Джак Керуак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джак Керуак
(Jack Kerouac)
Kerouac by Palumbo.jpg
Националност: американец
Роден: 12 март 1922 г.
Лоуъл, Съединени американски щати
Починал: 21 октомври 1969 г.
(на 47 г.)
Сейнт Питърсбърг, Съединени американски щати
Професия: писател, поет, художник
Подпис:
Jack Kerouac signature.svg

Писател:
Движения и стилове: бийтпоколение

Джак Керуак (Jack Kerouac, роден Jean-Louis Lebris de Kerouac) е американски романист, писател, поет, художник и представител на бийтпоколението. Радвал се на популярност с малък успех пред критиката приживе, Керуак сега се смята за един от най-важните американски автори. Спонтанният му и открит стил вдъхновява и други писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън.

Голямата част от живота си Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си, с която той живее през по-голямата част от живота си. Живеейки в една променяща се страна, той търси своето място, като накрая стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Това търсене го кара да експериментира с наркотици и психеделици (използва псилоцибин, марихуана и бензедрин и др.), да изучава духовни учения като будизма и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като катализатор за контракултурата на 60-те. Най-известните му творби са „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма.“

Биография[редактиране | edit source]

Керуак е роден под името Jean-Louis Lebris de Kerouac в Лоуел, Масачузетс, като родителите му са френски канадци: Leo-Alcide Kerouac и Gabrielle-Ange Lévesque чиито родове са преселници от провинцията Квебек, Канада. Както много Квебекчани от тогавашното поколение те са част от вълната имигранти, които пристигат в Нова Англия, за да търсят работа. Баща му е ексцентрик по природа, а майка му е властна натура и ревностна католичка, при която той остава да живее през по-голямата част от живота си.

До шестгодишна възраст Керуак не е учил английски и вкъщи неговото семейство е говорело квебекски диалект на френски. В съвсем ранна възраст той преживява смъртта на по-големия си брат Жерар, който умира от ревматична треска на девет години: това събитие по-късно бива описано в романа "Видения за Джерард". Някои от стиховете на Керуак са писани на френски и в писма, изпращани малко преди смъртта му до неговия приятел Алън Гинсбърг, той изразява желанието си да говори езика на неговите прародители отново. Наскоро беше открито, че Керуак първо е започнал да пише "По пътя" на френски, език, на който той е написал също два непубликувани романа. Текстовете са на квебекски френски диалект; същия диалект е използван по-късно и в ранните романи на Мишел Трембли.

Благодарение на атлетическите си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, Columbia University. Той влиза в Колумбийския Университет след като прекарва подготвителната година в Horace Mann School. Керуак счупва крак още през първия си сезон като футболист и непрестанно спори с треньора си Лу Литъл, който го държи на скамейката. Докато е в Колумбийския, Керуак написва няколко спортни статии за студентския вестник "Columbia Daily Spectator".

Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в Ню Йорк с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така бийтпоколението - включително Алън Гинсбърг, Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и Уилям Бъроуз. През 1942 Керуак се присъединява към американския търговски флот, а година по късно към военния флот. През 1944 година Керуак е арестуван като съучастник в убийството на Дейвид Камер, хомосексуялен приятел от още тийнейджърските им години в Сент Луис на Лусиен Кар. (Уилям Бъроус също е от Сент Луис и именно Кар запознава Керуак с Бъроус и Гилсбърг). Когато вманиачеността на Камер по Кар започва да излиза извън контрол, последния го убива с нож по време на скандал между тях и се обръща към Керуак за помощ. Заедно те укриват уликите. Посъветван от Бъроус да ги остави в ареста, бащата на Керуак отказва да плати гаранцията. Тогава Керуак се съгласява да се ожени за Еди Паркър ако тя плати. Бракът им продължава една година. За кратко Керуак и Бъроус работят заедно върху роман за убийството на Камер озаглавен And the Hippos Were Boiled in Their Tanks. Книгата не е публикувана. По-късно Керуак също пише за убийството в романа си "Суетата на Дюлоз" (Vanity of Duluoz). Между пътуванията в океана Керуак остава в Бронкс, Ню Йорк заедно с приятелите си от Fordham University. По-късно той живее с родителите си в Ozone Park, квартал на Куинс след като те също се преместват в Ню Йорк. Там той написва първия си роман "The Town and the City". Неговите приятели на шега го наричат Магьосникът от Озон Парк, визирайки псевдонима на Томас Едисон Магьосникът от Менло Парк и заедно с това заглавието на филма "Магьосникът от Оз".

