Блаже Конески

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Блаже Конески
кодификатор на македонския литературен език
Блаже Конески 

Паметник пред сградата на МАНИ в Скопие
Роден: 19 декември 1921
Небрегово, Югославия
Починал: 7 декември 1993
Скопие, Република Македония
Подпис

Блаже Конески e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония. Той е книжовник, културен деец и общественик — поет, писател, есеист, филолог, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, идеолог на македонизма.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в село Небрегово в сърбоманско семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода Григор Соколович (братовчед на баща му), получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия, където участва в редактирането и списването със своите първи стихове на сръбски на гимназиалните издания (на сръбски) „Млади Шумадинац“ и „Подмладак“. [1] Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в Белградския университет, където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература. През 1941 г., след разгрома на Югославия в Ауфмарш 25 се записва в Юридическия факултет на Софийския университет под името Благой Йорданов Конев. След 1944 година активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана и македонски книжовен език. Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на македонистика в университета в Скопие, където от 1958 до 1960 година е ректор. През 1967 г. става член на Македонската академия на науките и изкуствата и е неин пръв председател (до 1975 г.). Освен това е и член на Македонския ПЕН център и член на Дружеството на писателите на Македония от 1947 г. и негов пръв председател.

Работил е и като редактор на литературните списания „Нов ден“ и „Македонски язик“.

Блаже Конески е обвиняван, че предпочита да говори на сръбски език и че не може или не иска да разбере диалекта от Кавадарци, Неготино и Гевгели, които се намират на 40-70 км от родния му Прилеп („Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект“).

Блаже Конески има и международни изяви. Бил е член на академиите на науките в Загреб, Белград, Сараево, Чикаго, Лодз и почетен доктор на университетите в Чикаго и Краков. Трудовете му са превеждани на сръбски, словенски, албански, турски, унгарски, френски, руски, италиански, гръцки, полски, румънски, немски, шведски и английски език.

Българската наука отбелязва и ролята му за представянето на делото на българските възрожденци от Македония като Кирил Пейчинович, Братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и други като небългарско, както и усилията му да отделечи максимално езиковата норма в Република Македония от българския книжовен език. Нерядко е обвиняван във фалшификации с цел представянето на някои политически реалности за научни факти[2][3].

Трудове[редактиране | edit source]

  • Земята и любовта (поезия, 1948)
  • Македонски правопис со правописен речник (съвместно с Крум Тошев, 1950)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (първа част, 1952)
  • За македонскиот литературен язик (1952)
  • Песни (1953)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (втора част, 1954)
  • Везилка (поезия, 1955)
  • Лозйе (кратки разкази, 1955)
  • Речник на македонскиот язик (1961)
  • Песни (1963),
  • История на македонскиот язик (1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга втора, 1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга трета, 1966)
  • Стерна (поезия, 1966)
  • Ракуванье (поема, 1969)
  • Язикот на македонската народна поезия (1971)
  • Беседи и огледи (1972)
  • Записи (поезия, 1974)
  • Стари и нови песни (1979)
  • Места и мигови (поезия, 1981)
  • Чешмите (поезия, 1984)
  • Македонскиот 19. век, язични и книжевно-историски прилози (1986)
  • Ликови и теми (есеи, 1987)
  • Послание (поезия, 1987)
  • Тиквешки сборник (студия, 1987)
  • Средба во райот (поезия, 1988)
  • Църква (поезия, 1988)
  • Дневник по многу години (проза, 1988)
  • Златовръв (поезия, 1989)
  • Поезия (Константин Миладинов), сказка (1989)
  • Сеизмограф (поезия, 1989)
  • Македонски места и теми (есета, 1991),
  • Небесна река (песни и припеви, 1991),
  • Светот на легендатата и песната (есета и приложения, 1993),
  • Църн овен (поезия, 1993)

Награди[редактиране | edit source]

  • „11 Октомври“
  • „Бракя Миладиновци“
  • „Ацо Шопов“
  • „Хердеровата награда“
  • „Негошевата награда“
  • Награда на АВНОЮ
  • "Златен венец" на Стружките вечери на поезията
  • "Скендер Куленович"
  • Награда на Съюза на писателите на СССР
  • Награда за литературен опус на „Мисла“
  • „Рациново признание“
  • „13 Ноември“

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 408
  2. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, С. 1998
  3. Още за "македонския" език и за "македонския" народ, в „Македония“, бр. 12, 25 март 1998 г.


председател на Македонската академия на науките и изкуствата (1967 – 1975) Михайло Апостолски
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.