Пабло Неруда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пабло Неруда
Pablo Neruda.jpg
Псевдоним Пабло Неруда
Роден Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто
12 юли 1904 г.(1904-07-12)
Починал 23 септември 1973 г. (на 69 г.)
Професия писател, поет, дипломат, политик
Националност Флаг на Чили Чили
Активен период 1922-1973
Направление авангард
Награди Сталинска премия Нобелова награда за литература Нобел (1971)
Подпис Firma Pablo Neruda.svg
Пабло Неруда в Общомедия

Пабло Неруда (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат, политик — комунист, сенатор, кандидат-президент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто; псевдонима си е избрал в чест на чешкия поет Ян Неруда. Той е сред великите автори в световната поезия на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971 година.

„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 г. е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).

Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на Световния съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]