жанр философски роман

„Братя Карамазови“ е последният роман на Фьодор Достоевски, и е своеобразна кулминация на творческия му и жизнен път. Заема последното пето място в своеобразното му романистично Петокнижие, започващо с "битие"то на Престъпление и наказание - това на Второзаконието:

Библия романи на Достоевски значение на български
Битие Престъпление и наказание В началото
Изход Идиот Имената
Левит Бесове И повика [И повика Господ Мойсей]
Числа Юноша В пустинята
Второзаконие Братя Карамазови Думите

Предистория[редактиране | edit source]

Написването на романа отнема близо 2 години на автора. Писан основно в Старая Руса, който град е взет за топографическа основа и сюжет на книгата. Романът излиза на части в годините 1879 - 1880 в периодическото издание „Руски вестник“.

Според късни версии на критиката, големият замисъл в идеята на Достоевски с „Братя Карамазови“ била, този роман да е и първата част от епически исторически труд под заглавие „Живота на Великия грешник“. Великият руски писател планувал, Альоша Карамазов да е бъдещият главен герой и персонаж, превръщайки се в руски революционер. Смъртта на автора /само 4 месеца след пълното издание на „Братя Карамазови“/, осуетява реализацията на този творчески замисъл, според някои критици. Независимо от това, „Братя Карамазови“ се превръща в най-дебатираното литературно-философско произведение в историята, или поне в тази от 20-21 век.

Творческа линия[редактиране | edit source]

Достоевски майсторски чрез литературните герои в произведението представя социалните типажи в руското общество през 70-те години на 19 век.

Романът започва с мисъл от единственото пророческо и каноническо евангелие:

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

Големият криминологическо-исторически въпрос, който таи това колосално философско произведение, е:

Кой от семейството уби "бащата" Фьодор Павлович Карамазов?

Отговорът на този алегоричен въпрос с исторически подтекст от руското минало е предоставен на любознателността, интелегентността и проницателността на читателя. Всяка смърт (Киевска Рус) ражда нов живот (Московска Рус). Кулминацията на романа е поемата "Великият инквизитор", непосредствено предхождана от главата "Бунт" в която авторовият "главен герой" Иван Карамазов ("възлюбеният син авторов" на поемата) въстава срещу онзи свят, след като е изложил в манастирската килия своето верую (Буди, Буди!).

Значение на имената[редактиране | edit source]

Подобно на "Престъпление и наказание", имената на главните герои са често игра на думи, а психологическите им корени са чисто руски и исторически. [1] Въпреки смисловата им натовареност, най-често те не се отразени семантично коректно на други езици:

Име Исторически прототип Значение
Фьодор Карамазов Светослав I развратничещият и неприемащ заради харема си християнството владетел
Дмитрий Карамазов Дмитрий Донски отхвърлящият страстно баща си най-голям син
Иван Карамазов Иван Грозни неразбираният в семейството интелектуалец, а в действителност - духовен убиец на баща си
Алексей Карамазов Алексей Романов почитащ външно баща си като "смирен християнин", но както му отвръща Иван в главата "Бунт": "... там е работата Альоша, че има "но" ..."
Павел Смердяков Малюта Скуратов незаконен син на стария развратник, обаче живее в къщата на семейството. Ипостас на ръководещия опричнината, който е в особена връзка с Иван, а в действителност - физическия убиец на баща си.
"Последните минути от живота на митрополит Филип - Малюта Скуратов е нарочен за "първия царски палач" на руското самодържавие

Всички проблеми и въпроси стоящи за разрешаване пред Русия, са художествено пресъздадени като семейни и общностни проблеми и въпроси в рамките на семейство Карамазови.

Великият руски писател поставя чрез героите си всички злободневни въпроси вълнуващи руското обществено мнение по него време. Предоставя на читателя свобода на избора за отговор на тези въпроси. По същността си тези въпроси са екзистенциални и засягат съдбата на цялото човечество. Ето част от тях:

  • Ако е вярно, че човешкото сърце е бойно поле на дявола и Бога, доброто задължително ли ще победи?
  • Какъв е смисълът на живота и каква е особената мисия на Русия, руския народ и православието?
  • Може ли човек да запази православната вяра в сърцето си, въпреки съблазните и трудностите в света?

Кулминация[редактиране | edit source]

Своеобразна кулминация на сюжета в романа е глава пета от книга Пета на Втора част, озаглавена „Великият инквизитор“. За прототип на героя и негов западен прототип (на цезаропапизма) в разказа на по-големия брат Иван Карамазов, Достоевски взема Томас де Торквемада - първият велик инквизитор на Испанската инквизиция. Срещата между Великия инквизитор и Бога (Исус Христос) е изключителен алегоричен стилистичен похват на Достоевски да представи същността на вечните философски въпроси, вълнуващи човечеството в контекста на историзма в съчетание с руското обществено развитие и състояние от края на 70-те години на 19 век.

Алегоричният нюанс от срещата между Великия инквизитор и неговия Бог, преминала под формата на монолог, се прехвърля върху срещата между двамата по-малки братя Карамазови, чиято кулминация е разказът-монолог на Иван пред Альоша Карамазов.

Други персонажи[редактиране | edit source]

Исторически контекст[редактиране | edit source]

Последният роман на Достоевски, за разлика от останалите му произведения, е преизпълнен с историзъм. Най-вече по тази причина художественият сюжет от романа се превръща в своеобразен епицентър на идеологиите, заляли света и предопределили цивилизационния път на развитие през следващото столетие. „Братя Карамазови“ е абсолютно доказателство за творческия гений на автора. Произведението, според цялата литературна критика, е причислено към шедьоврите на руската и световна класика.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Същото важи с още по-голяма тежест и за главният герой на романа "Идиот", който носи емблематичните, символични и семантично съвпадащи първи две имена /Лев Николаевич Мишкин/ на най-големият творчески противник на Достоевски - Лев Николаевич Толстой. ((ru)) Фьодор Достоевски. Идиот. // Русский вестник, 1868, първо издание. Посетен на 10 януари 2014 г..


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Братья Карамазовы (роман)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.