Самюъл Бекет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Самюъл Бекет
Samuel Beckett, Pic, 1.jpg
ирландски писател
Псевдоним Андрю Белс
Роден 13 април 1906 г.(1906-04-13)
Починал 22 декември 1989 г. (на 83 г.)
Професия романист, автор на пиеси, поест, театрален директор, есеист
Жанр Драма, поезия, пиеси
Направление модернизъм
Уебсайт Страница в IMDb
Nobel prize medal.svg
Самюъл Бекет в Общомедия

Самюъл Баркли Бекет (на английски: Samuel Beckett) е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година.

Някои от най-известните му пиеси са „В очакване на Годо“ (1952), „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958).

Автор е на романаМолой“ (1951) и на сборниците „Разкази и текстове за нищо“ (1967) и „Обезселителят и други разкази“.

Оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия и до днес, включително и върху Нобеловия лауреат Харолд Пинтър, което е особено осезаемо в ранното му творчество.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Като студент, в Тринити Колидж от 1923 до 1927 г., Бекет [1] изучава романски филологии и английска литература. След кратък преподавателски стаж заминава за Париж като лектор по английски език в Екол Нормал Сюпериор. Скоро се запознава с Джеймс Джойс, което се оказва решаващо за по нататъшния му живот. През 1928 публикува есето Данте... Бруно, Вико... Джойс. В сп. 'Транзишън' публикуват и първата му новела, а малко по-късно печели награда от литературен конкурс.

Усложнени отношения с неуравновесената дъщеря на Джойс го отдалечавaт от кръга на добиващия известност писател-модернист. През 1930 г. той се връща в Тринити, като продължава да пише и да превежда. Отегчен от академичния живот, съчинява студия студия за измислен от него френски авантгардист, която публикува като научен труд. Пътува из Европа, но когато започва втората световна война се връща в Париж, с обяснението че 'предпочитал война в Париж пред мира в Дъблин'[2]. Участва във френското съпротивително движение, но е разкрит и бяга в южна Франция. През следващите години Бекет пише значителна част от своите текстове на френски. Пиесите му В очакване на Годо, Краят на Играта и Хубавите дни се играят първо пред френската публика, а по-нататък добиват и световна известност.

В 1960 г. Бекет сключва брак със Сюзан Дешево-Дюменил и двамата живеят в Париж. Нобеловата награда за литература му е присъдена в 1969 г., но на церемонията се явява само неговият издател Жером Лендон[3]. Спекулира относно измерението неговите психически проблеми, особено когато се изследва еволюцията на творчеството му от 60те г.: текстовете на Бекет стават все по-кратки и непонятни. Сюзан умира през лятото на 1989 г., и Бекет постъпва в специализиран дом, но преживява само няколко месеца там. Почива на 22 декември и на 26 е погребан в гробището Монпарнас.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ключов момент за творчеството на Бекет е неговата разположеност в два езика — френски и английски. Първите му литературни опити са правени и публикувани на английски. Френския език Бекет усвоява в университета и усъвършенства при престоя си във Франция, а в годините преди втората световна война вече експериментира с писането на този нов език. Обаче завинаги остава известна дистанция, която той пренася и към самия пистелски акт, така че неговите прозаични текстове носят една отчетлива рефлексивност. Несъмно роля играе и ранното му запознаване с картезианството [4] и неговия дуализъм тяло/душа. По късно Бекет сам прави английски авторски преводи на своите френски тесктове, като се ползва от свобода, каквато обикновен преводач не би имал[5]. Възприемането на Бекет преимушествено в единия или другия език оказва осезаемо влияние при по задълбочена критика и анализ на неговото творчество.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Раздел-stub

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Раздел-stub

Творчеството на Бекет е предмет на множество изследвания, изхождащи от различни позиции. Излизат специализирани академични журнали посветени изцяло на тях.[6].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Tеатър

  • Disjecta / Human Wishes (c. 1936; published 1984)
  • Eleutheria (1940s; published 1995)
  • Waiting for Godot (1953)
  • Act Without Words I (1956)
  • Act Without Words II (1956)
  • Endgame (play)|Endgame (1957)
  • Krapp's Last Tape (1958)
  • Rough for Theatre I (late 1950s)
  • Rough for Theatre II (late 1950s)
  • Happy Days (1961)
  • Play (play) (1963)
  • Come and Go (1965)
  • Breath ) (1969)
  • Not I (1972)
  • That Time (1975)
  • Footfalls (1975)
  • Neither (1977) ( "Опера", музика от Morton Feldman)
  • A Piece of Monologue (1980)
  • Rockaby (1981)
  • Ohio Impromptu (1981)
  • Catastrophe (1982)
  • What Where (1983)

