Фьодор Достоевски
| Фьодор Достоевски | |
| (Фёдор Миха́йлович Достое́вский) | |
 |
|
| Портрет от Василий Перов (1872) | |
| Роден: | 11 ноември 1821 г. |
| Москва, Русия | |
| Починал: | 9 февруари 1881 г. (на 59 г.) |
| Санкт Петербург, Русия | |
| Професия: | новелист, писател на къси разкази, есеист |
| Подпис: |
 |
|
Писател: |
|
| Повлиян от: | Оноре дьо Балзак, Николай Гогол, Чарлс Дикенс, Михаил Лермонтов, Адам Мицкевич, Едгар Алън По, Александър Пушкин, Мигел де Сервантес,[1], Ернст Теодор Амадеус Хофман, Фридрих Шилер, Виктор Юго |
| Повлиял: | Чарлз Буковски, Лудвиг Витгенщайн, Витолд Гомбрович, Джеймс Джойс, Албер Камю, Франц Кафка, Джак Керуак, Кен Киси, Чеслав Милош, Юкио Мишима, Алберто Моравия, Айрис Мърдок, Фридрих Ницше, Орхан Памук,[2][3] Марсел Пруст, Айн Ранд, Жан-Пол Сартр, Александър Солженицин, Ървин Уелш, Зигмунд Фройд, Кнут Хамсун, Вислава Шимборска |
Фьодор Михайлович Достоевски (на руски: Фёдор Миха́йлович Достое́вский, ![[ˈfʲodər mʲɪˈxajləvʲɪtɕ dəstɐˈjɛfskʲɪj]](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Loudspeaker.svg/11px-Loudspeaker.svg.png){kind=small}
[ˈfʲodər mʲɪˈxajləvʲɪtɕ dəstɐˈjɛfskʲɪj]) е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“ и „Братя Карамазови“.
Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите „Записки от подземието“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“.[4] Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература.[5]
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 г. в Москва, Русия. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Баща му е лекар, който през 1828 г. получава званието потомствен дворянин. Майка му умира от туберкулоза когато той е 15-годишен. От 1833 до 1837 г. учи в частни полупансион и пансион, след което заминава за Петербург, където учи една година в подготвителен пансион и от 1838 г. продължава обучението си в Петербургското военно-инженерно училище до 1843 г. Баща му също умира през 1838 г. при неясни обстоятелства, вероятно убит от крепостни селяни.
Това е периодът, през който Достоевски влиза в контакт с различни личности от областта на културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. На 16 февруари 1841 г., по време на приятелска вечеря, се осмелява да представи откъси от две свои драматични произведения: “Мария Стюарт” и “Борис Годунов”.
В края на 1843 г. е зачислен като полеви инженер в армията, но още в началото на следващата година Достоевски подава рапорт за уволнение и решава да се отдаде изключително на писателското поприще.
Първата публикуваната работа на Достоевски е преводът на “Йожени Гранде” от Оноре дьо Балзак (януари 1844 г.). Още през същата година той започва да пише и завършва през 1845 г. първия си роман "Бедни хора".
През 1845-1846 г. Достоевски дружи с бележитите си съвременници Висарион Белински, Николай Некрасов и Иван Тургенев и пише няколко разказа и повести с психологически елемент, които са непонятни като маниер и не намират добър отзив дори сред приятелите му. Това е и периодът, когато у Достоевски започват първите симптоми на епилепсията.
