Самюъл Бекет
 |
|
 ирландски писател |
|
| Псевдоним | Андрю Белс |
|---|---|
| Роден | 13 април 1906 г. Дъблин, Ирландия |
| Починал | 22 декември 1989 г. (на 83 г.) Париж, Франция |
| Професия | романист, автор на пиеси, поест, театрален директор, есеист |
| Жанр | Драма, поезия, пиеси |
| Направление | модернизъм |
Самюъл Баркли Бекет (на английски: Samuel Beckett) е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година.
Някои от най-известните му пиеси са „В очакване на Годо“ (1952)[1], „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958).
Автор е на романа „Молой“ (1951) и на сборниците „Разкази и текстове за нищо“ (1967) и „Обезселителят и други разкази“.
Оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия и до днес, включително и върху Нобеловия лауреат Харолд Пинтър, което е особено осезаемо в ранното му творчество.
Съдържание |
Живот [редактиране]
Като студент, в Тринити Колидж от 1923 до 1927г., Бекет [2] изучава романски филологии и английска литература. След кратък преподавателски стаж заминава за Париж като лектор по английски език в Екол Нормал Сюпериор. Скоро се запознава с Джеймс Джойс, което се оказва решаващо за по нататъшния му живот. През 1928 публикува есето Данте... Бруно, Вико... Джойс. В сп. 'Транзишън' публикуват и първата му новела, а малко по-късно печели награда от литературен конкурс.
Усложнени отношения с неуравновесената дъщеря на Джойс го отдалечавaт от кръга на добиващия известност писател-модернист. През 1930г. той се връща в Тринити, като продължава да пише и да превежда. Отегчен от академичния живот, съчинява студия студия за измислен от него френски авантгардист, която публикува като научен труд. Пътува из Европа, но когато започва втората световна война се връща в Париж, с обяснението че 'предпочитал война в Париж пред мира в Дъблин'[3]. Участва във френското съпротивително движение, но е разкрит и бяга в южна Франция. През следващите години Бекет пише значителна част от своите текстове на френски. Пиесите му В очакване на Годо, Краят на Играта и Хубавите дни се играят първо пред френската публика, а по-нататък добиват и световна известност.
В 1960г. Бекет сключва брак със Сюзан Дешево-Дюменил и двамата живеят в Париж. Нобеловата награда за литература му е присъдена в 1969г., но на церемонията се явява само неговият издател Жером Лендон[4]. Спекулира относно измерението неговите психически проблеми, особено когато се изследва еволюцията на творчеството му от 60те г.: текстовете на Бекет стават все по-кратки и непонятни. Сюзан умира през лятото на 1989г., и Бекет постъпва в специализиран дом, но преживява само няколко месеца там. Почива на 22 декември и на 26 е погребан в гробището Монпарнас.
Творчество [редактиране]
Ключов момент за творчеството на Бекет е неговата разположеност в два езика - френски и английски. Първите му литературни опити са правени и публикувани на английски. Френския език Бекет усвоява в университета и усъвършенства при престоя си във Франция, а в годините преди втората световна война вече експериментира с писането на този нов език. Обаче завинаги остава известна дистанция, която той пренася и към самия пистелски акт, така че неговите прозаични текстове носят една отчетлива рефлексивност. Несъмно роля играе и ранното му запознаване с картезианството [5] и неговия дуализъм тяло/душа. По късно Бекет сам прави английски авторски преводи на своите френски тесктове, като се ползва от свобода, каквато обикновен преводач не би имал[6]. Възприемането на Бекет преимушествено в единия или другия език оказва осезаемо влияние при по задълбочена критика и анализ на неговото творчество.
Романи [редактиране]
Театър [редактиране]
Творчеството на Бекет е предмет на множество изследвания, изхождащи от различни позиции. Излизат специализирани академични журнали посветени изцяло на тях.[7].
Произведения [редактиране]
|
Tеатър
|
Радиопиеси
За Tелевизията
За Киното
|
Прозаични и по-дълги текстове [редактиране]
|
Романи
Новели
|
Разкази
Есеистика
|
Преводи на български език [редактиране]
Литература [редактиране]
Изследвания [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
 Общомедия (изображения и звук)
|
