Томас Ман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Томас Ман

Томас Ман през 1929 г.
Роден:	6 юни 1875 Любек, Германия
Починал:	12 август 1955 (на 80 години) Цюрих, Швейцария
Подпис:

Томас Ман (на немски: Thomas Mann) е немски писател, получил Нобелова награда за литература през 1929 г. за романа си "Буденброкови" (1901).

Съдържание 1 Житейски и творчески път 2 Националсоциализъм 3 Емиграция 4 Влияние 5 Библиография 5.1 Романи 5.2 Разкази и новели 5.3 Пиеси 5.4 Есеистика 5.5 Автобиография 6 Издания 7 Бележки 8 Източници 9 Външни препратки

[редактиране] Житейски и творчески път

Томас Ман е роден на 6 юни 1875 г. в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар патрициански род в северния ханзейски град Любек. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но бива уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия Университет Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 публикува първата си новела "Падналата" в авторитетното списание "Ди Гезелшафт". Става сътрудник на списание "Симплицисимус" и създава множество кратки разкази и новели.

През 1895-98 г. заедно с брат си - бъдещия писател Хайнрих Ман - пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман "Буденброкови" и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание - тогава създава романа "Кралско височество" (1902) и прочутите новели "Тристан" (1903) и "Тонио Крьогер" (1903).

През 1905 г. се жени за Катя Прингсхайм, от която има шест деца. Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман "Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул" ^[1] (1911), както и новелата Смърт във Венеция (1912). В 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа "Вълшебната планина" (1924).

През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература, но не за последната си творба, а за създадения преди повече от четвърт век роман "Буденброкови".

[редактиране] Националсоциализъм

В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч "Страдание и величие на Рихард Вагнер" по случай петдесетата годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират "протест" срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция - първо в Швейцария, а след лишаването му от немско гражданство през 1938 г. - в САЩ. В Германия книгите му са забранени.

[редактиране] Емиграция

В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа "Лоте във Ваймар" (1939). В 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си "Йосиф и неговите братя" (1933-1943), а в 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман "Доктор Фаустус" (1947) и "Избраникът" (1951).

След края на Втората световна война Томас Ман се завръща през 1952 г. в Европа, но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро (Швейцария), където остава до края на дните си.

[редактиране] Влияние

За своята петдесетгодишнина писателят споделя: "Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта." За творчеството си Томас Ман е отличен и с престижната награда "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1949).

В чест на писателя родният му град Любек учредява през 1975 г. литературната награда "Томас Ман".

[редактиране] Библиография

[редактиране] Романи

• Buddenbrooks - Verfall einer Familie (1901)
• Königliche Hoheit (1909)
• Der Zauberberg (1924) (Вълшебната планина)
• Joseph und seine Brüder – Tetralogie (1933-1943)
  • Die Geschichten Jaakobs (1933)
  • Der junge Joseph (1934)
  • Joseph in Ägypten (1936)
  • Joseph der Ernährer (1943)
• Lotte in Weimar (1939)
• Doktor Faustus (1947) (Доктор Фаустус)
• Der Erwählte (1951)
• Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull (1954)

[редактиране] Разкази и новели

• Vision, Prosa-Skizze, 1893
• Gefallen, 1894
• Der Wille zum Glück, 1896
• Enttäuschung, 1896
• Der Tod, 1897
• Der kleine Herr Friedemann, 1897
• Der Bajazzo, 1897
• Tobias Mindernickel, 1898
• Der Kleiderschrank, 1899
• Gerächt, Novellistische Studie, 1899
• Luischen, 1900
• Der Weg zum Friedhof, 1900
• Gladius Dei, Novelle 1902
• Tonio Kröger, Novelle 1903
• Tristan, Novelle 1903
• Die Hungernden, 1903
• Das Wunderkind, 1903
• Ein Glück, 1904
• Beim Propheten, 1904
• Schwere Stunde, 1905
• Anekdote, 1908
• Das Eisenbahnunglück, 1909
• Wie Jappe und Do Escobar sich prügelten, 1911
• Der Tod in Venedig, 1912
• Herr und Hund. Ein Idyll, 1918
• Gesang vom Kindchen, Ein Idyll, 1919
• Wälsungenblut, 1921
• Unordnung und frühes Leid, 1926
• Mario und der Zauberer, 1930
• Die vertauschten Köpfe - Eine indische Legende, 1940
• Das Gesetz, 1944
• Die Betrogene, 1953

[редактиране] Пиеси

• Fiorenza, 1907
• Luthers Hochzeit, 1954 (Fragment)