Радиопиеси

  • All That Fall (1957)
  • From an Abandoned Work (1957)
  • Embers (1959)
  • Rough for Radio I (1961)
  • Rough for Radio II (1961)
  • Words and Music (1961)
  • Cascando (1962)

За Tелевизията

  • Eh Joe with Jack MacGowran (1965)
  • Beginning To End with Jack MacGowran (1965)
  • Ghost Trio (1975)
  • ... but the clouds ... (1976)
  • Quad I + II (1981)
  • Nacht und Träume (1982)
  • Beckett Directs Beckett (1988/92)

За Киното

  • Film (1965)

Прозаични и по-дълги текстове[редактиране | редактиране на кода]

Романи

  • Dream of Fair to Middling Women (1932; published 1992)
  • Murphy (1938)
  • Watt (1945; published 1953)
  • Mercier and Camier (1946; published 1974)
  • Molloy (1951)
  • Malone Dies (1951)
  • The Unnamable (1953)
  • How It Is (1961)

Новели

  • The Expelled (1946)
  • The Calmative (1946)
  • The End (1946)
  • The Lost Ones (1971)
  • Company (1980)
  • Ill Seen Ill Said (1981)
  • Worstward Ho (1983)
  • As the Story was Told (1990)

Разкази

  • More Pricks Than Kicks (1934)
  • First Love (1945)
  • Stories and Texts for Nothing (1954)
  • Fizzles (1976)
  • Stirrings Still (1988)

Есеистика

  • Our Exagmination Round His Factification for Incamination of Work in Progress/Dante...Bruno. Vico..Joyce (1929)
  • Proust (1931)
  • Three Dialogues (with Georges Duthuit and Jacques Putnam) (1949)
  • Disjecta (1929–1967)
  • L'Image (1959)



Преводи на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • В очакване на Годо, София:Народна Култура, 1980
  • Краят на играта. в Йонеско, Бекет, "Пиеси", Кюстендил: Прилеп, 1990.
  • Мърфи. С., Фама, 1995.
  • Как е. Плевен: ЕА, 1995.
  • Разкази и текстове за нищо. С., Фама, 2004.
  • Обезселителят. С., Фама, 2004.
  • Катастрофа. С., Фама, 2004.
  • Първа любов. С., Фама, 2006.
  • Молой, Малоун умира. Неназовимото /три романа/ . С., 2007.
  • Мерсие и Камие. С., Фама, 2012.


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. За биографията на Бекет се приемат като основни следните две книги: Bair, Deirdre (1978). Samuel Beckett: A Biography. Vintage/Ebury (ISBN 0-09-980070-5.) и Knowlson, James (1997). Damned to Fame: The Life of Samuel Beckett. New York: Grove Press; на българси е издадена книгата Хартел Г., Файт К., Самюъл Бекет. Биография. София: Рива, 2009.
  2. Cronin A.,(1997). Samuel Beckett: The Last Modernist. New York: Da Capo Press, p.310
  3. Премията от нобеловата награда Бекет използва за благотворителност и останалата част раздава на свои приятели и познати
  4. В средата на 30те Бекет чете внимателно латинските трудове на Арнолд Гьойлинкс, белгийски философ оказионалист, като си води подробни бележки, а следите от това занимание се преоткриват в по-късното му творчество; вж. публикуваните документи и коментари в Notes de Beckett sur Geulincx (2012) ed. N. Doutey, Paris: Les Solitaires Intempestifs, ISBN : 978-2-84681-350-1
  5. Astbury H., (2002), How to do things with syntax: Beckett’s Binary-Turned Sentences in French and Their Translation into English, Samuel Beckett Today/Aujourd'hui, vol.11 pp. 446-53
  6. Journal of Beckett Studies Biannual, english, ISSN: 0309-5207; Samuel Beckett Today/Aujourd’hui, An Annual Bilingual Review/Revue Annuelle Bilingue, ISSN 0927-3131

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Манчева, Дина. Митът в драмите на Бекет. - В: Научна конференция В търсене на митичната тъкан. Пловдив, 15-17 апр. 2000.
  • Терзиева А., Френският театър на абсурда, София:СУ, 1992
  • Театр абсурда. Под ред. Т. Б. Проскурниковой и др. СПб., 2005.
  • Ронън Макдонълд. Ирландското измерения на Бекетовия контекст. - Съвременник, 2010, № 2.
  • Антоанета Дончева, "Езикът на самоотнемащия се субект на Бекет", в: Philosophia: електронно списание за философия и култура [1], 1/2012
  • Александър Кьосев, „Предпоследната лента на Крап“, в: в. „Култура“
  • Badiou A., (2003) On Beckett, transl. and ed. by A. Toscano and N. Power. London: Clinamen Press.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)