Самюъл Бекет
|
||||||||
Самюъл Бекет (на английски: Samuel Beckett) е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година.
Някои от най-известните му пиеси са „В очакване на Годо“ (1952)[1], „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958).
Автор е на романа „Молой“ (1951) и на сборниците „Разкази и текстове за нищо“ (1967) и „Обезселителят и други разкази“.
Оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия и до днес, включително и върху Нобеловия лауреат Харолд Пинтър, което е особено осезаемо в ранното му творчество.
Съдържание |
[редактиране] Произведения
1938 - Мърфи 1951 - Молой 1952 - Малон умира 1953 - Неназовимият 1952 - В очакване на Годо 1953 - Уот 1961 - Как стоят нещата 1967 - Разкази и текстове за нищо 1969 - Дъх 1973 - Не аз 1974 - Мерсие и Камие Изображение Неподвижни вълнения
[редактиране] Бележки
След като получава нобеловата си награда през 1969 година, той използва премията от нея за благотворителност, а останалата част разддава на свои приятели и познати.
- ↑ Сатиричен Театър, февруари 2008 г.
[редактиране] Издания
- Самюъл Бекет. Разкази и текстове за нищо. С., Фама, 2004.
- Самюъл Бекет. Обезселителят. С., Фама, 2004.
- Самюъл Бекет. Катастрофа. С., Фама, 2004.
- Самюъл Бекет. Първа любов. С., Фама, 2006.
- Самюъл Бекет. Молой, Малоун умира. Неназовимото. С., 2007.
- Самюъл Бекет. Мерсие и Камие. С., Фама, 2012.
[редактиране] Изследвания
- Манчева, Дина. Митът в драмите на Бекет. - В: Научна конференция В търсене на митичната тъкан. Пловдив, 15-17 апр. 2000.
- Театр абсурда. Под ред. Т. Б. Проскурниковой и др. СПб., 2005.
- Габи Хартел, Карола Файт. Самюъл Бекет. Биография. С., Рива, 2009.
- Ронън Макдонълд. Ирландското измерения на Бекетовия контекст. - Съвременник, 2010, № 2.
[редактиране] Външни препратки
- „В очакване на Годо“, Премиерни дати: 1, 6, 14 и 25 февруари 2008 г., Сатиричен Театър