Клод Симон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клод Симон
френски писател
Роден: 10 октомври 1913 г.
Тананарив, Мадагаскар
Починал: 6 юли 2005 г.
(на 91 г.)
Париж, Франция

Писател:
Награди: Нобелова
Nobel prize medal.svg

Клод Симон (на френски Claude Simon) е френски писател, възприеман като представител на френския „нов роман“ от средата на 20 век. Той получава Нобелова награда за литература през 1985 година.

Биография[редактиране | edit source]

Бащата на Клод Симон загива още в началото на Първата световна война и той израства в семейството на майка си, което живее в Перпинян, южна Франция. След смърта ѝ в 1925г, е изпратен да учи в Париж, където по нататък посещава частната художествена академия на Андре Лот (Lhote) и се занимава с фотография[1]. Мобилизиран е за Втората световна война, в конен полк, който бива разгромен още в първото сражение. Симон е пленен, но успява да избяга и се присъединява към френската съпротива. В 1946 г. публикува първия си роман, който започнал още преди войната. През петдесетте години публикува още няколко романа, към който по късно се отнася снизходително, но творчеството му бива оценено през следващото десетилетие, когато получава няколко награди. Макар и рядко Симон обявява политическите си позиции: срещу Франко, против алжирската война и за френската ядрена програма.

Нобеловата награда е присъдена на Клод Симон през 1985г и в словото при получаването ѝ той казва:

Сега съм стар и като за мнозина жители от старата Европа, първата половина на моя живот бе неспокойна: бил съм свидетел на една революция, участвувах във Войната при смъртоносни обстоятелства (бях в един от тези полкове, които главнокомандващите решават хладнокръвно да жертват – за броени дни не остана нищо), бях пленник, опознах глада, труда до изтощение, бягството, бях тежко болен, няколко пъти на ръба на смъртта, била тя естествена или насилствена, съжителствах с най-различни хора, свещенници, подпалвачи на черкви, буржоа, анархисти, философи и лтератори, делил съм хляб с престъпници и така пътувах насам натам по света...и макар на 72 години, все още не съм открил никъкв смисъл за всичко това[2]

В живота си като писател Клод симон поделя времето си между Париж и местата на своето детство в Южна франция. Погребан е в Монпарнас.

Творчество[редактиране | edit source]

Творчеството на Клод Симон се състои от основно романни текстове и малък брой есеистични или други публикации. [3].От края на 50те неговите книги излизат в издателство „Минюи“, което е и причинатаa той да бъде считан за представител на 'Новия роман'. Днес неговото писане изглежда не толкова иновативно, колкото усъвършенстващо: похватите, които ползва могат да бъдат намерени още у Марсел Пруст и Уилям Фокнър, но въпреки това то носи собсвена оригиналност. Според преценката на Нобеловия комитет, награда му се присъжда като на писател ”който съчетава творчествеността на поет и художник в представянето на човешката участ с подчертано съзнание за времето"[4]

Романи[редактиране | edit source]

  • 1947 : Le Tricheur
  • 1952 : Gulliver
  • 1954 : Le Sacre du Printemps
  • 1958 : L'Herbe
  • 1960 : La Route des Flandres /награда на Експрес)/ Път през Фландрия, София:Народна култура 1989 (пр. Ст Тафров)
  • 1962 : Le Palace
  • 1967 : Histoire, (награда Медиси)
  • 1969 : La Bataille de Pharsale,
  • 1970/1 : Orion aveugle / Les Corps conducteurs (2 версии)
  • 1973 : Triptyque ,
  • 1975 : Leçon de choses ,
  • 1981 : Les Géorgiques ,
  • 1987 : L'Invitation,
  • 1989 : L'Acacia,
  • 1997 : Le Jardin des Plantes,
  • 2001 : Le Tramway /Трамваят, София: Фама, 2009 (прев Св. Димитрова) ISBN 975-954-411-154-0
  • 2006/13 : Claude Simon, Œuvres, Tomes I-II, Paris : Gallimard, coll. « Bibliothèque de la Pléiade »,

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Simon C., Photographies, 1937-1970, Éditions Maeght
  2. Simon C., Discours de Stockholm, Paris: Éditions de Minuit
  3. (1966)Femmes (за 23 картини на Хуан Миро), Éditions Maeght; (2012) Quatre conférences (1980 до 1993), Éditions de Minuit
  4. на сайта на Нобеловата фондация (who in his novel combines the poet's and the painter's creativeness with a deepened awareness of time in the depiction of the human condition).

Външни препратки[редактиране | edit source]