Блаже Конески
|
||||||||||
Блаже Конески e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония. Той е книжовник, културен деец и общественик — поет, писател, есеист, филолог, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, идеолог на македонизма.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Роден е в село Небрегово в сърбоманско семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода Григор Соколович (братовчед на баща му), получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия, където участва в редактирането и списването със своите първи стихове на сръбски на гимназиалните издания (на сръбски) „Млади Шумадинац“ и „Подмладак“. [1] Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в Белградския университет, където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература. През 1941 г., след разгрома на Югославия в Ауфмарш 25 се записва в Юридическия факултет на Софийския университет под името Благой Йорданов Конев. След 1945 година активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана и македонски книжовен език. Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на македонистика в университета в Скопие, където от 1958 до 1960 година е ректор. През 1967 г. става член на Македонската академия на науките и изкуствата и е неин пръв председател (до 1975 г.). Освен това е и член на Македонския ПЕН център и член на Дружеството на писателите на Македония от 1947 г. и негов пръв председател.
Работил е и като редактор на литературните списания „Нов ден“ и „Македонски язик“.
Блаже Конески е обвиняван, че предпочита да говори на сръбски език и че не може или не иска да разбере диалекта от Кавадарци, Неготино и Гевгели, които се намират на 40-70 км от родния му Прилеп („Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект“).
Блаже Конески има и международни изяви. Бил е член на академиите на науките в Загреб, Белград, Сараево, Чикаго, Лодз и почетен доктор на университетите в Чикаго и Краков. Трудовете му са превеждани на сръбски, словенски, албански, турски, унгарски, френски, руски, италиански, гръцки, полски, румънски, немски, шведски и английски език.
Българската наука отбелязва и ролята му за представянето на делото на възрожденците от Македония като Кирил Пейчинович, Братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и др. като небългарско, както и усилията му да отделечи максимално езиковата норма в Република Македония от тази в Републка България. Нерядко е обвиняван във фалшификации с цел представянето на някои политически реалности за научни факти[2][3].
Трудове[редактиране]
- Земята и любовта (поезия, 1948)
- Македонски правопис со правописен речник (съвместно с Крум Тошев, 1950)
- Граматика на македонскиот литературен язик (първа част, 1952)
- За македонскиот литературен язик (1952)
- Песни (1953)
- Граматика на македонскиот литературен язик (втора част, 1954)
- Везилка (поезия, 1955)
- Лозйе (кратки разкази, 1955)
- Речник на македонскиот язик (1961)
- Песни (1963),
- История на македонскиот язик (1965)
- Речник на македонскиот язик (книга втора, 1965)
- Речник на македонскиот язик (книга трета, 1966)
- Стерна (поезия, 1966)
- Ракуванье (поема, 1969)
- Язикот на македонската народна поезия (1971)
- Беседи и огледи (1972)
- Записи (поезия, 1974)
- Стари и нови песни (1979)
- Места и мигови (поезия, 1981)
- Чешмите (поезия, 1984)
- Македонскиот 19. век, язични и книжевно-историски прилози (1986)
- Ликови и теми (есеи, 1987)
- Послание (поезия, 1987)
- Тиквешки сборник (студия, 1987)
- Средба во райот (поезия, 1988)
- Църква (поезия, 1988)
- Дневник по многу години (проза, 1988)
- Златовръв (поезия, 1989)
- Поезия (Константин Миладинов), сказка (1989)
- Сеизмограф (поезия, 1989)
- Македонски места и теми (есета, 1991),
- Небесна река (песни и припеви, 1991),
- Светот на легендатата и песната (есета и приложения, 1993),
- Църн овен (поезия, 1993)
Награди[редактиране]
- „11 Октомври“
- „Бракя Миладиновци“
- „Ацо Шопов“
- „Хердеровата награда“
- „Негошевата награда“
- Награда на АВНОЮ
- "Златен венец" на Стружките вечери на поезията
- "Скендер Куленович"
- Награда на Съюза на писателите на СССР
- Награда за литературен опус на „Мисла“
- „Рациново признание“
- „13 Ноември“
Бележки[редактиране]
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 408
- ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, С. 1998
- ↑ Още за "македонския" език и за "македонския" народ, в „Македония“, бр. 12, 25 март 1998 г.
| … | → | председател на Македонската академия на науките и изкуствата (1967 – 1975) | → | Михайло Апостолски |
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |