Псилоцибин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Псилоцибин

Псилоцибинът е психоактивната съставка в някои от така наречените „магически гъби“, популяризирани в Европа от Р. Гардън през 1957 г. Има данни, че са били използвани от ацтеките и други древни народи за извършване на окултни ритуали и връзка с "боговете". Ефектите му донякъде се оприличават с тези на LSD, но са по-слаби.

Ефекти[редактиране | edit source]

  • Разширени зеници; цветовете изглеждат много по-ярки, по-красиви; неконтрулируем смях; изкривяване на картината, усещане за радост, щастие, понякога страх, предметите се движат, като излизат от формата си и придобиват нова. При по-високи дози следва абсолютна загуба на връзка с реалността; неспособност за движение.

Има възможност както за "добро пътуване", дори и "мистично преживяване", така и за "лошо пътуване", дори и "кошмарно пътуване", в което човек както и с други психо-активни вещества решава че умира и/или полудява.[1] Опитни психонавти, включително и Тимоти Лири, който още като професор давал псилоцибин на доброволци затворници, препоръчват човек винаги да е в изцяло контролирана и/или безопасна среда като апартамент или на природа, за да се намали вероятността за "кошмарно пътуване".

  • Продължителност — 3-8 часа.

Външни препратки[редактиране | edit source]