Марио Варгас Льоса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марио Варгас Льоса
Нобелова награда

Mario Vargas Llosa
Mario Vargas Llosa.jpg
Роден 28 март 1936 г. (1936-03-28) (78 г.)
Арекипа, Перу
Професия писател, драматург, есеист, публицист, политик
Националност перуанец
Съпруга Хулия Уркиди (1955–1964)
Патрисия Льоса (1965–настояще)
Деца Алваро Варгас Льоса
Гонзало Варгас Льоса
Моргана Варгас Льоса
Подпис Mario vargas llosa signature transparent.png
Сайт mvargasllosa.com
[[commons:Category:Mario Vargas Llosa|Марио Варгас Льоса
Нобелова награда

Mario Vargas Llosa]]
в Общомедия

Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (на испански: Mario Vargas Llosa) е перуански писател, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Биография[редактиране | edit source]

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 в Арекипа в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си. Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж Ла Сал. При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в Пиура, където той се премества с майка си. През 1946 Марио Варгас Льоса отива в Лима, където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колежа Ла Сал в Лима, а през 1950 баща му го изпраща във Военната академия.

Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник „Ла Индустрия“, като междувременно поставя първата си пиеса „Бягството на инката“ („La Huida del Inca“). През 1953 постъпва в Националния университет „Сан Маркос“ в Лима, където учи литература. През 1955 се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което през 1959 той заминава за Испания, където подготвя докторска дисертация в университета Комплутенсе в Мадрид.

Марио Варгас Льоса става известен с романа си „Градът и кучетата“ („La Ciudad y los Perros“; 1962). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Той затвърждава репутацията си с романа „Зелената къща“ („La Casa Verde“; 1966), за който получава първата награда „Ромуло Галегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.

През 1965 Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател. През 80-те Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм. През 1990 се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 получава наградата за испаноезична литература „Мигел де Сервантес“.

През 2010 Марио Варгас Льоса е удостоен с Нобелова награда за литература. Призът от Шведската академия му се дава за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“. [1]

Произведения[редактиране | edit source]

  • La huida del Inca (Бягството на инката, 1952), пиеса
  • Los jefes (1959), разкази
  • La ciudad y los perros (Градът и кучетата, 1963), роман
  • La casa verde (Зелената къща, 1965), роман
  • Los cachorros (1967), разкази
  • Conversación en La Catedral (Разговор в Катедралата, 1969), роман
  • García Márquez: historia de un deicidio (Гарсия Маркес: историята на едно богоубийство, 1971), есета
  • Pantaleón y las visitadoras (Панталеон и посетителките, 1973), роман
  • La orgía perpetua: Flaubert y “Madame Bovary” (Вечната оргия: Флобер и „Мадам Бовари“, 1975), есета
  • La tía Julia y el escribidor (Леля Хулия и писачът, 1977, ISBN 954260405X), роман
  • Entre Sartre y Camus (Между Сартър и Камю, 1981), есета
  • La guerra del fin del mundo (Войната в края на света, 1981), роман
  • La Señorita de Tacna (Госпожицата от Такна, 1981), пиеса
  • Kathie y el hipopótamo (Кати и хипопотамът, 1983), пиеса
  • Historia de Mayta (История на Майта, 1984), роман
  • ¿Quién mató a Palomito Molero (Кой уби Паломито Молеро?, 1986), роман
  • La Chunga (1986), пиеса
  • El hablador (Разказвачът, 1987), роман
  • Elogio de la madrastra (Възхвала на мащехата, 1988), роман
  • La verdad de las mentiras: ensayos sobre la novela moderna (Истината за лъжите: есета за съвременния роман, 1990), есета
  • Lituma en los Andes (Литума в Андите, 1993), роман
  • El loco de los balcones (Лудият от балконите, 1993), пиеса
  • El pez en el agua. Memorias (Риба във водата. Спомени, 1993), мемоари
  • Ojos bonitos, cuadros feos (Красиви очи, грозни картини, 1996), пиеса
  • Los cuadernos de don Rigoberto (Тетрадките на дон Ригоберто, 1997), роман
  • Cartas a un joven novelista (Писма до начинаещия романист, 1997), есета
  • La fiesta del chivo (Празникът на козела, 2000; ISBN 9542601468), роман
  • Diario de Irak (Иракски дневник, 2003), репортажи
  • El paraíso en la otra esquina (Раят зад другия ъгъл, 2003; ISBN 9542603495), роман
  • Travesuras de la niña mala (Лудориите на лошото момиче, 2006; ISBN 9789542605454), роман

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Литературата Днес, Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература 2010
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mario Vargas Llosa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.