Ръдиард Киплинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ръдиард Киплинг
Нобелова награда

Joseph Rudyard Kipling
Rudyard Kipling from John Palmer.jpg
Роден 30 декември 1865 г.
Бомбай, Индия
Починал 18 януари 1936 г.
Лондон, Великобритания
Професия писател, поет, журналист
Националност британец
Жанр къси разкази, романи, детска литература, поезия, фантастика, пътеписи

[[commons:Category:Rudyard Kipling|Ръдиард Киплинг
Нобелова награда

Joseph Rudyard Kipling]]
в Общомедия

Джоузеф Ръдиард Киплинг (на английски: Joseph Rudyard Kipling) е британски писател и поет.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.

Първия си стихотворен сборник Училищна лирика издава в Индия, когато е на 16 години.Учи в Англия, после се завръща в Индия и започва работа като журналист. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.

След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.

Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове Департаментски песни (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.

Киплинг е автор на стихосбирката Песни от казармата (1892 г.), Седем морета (1896 г.), Пет нации (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази Прости разкази от планините (1888 г.), романът Угасна светлината (1890 г.), Ким (1901 г.) и други.

Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англо-саксонската раса сред изостаналите народи на Изтока (Бремето на белия човек, 1899 г.), което според някои е тенденциозно.

Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения Книга за джунглата (1894 г.) и Втората книга за джунглата (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.

Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за