[редактиране] Есеистика

• Friedrich und die große Koalition, (1915)
• Betrachtungen eines Unpolitischen, (1918)
• Goethe und Tolstoi, (1923)
• Von deutscher Republik, (1923)
• Lübeck als geistige Lebensform, (1926)
• Theodor Fontane, (1928)
• Deutsche Ansprache. Ein Appell an die Vernunft, (1930)
• Goethe als Repräsentant des bürgerlichen Zeitalters, (1932)
• Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität, (1932)
• Goethes Laufbahn als Schriftsteller, (1933)
• Leiden und Größe Richard Wagners, (1933)
• Freud und die Zukunft, (1936)
• Vom zukünftigen Sieg der Demokratie, (1938)
• Schopenhauer, (1938)
• Achtung, Europa!, (1938)
• Dieser Friede, (1938)
• Das Problem der Freiheit, (1939)
• Deutsche Hörer, (1942)
• Deutschland und die Deutschen, (1945)
• Nietzsches Philosophie im Lichte unserer Erfahrung, (1947)
• Goethe und die Demokratie, (1949)
• Ansprache im Goethejahr 1949
• Meine Zeit, (1950)
• Michelangelo in seinen Dichtungen, (1950)
• Gerhart Hauptmann, (1952)
• Der Künstler und die Gesellschaft, (1953)
• Versuch über Schiller, (1955)

[редактиране] Автобиография

• Die Entstehung des Doktor Faustus. Roman eines Romans, (1949)

[редактиране] Издания

Der kleine Herr Friedemann 1898	Buddenbrooks. Verfall einer Familie. Roman. 1901	Buddenbrooks, 186. - 285. Auflage 1930	Tristan. Sechs Novellen. 1903
Fiorenza 1906	Königliche Hoheit. Roman. 1909	Der Tod in Venedig 1912 Hundertdruck	Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Buch der Kindheit. Roman. 1923
Der Zauberberg. Roman. 1924	Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität. 1932	Vom künftigen Sieg der Demokratie 1938	Lotte in Weimar. Roman. 1939
Joseph, der Ernährer. Roman. 1943	Kriegsflugblatt: Die apokalyptischen. Text einer Hörfunk-Vortrags von 1943	Doktor Faustus. Roman. 1947	Goethe und die Demokratie 1949
Der Erwählte. Roman. 1951	Lob der Vergänglichkeit 1952	Die Betrogene 1953	Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Roman. 1954

[редактиране] Бележки

1. ↑ Из "Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул" в превод на Венцеслав Константинов

[редактиране] Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

[редактиране] Външни препратки

• Статии по темата от Венцеслав Константинов:

• „Томас Ман през погледа на Маргьорит Юрсенар“
• „Достоевски през погледа на Томас Ман“
• „Вагнер през погледа на Томас Ман“

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)

• Die LYRIKwelt

• Bio-Bibliografie

• Портал с много информация, снимки и препратки

• Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin

• Филми по произведения и с участието на Томас Ман

п • б • р Нобелова награда за литература Лауреати на наградата 1901: Сюли Прюдом 02: Момзен 03: Бьорнсон 04: Ф. Мистрал, Ечегарай 05: Сенкевич 06: Кардучи 07: Киплинг 08: Ойкен 09: Лагерльоф 1910: Хайзе 11: Метерлинк 12: Хауптман 13: Тагор 15: Ролан 16: Хейденстам 17: Гелеруп, Понтопидан 19: Спителер 1920: Хамсун 21: Франс 22: Бенавенте 23: Йейтс 24: Реймонт 25: Шоу 26: Деледа 27: Бергсон 28: Ундсет 29: Ман 1930: Луис 31: Карлфелт 32: Голсуърти 33: Бунин 34: Пирандело 36: О'Нийл 37: Мартен дю Гар 38: Бък 39: Силанпя 44: Йенсен 45: Г. Мистрал 46: Хесе 47: Жид 48: Елиът 49: Фокнър 1950: Ръсел 51: Лагерквист 52: Мориак 53: Чърчил 54: Хемингуей 55: Лакснес 56: Хименес 57: Камю 58: Пастернак° 59: Куазимодо 1960: Перс 61: Андрич 62: Стайнбек 63: Сеферис 64: Сартр° 65: Шолохов 66: Агнон, Закс 67: Астуриас 68: Кавабата 69: Бекет 1970: Солженицин 71: Неруда 72: Бьол 73: Уайт 74: Юнсон, Мартинсон 75: Монтале 76: Белоу 77: Алейксандре 78: Сингер 79: Елитис 1980: Милош 81: Канети 82: Гарсия Маркес 83: Голдинг 84: Сейферт 85: Симон 86: Шоинка 87: Бродски 88: Махфуз 89: Села 1990: Пас 91: Гордимър 92: Уолкот 93: Морисън 94: Ое 95: Хийни 96: Шимборска 97: Фо 98: Сарамагу 99: Грас 2000: Гао 01: Найпол 02: Кертес 03: Кутси 04: Йелинек 05: Пинтър 06: Памук 07: Лесинг 08: Льо Клезио 09: Мюлер ° Наградата е отказана/Не е присъждана през: 1914, 1918, 1935, 1940-43 година