Самюъл Бекет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Самюъл Бекет
Samuel Beckett, Pic, 1.jpg
ирландски писател
Псевдоним Андрю Белс
Роден 13 април 1906 г.(1906-04-13)
Дъблин, Ирландия
Починал 22 декември 1989 г. (на 83 г.)
Париж, Франция
Професия романист, автор на пиеси, поест, театрален директор, есеист
Жанр Драма, поезия, пиеси
Направление модернизъм
Nobel prize medal.svg
Самюъл Бекет в Общомедия

Самюъл Баркли Бекет (на английски: Samuel Beckett) е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година.

Някои от най-известните му пиеси са „В очакване на Годо“ (1952), „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958).

Автор е на романаМолой“ (1951) и на сборниците „Разкази и текстове за нищо“ (1967) и „Обезселителят и други разкази“.

Оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия и до днес, включително и върху Нобеловия лауреат Харолд Пинтър, което е особено осезаемо в ранното му творчество.

Живот[редактиране | edit source]

Като студент, в Тринити Колидж от 1923 до 1927 г., Бекет [1] изучава романски филологии и английска литература. След кратък преподавателски стаж заминава за Париж като лектор по английски език в Екол Нормал Сюпериор. Скоро се запознава с Джеймс Джойс, което се оказва решаващо за по нататъшния му живот. През 1928 публикува есето Данте... Бруно, Вико... Джойс. В сп. 'Транзишън' публикуват и първата му новела, а малко по-късно печели награда от литературен конкурс.

Усложнени отношения с неуравновесената дъщеря на Джойс го отдалечавaт от кръга на добиващия известност писател-модернист. През 1930 г. той се връща в Тринити, като продължава да пише и да превежда. Отегчен от академичния живот, съчинява студия студия за измислен от него френски авантгардист, която публикува като научен труд. Пътува из Европа, но когато започва втората световна война се връща в Париж, с обяснението че 'предпочитал война в Париж пред мира в Дъблин'[2]. Участва във френското съпротивително движение, но е разкрит и бяга в южна Франция. През следващите години Бекет пише значителна част от своите текстове на френски. Пиесите му В очакване на Годо, Краят на Играта и Хубавите дни се играят първо пред френската публика, а по-нататък добиват и световна известност.

В 1960 г. Бекет сключва брак със Сюзан Дешево-Дюменил и двамата живеят в Париж. Нобеловата награда за литература му е присъдена в 1969 г., но на церемонията се явява само неговият издател Жером Лендон[3]. Спекулира относно измерението неговите психически проблеми, особено когато се изследва еволюцията на творчеството му от 60те г.: текстовете на Бекет стават все по-кратки и непонятни. Сюзан умира през лятото на 1989 г., и Бекет постъпва в специализиран дом, но преживява само няколко месеца там. Почива на 22 декември и на 26 е погребан в гробището Монпарнас.

Творчество[редактиране | edit source]

Ключов момент за творчеството на Бекет е неговата разположеност в два езика — френски и английски. Първите му литературни опити са правени и публикувани на английски. Френския език Бекет усвоява в университета и усъвършенства при престоя си във Франция, а в годините преди втората световна война вече експериментира с писането на този нов език. Обаче завинаги остава известна дистанция, която той пренася и към самия пистелски акт, така че неговите прозаични текстове носят една отчетлива рефлексивност. Несъмно роля играе и ранното му запознаване с картезианството [4] и неговия дуализъм тяло/душа. По късно Бекет сам прави английски авторски преводи на своите френски тесктове, като се ползва от свобода, каквато обикновен преводач не би имал[5]. Възприемането на Бекет преимушествено в единия или другия език оказва осезаемо влияние при по задълбочена критика и анализ на неговото творчество.

Романи[редактиране | edit source]

Шаблон:Раздел-stub

Театър[редактиране | edit source]

Шаблон:Раздел-stub

Творчеството на Бекет е предмет на множество изследвания, изхождащи от различни позиции. Излизат специализирани академични журнали посветени изцяло на тях.[6].

Произведения[редактиране | edit source]

Tеатър

  • Disjecta / Human Wishes (c. 1936; published 1984)
  • Eleutheria (1940s; published 1995)
  • Waiting for Godot (1953)
  • Act Without Words I (1956)
  • Act Without Words II (1956)
  • Endgame (play)|Endgame (1957)
  • Krapp's Last Tape (1958)
  • Rough for Theatre I (late 1950s)
  • Rough for Theatre II (late 1950s)
  • Happy Days (1961)
  • Play (play) (1963)
  • Come and Go (1965)
  • Breath ) (1969)
  • Not I (1972)
  • That Time (1975)
  • Footfalls (1975)
  • Neither (1977) ( "Опера", музика от Morton Feldman)
  • A Piece of Monologue (1980)
  • Rockaby (1981)
  • Ohio Impromptu (1981)
  • Catastrophe (1982)
  • What Where (1983)

