Псилоцибин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Псилоцибин

Псилоцибинът е психоактивната съставка в някои от така наречените „магически гъби“, популяризирани в Европа от Р. Гардън през 1957 г. Има данни, че са били използвани от ацтеките и други древни народи за извършване на окултни ритуали и връзка с „боговете“. Ефектите му донякъде се оприличават с тези на ЛСД, но са по-слаби.

Ефекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Разширени зеници; повишена цветова яркост на зрението; неконтролируем смях; изкривяване на картината; приливи на радост, щастие, понякога страх; илюзорно движение на околни обекти, променливо възприятие за форма и обем. При по-високи дози следва абсолютна загуба на връзка с реалността и усещане за време; неспособност за движение.

В зависимост от предконсумативната настройка, има възможност както за „добро пътешествие“ и „мистично преживяване“, така и за „лошо“ или „кошмарно пътешествие", при което човек (както и с други психо-активни вещества) решава, че умира и/или полудява.[1] Опитни психонавти, включително и Тимоти Лири, който още като професор давал псилоцибин на доброволци затворници, препоръчват човек винаги да е в изцяло контролирана и/или безопасна среда като апартамент или на природа, за да се намали вероятността за „кошмарно пътешествие“.

  • Продължителност: 3-8 часа.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]