[редактиране] Каторга
През 1847 г. Достоевски се движи в средата на интелектуалци с революционно мислене и взема участие в организацията на нелегално печатане на призиви към селяните и войниците за борба срещу властта. Междувременно през 1849 г. публикува „Бели нощи“. Арестуван е на 23 април 1849 г., прекарва 8 месеца като следствен в Петропавловската крепост. Присъдата му включва инсценировка на осъждане на смърт, завеждане до мястото за екзекуция и обявяване в последния момент, че присъдата му е заменена с доживотна каторга. Прекарва там 4 години. Каторжния живот по-късно той описва в „Записки от мъртвия дом“. Докато е в Омск симптомите на епилепсия се усилват. През 1854 г. е освободен и изпратен да служи като редник в седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. Семей, Казахстан), след смъртта на Николай I е произведен в чин подофицер, през 1857 г. му е възвърнато дворянското звание и правото да публикува, но едва през 1875 г. е преустановен полицейският надзор над него. Там среща бъдещата си жена Мария Исаева (през 1857 се женят), а убежденията му в периода се променят към консерватизъм и религиозност.
[редактиране] Творчество
През 1859 г. Достоевски е уволнен като подпоручик от армията поради болест и заминава за гр. Твер. През 1860 г. Достоевски се завръща в Санкт Петербург заедно със съпругата си Мария Дмитриевна и заедно с брат си Михаил започва да издава литературни списания, пише „Унижените и оскърбените“.
През 1862 г. Достоевски за първи път пътува в чужбина, посещава Германия, Франция, Швейцария, Италия и Англия.
В началото на 1864 г. жена му умира, последвана от брат му и Достоевски остава в незавидно финансово положение, което се утежнява от хазартните му страсти. По това време пише най-известния си роман „Престъпление и наказание“.
През следващата година писателят поема ангажимент да напише нов роман до 1866 г., за да покрие финансови загуби. Той възприема подхода да пише два романа едновременно и наема стенографката Ана Г. Сниткина, за която се жени през януари 1867 г., а от април с.г. до юли 1871 г. семейството пребивава в чужбина - (Берлин, Дрезден, Баден-Баден, Женева, Милано, Флоренция). Там се раждат и 3 от децата на Достоевски.
След завръщането си пише романа "Играчът на рулетка". Ана Сниткина поема финансите, а от 1871 г. писателят отказва рулетката.
През 1867 Достоевски написва „Идиот“ Следващото десетилетие е много продуктивно с „ Бесове“ (1873), „ Юноша“ (1874), „Кротката“ (1876), „Братя Карамазови“ (1879).
[редактиране] Признание
Той става все по-популярен като автор и през 1877 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а през 1879 г., по време на Международния литературен конгрес в Лондон – за член на Международната литературна асоциация. Поканен е да посети императорския двор, а през 1880 г. изнася реч пред паметника на Пушкин.
Умира на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881 г. в Санкт Петербург, Русия.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Романи
- "Бедни хора" (1845)
- "Записки от мъртвия дом" (1860-61)
- "Унижените и оскърбените" (1861)
- "Престъпление и наказание" (1866)
- "Идиот" (1868)
- "Бесове" (1872)
- "Юноша" (1875)
- "Братя Карамазови" (1880)
- "Записки от подземието; Играч на рулетка"
- "Двойник"
- "Играчът"
[редактиране] Бележки
- ↑ Fambrough, Preston. Dostoevsky's other Quixote. // Посетен на 22 февруари 2010.
- ↑ Pamuk, Orhan. Istanbul: Memories of a City. Vintage Books, 2006. ISBN 978-1400033881.
- ↑ Pamuk, Orhan. Other Colors: Essays and a Story. Vintage Books, 2008. ISBN 978-0307386236.
- ↑ Kaufmann, Walter. Existentialism from Dostoyevsky to Sartre. ISBN 0452009308. с. 12.
- ↑ Russian literature. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 2008-04-11.
[редактиране] Външни препратки
- FyodorDostoevsky.com
- Венцеслав Константинов: „Достоевски през погледа на Томас Ман“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- Достоевски в Сибир
- Текстът на Ф.М. Достоевски – мимезис на безмълвието, Владимир Воронски
- Великий русский писатель Федор Достоевский (Биография)
- Он-лайн достъп до произведенията на Достоевски на руски език
- Библиотека на руската религиозна философска и художествена литература: Ф.М. Достоевски
