Генадий Айги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генадий Айги
Роден 21 август 1934 г.
с. Шаймурзино, Чувашия
Починал 21 февруари 2006 г. (71 г.)
Професия чувашки и руски поет и преводач
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр стихотворение
Награди „Андрей Бели“ (1987),
Пастернакова награда (2000),
Награда на Френската Академия (1972),
„Петрарка“ (1993)
Златен венец на Стружките вечери на поезията (1993)

Генадий Николаевич Айги (фамилия при раждането Ли́син, по-късно сменя фамилията си с родово име Айги, на чувашки: Геннадий Айхи) (роден на 21 август 1934 г. в с. Шаймурзино, Чувашия – починал на 21 февруари 2006 г. в Москва, Русия) е чувашки и руски поет и преводач.

Един от лидерите на съветското авангардно изкуство на 60-те–70-те години на ХХ век, създател на руския поетически сюрреализъм. Има голям принос за популяризирането на чувашката поезия и чувашката култура в света.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Шаймурзино в Чувашия в семейството на учител. Баща му загива във Втората световна война. От дете пише стихове на чувашки език, през 1953 г. завършва Батиревското педагогическо училище и става студент в Литературния институт „Максим Горки“, където участва в семинара на Михаил Светлов. Сприятеляването с Борис Пастернак насочило към Айги вниманието на съветските специални служби, под чийто натиск през март 1958 г. следването му в института е прекратено заради „написването на враждебна книга със стихове, подриваща основите на метода на социалистическия реализъм“ („Обыденность чуда“ – в оригинал за първи път в списание „Дружба народов“, 1993, кн. 12). Под влияние на Пастернак Айги започва да пише и на руски и взима решение да остане в Москва – и в течение на 10 години (1961–1971) завежда сектор в Държавния музей „В. В. Маяковски“. Успоредно със създаването на собствена поезия на руски език Айги се занимава активно с преводи на световна поезия на родния си чувашки, създавайки антологиите „Поетите на Франция“, „Поетите на Унгария“, „Поетите на Полша“. От началото на 60-те години на ХХ век стиховете на Айги започват да се публикуват в много страни по света на руски и в преводи на различни езици; но в Родината му първата книга на Айги със стихове на руски излиза едва през 1991 г.

В творчеството на Айги е силно влиянието на чувашкия фолклор и фолклора на други общности в Поволжието, изобщо на народната култура; той постоянно се обръща към най-древните архетипове на народното съзнание. В същото време Айги се държи сякаш не живее в своето време и продължава директно традицията на руския и на европейския (преди всичко на френския, но и на немския, в частност поезията на Паул Целан) поетически авангард, което се вижда например по ролята, която играят в поезията му визуално-графичното оформление на текста, авторската система на пунктуация, рязко отличаващия се от разговорния синтаксис, системата от повтарящи се мотиви и ключови думи, преминаващи от един текст в друг (това свойство по парадоксален начин сродява поезията на Айги вече не с футуризма, а със символизма).[1]

Генадий Айги умира на 21 февруари 2006 г. в Москва, но е погребан в гробището на село Шаймурзино в Чувашия.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Народен поет на Чувашия (1994).

Носител на награда „Андрей Бели“ (1987), на Пастернаковата награда (2000, първи носител), на наградата на Френската Академия (1972), на наградата „Петрарка“ (1993) и др.

На няколко пъти е предлаган за Нобеловата награда за литература.

Айги е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1993 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихи 1954–1971. Мюнхен: Verlag Otto Sagner, 1975.
  • Отмеченная зима: Собрание стихотворений. Париж: Синтаксис, 1982.
  • Три стихотворения. Париж, 1991. 35 с. 265 екз.
  • Здесь. Избранные стихотворения. 1954–1988. М.: Современник, 1991.
  • Теперь всегда снега: Стихи разных лет. 1955–1989. М.: Советский писатель, 1992. 320 с.
  • Свечи во мгле и несколько песенок. М.: Раритет-537, 1992. 160 с.
  • Тетрадь Вероники: Первое полугодие дочери. М.: Гилея, 1997. 1000 екз. ISBN 5-85302-052-8
  • Слово-ворона: Стихи разных лет. Париж: Дронниковъ-Коноваловъ, 1998. 56 с. 70 экз.
  • Памяти музыки (К 200-летию со дня рождения Франца Шуберта) . Шубашкар: Руссика-Лик Чувашии, 1998. 52 с. 250 екз. ISBN 5-87315-002-6
  • Поклон – пению: Сто вариаций на темы народных песен Поволжья. М.: ОГИ, 2001. 56 с.
  • Продолжение отъезда: Стихотворения и поэмы. 1966–1998. М.: ОГИ, 2001.
  • Мир Сильвии. М.: Издательство „А и Б“. 2001.
  • Разговор на расстоянии: Статьи, эссе, беседы, стихи. СПб.: Лимбус Пресс, 2001. 304 с. 3000 экз. ISBN 5-8370-0149-2
  • Поля-двойники. М.: ОГИ, 2006. 232 с. 2000 экз. ISBN 5-94282-335-9
  • Стихотворения. Комментированное издание. Сборник / Сост. Г. М. Натапова. М.: Радуга, 2008. 424 с. 2000 екз. ISBN 978-5-05-006801-9
  • Собрание сочинений. Чебоксары: Чувашское книжное издательство, 2009.
  • Собрание сочинений. В 7 тт. М.: Гилея, 2009. 1200 с. (Том 1. Начала полян, Том 2. Зимние кутежи, Том 3. Провинция живых, Том 4. Тетрадь Вероники, Том 5. Поле-Россия, Том 6. Листки – в ветер праздника, Том 7. Продолжение отъезда)

На български[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Магдалена Костова-Панайотова, „Поетическото „шаманство“ на Генадий Айги“, Електронно списание LiterNet, 2 май 2006 г., № 5 (78)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]