Псилоцибин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Псилоцибинът е психоактивната съставка в някои от така наречените „магически гъби“, популяризирани в Европа от Р. Гардън през 1957 г. Има данни, че са били използвани от ацтеките и други древни народи за извършване на окултни ритуали и връзка с "боговете". Ефектите му донякаде се оприличават с тези на LSD, но са по-слаби.
[редактиране] Ефекти
- Разширени зеници; цветовете изглеждат много по-ярки, по-красиви; неконтрулируем смях; изкривяване на картината, усещане за радост, щастие, понякога страх, предметите се движат, като излизат от формата си и придобиват нова. При по-високи дози следва абсолютна загуба на връзка с реалността; неспособност за движение.
- Продължителност — 3-8 часа.