The Town and the City“ е публикуван през 1950 година с името Джон Керуак и макар че получава няколко похвални рецензии, книгата не се продава добре. През следващите шест години Керуак пише непрестанно, но не може да намери издател. Стъпвайки на черновите първоначално наречени "The Beat Generation" и "Gone on the Road", през Април 1951 Керуак написва текста, който по-късно ще стане известен като "По пътя" (On the Road). Книгата е основно автобиографична и описва от позицията на героя Сал Парадайс приключенията на Керуак, в компанията на Нил Касиди, прототип на Дийн Мориарти, по пътищата на цяла Америка и Мексико.

Тази част от мита Керуак разказва как поддържан от бензендрин (стимулант, производен на амфетамина) и кафе, той завършва първата версия на романа за три седмици под формата на сесия от спонтанна изповедна проза. Резултатът от тази сесия е прочутота хартиена ролка на "По пътя". В действителност според неговия професор и наставник от Колумбийския университет Марк Ван Дорен, голяма част от съдържанието вече е била написана в неговите дневници през последните няколко години. Неговата техника е била силно повлияна от джаза, особено бибоп-а и по-късно от будизма, както е известно от прочутото писмо "Джоан Андерсен" на Нил Касиди.

Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава до този на социалните малцинства в Америкапрез 50-те години. През 1957 година Viking Press купува романа изизсквайки значителна преработка.

През юли 1957 г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в Орландо, Флорида, изчаквайки издаването на "По пътя". Няколко седмици по-късно критиката, появила се в Ню Йорк Таймс обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с Алън Гилсбърг, Уилям Бъроуз и Грегори Корсо става емблематично за бийтпоколението. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан "кралят на бийтпоколението", термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: "Аз не съм битник, аз съм католик." През 1954 Керуак открива "Библия на Будизма" (A Buddhist Bible) на Dwight Goddard в библиотеката в Сан Хосе, с което започва потапянето на Керуак в будизма. През 1955 Керуак написва биографията на Сиддхартха Гаутама, озаглавена "Събуди се", която не издава приживе.

Керуак описва част от собствените си, свързани с будизма преживявания и приключенията си с Гари Снайде и останалите поети от Сан Франциско в книгата "Бродягите на Дхарма", публикувана през 1958 г. Наричана от някои "продължение на По пътя", "Бродягите на Дхарма" е написана в Орландо, Флорида в края на 1957 и началото на 1958 г. През 1958 г. Керуак написва и "бийтнически" филм, наречен "Pull My Daisy".

В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя Алън Уотс (присъстващ в романа "Big Sur" под името Arthur Wayne и като Alex Aums в "Ангели на самотата"). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния дзен будист Д.Т.Сузуки.

Керуак умира на 21 октомври 1969 година в болницата "Св.Антоний" в Ст.Петербург, Флорида, ден след като бива закаран по спешност там със силни коремни болки. Смъртта му на 47 годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от цироза на черния дроб в резултат непрестанната употреба на алкохол. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габраела. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с титлата доктор по литература от университета в града.

Библиография[редактиране | edit source]

Година Заглавие в оригинал Заглавие на български Издания на български Бележки
1950 The Town and the City
1957 On the Road По пътя 2004 — Издателство: „Парадокс“.
1958 The Subterraneans новела
1958 The Dharma Bums Бродягите на дхарма 2004 — Издателство: „Парадокс“.
1959 Maggie Cassidy
1959 Doctor Sax
1960 Book of Dreams
1960 Lonesome Traveler Самотен пътешественик 2012 — Издателство: „Прозорец“. сборник разкази
1960 Tristessa новела
1960 Visions of Cody Видения за Коди 2004 — Издателство: „Парадокс“.
1962 Big Sur
1963 Visions of Gerard
1965 Desolation Angels Ангели на самотата 2001 — Издателство: „Ера“.
1966 Satori in Paris новела
1968 Vanity of Duluoz
1971 Pic новела
1993 Good Blonde & Others
1997 Some of the Dharma
1999 Atop an Underwood: Early Stories and Other Writings
2002 Orpheus Emerged новела
2008 And the Hippos Were Boiled in Their Tanks А хипопотамите се сварили в басейна си 2011 — Издателство: „Прозорец“. с Уилям Бъроуз
2008 Wake Up: A Life of the Buddha Събуди се: Животът на Буда 2011 — Издателство: „Прозорец“.
2010 The Sea is My Brother

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

((en)) Подробна биобиблиография