Андрей Вознесенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Вознесенски
руски поет
Andrey Voznesenskiy.jpg
Андрей Вознесенски (2008)
Роден: 12 май 1933 г.
Москва, Съюз на съветските социалистически републики
Починал: 1 юни 2010 г.
(на 77 г.)
Москва, Русия

Андрей Андреевич Вознесенски (на руски Андре́й Андре́евич Вознесе́нский) е руски поет, един от най-изявените автори от поколението, придобило популярност след смъртта на Йосиф Сталин.

Биография[редактиране | edit source]

Андрей Вознесенски е роден през 1933 в Москва. Първоначално се интересува от рисуване и архитектура, като през 1957 завършва Московския архитектурен институт. Още преди това той изпраща свои стихове на Борис Пастернак, приятелството с когото оказва голямо влияние върху него.

Вознесенски публикува първите си стихотворения през 1958. По време на относителната либерализация на режима в Съветския съюз през 60-те той пътува често в чужбина - в Съединените щати, Франция, Германия, Италия и други. Наред с Евгений Евтушенко и Бела Ахмадулина той придобива голяма популярност и провежда четения на свои стихове пред многобройна публика в концертни зали и цели стадиони.

Андрей Вознесенски умира на 1 юни 2010 година в Москва.[1], [2]

Вознесенски и България[редактиране | edit source]

Сред приятелите на Андрей Вознесенски са поетите от т. нар. "Априлското поколение" Владимир Башев, Любомир Левчев и Андрей Германов[3]

Библиография[редактиране | edit source]

Стихосбирки[редактиране | edit source]

  • „Мозаика“ (Мозайка) (1960)
  • „Парабола“ (Парабола) (1960)
  • „Треугольная груша“ (Триъгълна круша) (1962)
  • „Антимиры“ (Антисветове) (1964)
  • „Мой любовный дневник“ (Моят любовен дневник) (1965, Flegon)
  • „Ахиллесово сердце“ (Ахилесово сърце) (1966)
  • „Тень звука“ (Сянката на звука) (1970)
  • „Взгляд“ (Поглед) (1972)
  • „Выпусти птицу“ (Пусни птицата) (1974)
  • „Дубовый лист виолончельный“ (Дъбов лист виолончелов) (1975)
  • „Витражных дел мастер“ (Витражни произведения на майсторите) (1976) (Държавна награда на СССР, 1978)
  • „Соблазн“ (Съблазън) (1978)
  • „Избранная лирика“ (Избрана лирика) (1979)
  • „Безотчётное“ (Безотчетно) (1981)
  • „Иверский свет“ (Иверска[4] светлина) (1984]])
  • „Прорабы духа. Прозаические и поэтические произведения“ (Кандидат роби на духа. Прозаически и поетически творби) (1984)
  • „Ров. Стихи и проза“ (Ров. Стихове и проза) (1987)
  • „10, 9, 8, 7…“ (10, 9, 8, 7...) (1987)
  • „Аксиома самоиска“ (Аксиомата на самоиздирването) (1990)
  • „Россія, Poesia“ (Русия, Поезия) (1991)
  • „Видеомы“ (Видеоми) (1992)
  • „Гадание по книге“ (Гадания по книга) (1994)
  • „Не отрекусь“ (Няма да се отрека) (1996)
  • „Casino „Россия“ (Казино „Русия“) (1997)
  • „На виртуальном ветру“ (Изложени на виртуален вятър) (1998)
  • „Страдивари сострадания“ (Страдивариуси на състраданието) (1999)
  • „Стихи. Поэмы. Переводы. Эссе“ (Стихове. Поеми. Преводи. Есета) (1999)
  • „Жуткий кризис „Суперстар“ (Страшната криза „Суперзвезда“) (1999)
  • „Стихотворения. Поэмы. Проза“ (Стихотворения. Поеми. Проза) (2000)
  • „Девочка с пирсингом“ (Момичето с пиърсинг) (2000)
  • „Лирика“ (Лирика) (2000)
  • „Моя Россия“ (Моята Русия) (2001)
  • „Лирика“ (2003)
  • „Избранное“ (Избрано) (2003)
  • „Возвратитесь в цветы!“ (Превърнете се отново в цветя!) (2004)
  • „Избранное“ (Избрано) (2006)
  • „Стихотворения“ (2006)
  • Собрание сочинений в 3 томах. М., 1983—1984.
  • Собрание сочинений в 7 томах. ВАГРИУС, М., 2000—2006.
  • „СтиXXI“ (Стихове XXI) (М.: Время, 2006)
  • „Тьмать“ (М.: Время, 2009)
  • „Ямбы и блямбы“ (Ямби и блямби) (М.: Время, 2010)

Поеми[редактиране | edit source]

  • „Мастера“ (Майстори) (1959) — основата на поемата — преразказ на легендата за майсторите, построили храма Василий Блажени, и за ослепяването на майсторите от цар Иван Грозни.
  • „Лонжюмо“ (1963) — посветена на Ленин и на слушателите му в марксистката школа в Лонжюмо.
  • „Оза“ (Оза[5]) (1964) — основните теми на поемата: защитата на личността от бездушната роботизация, любовта и борбата за нея във века на великите катаклизми.
  • „Авось“ (1972; рок опера „Юнона“ и „Авось“[6], поставена на сцена през 1981 г.) — построена е върху живота на руския държавник Николай Петрович Резанов.
  • „Вечное мясо“ (Вечно месо) (1977) — фантастична история за мамутче, намерено в леден блок.
  • „Андрей Полисадов“ (1979) — историята на прадядото на Вознесенски, архимандрит, с грузински произход.
  • „Ров“ (1986) — посветена е на историята с мародерите, разкопаващи гробовете на покойниците, разстреляни край Симферопол по време на т.нар. Велика Отечествена война.
  • „Россия воскресе“ (Русия възкресе) (1993).

На български[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Андрей Вознесенски си отиде на 77“, в. „Труд“, 1 юни 2010 г.
  2. Елена Станева, „Милион алени рози“ за Андрей Вознесенски“, Public Republic, 15 юли 2010 г.
  3. „Андрей Вознесенски пое към звездите“, в. „Стандарт“, 2 юни 2010 г.
  4. От името на манастира Иверон в Атон.
  5. Библейски персонаж. Името му може да се преведе като „сила“, „крепост“.
  6. „Юнона“ и „Авось“ са имената на двата кораба от експедицията на Николй Резанов в Калифорния.

Външни препратки[редактиране | edit source]