Радиопиеси

  • All That Fall (1957)
  • From an Abandoned Work (1957)
  • Embers (1959)
  • Rough for Radio I (1961)
  • Rough for Radio II (1961)
  • Words and Music (1961)
  • Cascando (1962)

За Tелевизията

  • Eh Joe with Jack MacGowran (1965)
  • Beginning To End with Jack MacGowran (1965)
  • Ghost Trio (1975)
  • ... but the clouds ... (1976)
  • Quad I + II (1981)
  • Nacht und Träume (1982)
  • Beckett Directs Beckett (1988/92)

За Киното

  • Film (1965)

Прозаични и по-дълги текстове[редактиране | edit source]

Романи

  • Dream of Fair to Middling Women (1932; published 1992)
  • Murphy (1938)
  • Watt (1945; published 1953)
  • Mercier and Camier (1946; published 1974)
  • Molloy (1951)
  • Malone Dies (1951)
  • The Unnamable (1953)
  • How It Is (1961)

Новели

  • The Expelled (1946)
  • The Calmative (1946)
  • The End (1946)
  • The Lost Ones (1971)
  • Company (1980)
  • Ill Seen Ill Said (1981)
  • Worstward Ho (1983)
  • As the Story was Told (1990)

Разкази

  • More Pricks Than Kicks (1934)
  • First Love (1945)
  • Stories and Texts for Nothing (1954)
  • Fizzles (1976)
  • Stirrings Still (1988)

Есеистика

  • Our Exagmination Round His Factification for Incamination of Work in Progress/Dante...Bruno. Vico..Joyce (1929)
  • Proust (1931)
  • Three Dialogues (with Georges Duthuit and Jacques Putnam) (1949)
  • Disjecta (1929–1967)
  • L'Image (1959)



Преводи на български език[редактиране | edit source]

  • В очакване на Годо, София:Народна Култура, 1980
  • Краят на играта. в Йонеско, Бекет, "Пиеси", Кюстендил: Прилеп, 1990.
  • Мърфи. С., Фама, 1995.
  • Как е. Плевен: ЕА, 1995.
  • Разкази и текстове за нищо. С., Фама, 2004.
  • Обезселителят. С., Фама, 2004.
  • Катастрофа. С., Фама, 2004.
  • Първа любов. С., Фама, 2006.
  • Молой, Малоун умира. Неназовимото /три романа/ . С., 2007.
  • Мерсие и Камие. С., Фама, 2012.


Литература[редактиране | edit source]

  1. За биографията на Бекет се приемат като основни следните две книги: Bair, Deirdre (1978). Samuel Beckett: A Biography. Vintage/Ebury (ISBN 0-09-980070-5.) и Knowlson, James (1997). Damned to Fame: The Life of Samuel Beckett. New York: Grove Press; на българси е издадена книгата Хартел Г., Файт К., Самюъл Бекет. Биография. София: Рива, 2009.
  2. Cronin A.,(1997). Samuel Beckett: The Last Modernist. New York: Da Capo Press, p.310
  3. Премията от нобеловата награда Бекет използва за благотворителност и останалата част раздава на свои приятели и познати
  4. В средата на 30те Бекет чете внимателно латинските трудове на Арнолд Гьойлинкс, белгийски философ оказионалист, като си води подробни бележки, а следите от това занимание се преоткриват в по-късното му творчество; вж. публикуваните документи и коментари в Notes de Beckett sur Geulincx (2012) ed. N. Doutey, Paris: Les Solitaires Intempestifs, ISBN : 978-2-84681-350-1
  5. Astbury H., (2002), How to do things with syntax: Beckett’s Binary-Turned Sentences in French and Their Translation into English, Samuel Beckett Today/Aujourd'hui, vol.11 pp. 446-53
  6. Journal of Beckett Studies Biannual, english, ISSN: 0309-5207; Samuel Beckett Today/Aujourd’hui, An Annual Bilingual Review/Revue Annuelle Bilingue, ISSN 0927-3131

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Манчева, Дина. Митът в драмите на Бекет. - В: Научна конференция В търсене на митичната тъкан. Пловдив, 15-17 апр. 2000.
  • Терзиева А., Френският театър на абсурда, София:СУ, 1992
  • Театр абсурда. Под ред. Т. Б. Проскурниковой и др. СПб., 2005.
  • Ронън Макдонълд. Ирландското измерения на Бекетовия контекст. - Съвременник, 2010, № 2.
  • Антоанета Дончева, "Езикът на самоотнемащия се субект на Бекет", в: Philosophia: електронно списание за философия и култура [1], 1/2012
  • Александър Кьосев, „Предпоследната лента на Крап“, в: в. „Култура“
  • Badiou A., (2003) On Beckett, transl. and ed. by A. Toscano and N. Power. London: Clinamen Press.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)