Бийтпоколение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музеят на бит поколението в Сан Франциско
Бийтпоколение (на английски: Beat Generation) е тесен литературен кръг от група писатели, който се оформя след Втората световна война и достига световна слава през 1950-те год.
Основните елементи на това движение са опитите с наркотици, алтернативни, нетрадиционни форми на секс, проява на интерес към източните религии и отричане на материалното.
Най-известните представители и произведения на тази литература са:
- „Вопъл“ (1956) на Алън Гинсбърг
- „Голият обяд“ (1959) на Уилям Бъроуз
- „По пътя“ (1957) на Джак Керуак[1]
Те повлияват развитието на контракултурата и много от техните идеи и елементи се вливат в движението на хипитата през 1960-те год.
[редактиране] Източници
- ↑ Charters (1992) The Portable Beat Reader
|
|||||||||||||||||