Лев Шестов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Шестов
руски философ

Роден
Починал
19 ноември 1938 г. (72 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Християнски екзистенциализъм
Интереси Теология
Лев Шестов в Общомедия

Лев Шестов (руски: Лев Исаакович Шестов, известен и като Леон Шестов, Иегуда Лейб Шварцман) е руски философ. Роден в богато еврейско семейство, първоначалните му търсения го насочват към марксизма и утопичния социализъм. Под влияние на Достоевски той се отказва от тези идеи, като развива своя оригинална философия в рамките на т.нар. Lebensphilosophie, с ясна християнска ориентираност и оригинален почерк.

Самобитните философски дирения на Шестов клонят към екзистенциализъм, а текстовете му притежават отчетлива фрагментарност и търсене на парадоксалното. Ранните произведения на Шестов са философски поглед върху текстовете на руски писатели, като Достоевски и Чехов. Представително произведение е книгата от 1905 г. Апофеоз беспочвенности (опыт адогматического мышления), която предизвиква бурни дискусии в руските интелектуални среди.

След емиграцията във Франция е повлиян от идеите на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер, пише върху философските идеи на Сьорен Киркегор и Бенедикт Спиноза.

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Шекспир и неговият критик Брандес (1898)
  • Достоевски и Ницше (1903)
  • Властта на ключовете (1923)
  • На везните на Йов (1929)
  • Киркегор и екзистенциалната философия (1939).
  • Атина и Йерусалим (1951)
  • Само с вяра (1966)