Паул Целан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паул Целан
(Paul Celan)
Celan passphoto 1938.jpg
Паспортна снимка от 1938 г.
Роден: 23 ноември 1920 г.
Черновци, Буковина, Румъния
Починал: 20 април 1970 г.
(на 49 г.)
Париж, Франция
Подпис:
Paul Celan Cignature.jpg

Паул Цéлан (на немски: Paul Celan) е литературният псевдоним на Паул Анчел. Роден e в немскоговорещо еврейско семейство в гр. Черновци, сегашна Украйна, тогава част от Румъния след разпадането на Австро-Унгария. Смятан е за австрийски поет, понеже израства в немскоезична среда и създава творбите си на немски език. Самият Целан настоява презимето му да бъде произнасяно с ударение на първата сричка.

Живот и творби[редактиране | edit source]

Целан следва медицина в Тур, а след избухването на Втората световна война записва романистика в родния си град. В 1942 г. като евреин е пратен в трудов лагер в Румъния, а родителите му и много близки загиват в концлагер.

Целан като момче
Университетът в Черновци

След войната Целан се завръща в Черновци, за да завърши следването си, а после отива в Букурещ, където работи като лектор и преводач. В 1947 г. избягва от сталинисткия режим през Унгария във Виена, където публикува първата си поетическа книга "Пясък от урните" (1948) и после заминава за Париж - там следва германистика и езикознание. Среща се с поетесата Ингеборг Бахман, с която изживява краткотрайна, но "демонична" любовна връзка. Втората си стихосбирка "Мак и памет" (1952) поетът съставя в Париж. В 1955 г. Паул Целан придобива френско гражданство и от 1959 г. е доцент в "Екол нормал супериор" на Парижкия университет.

Мостът "Мирабо" над Сена в Париж

В стихосбирката "От праг до праг" (1955) Целан изследва "структурата на онемяването", лишаването на човека от словесна способност. Следващите му книги "Езикова решетка" (1959), "Ничия роза" (1963), "Сетен дъх" (1967), "Разнищени слънца" (1968), "Принудата на светлината" (1970) и посмъртните - "Снежен дял" (1971) и "Стопанство на времето" (1976) го утвърждават като един от най-големите немскоезични поети на новото време.

Едва 49-годишен Паул Целан се самоубива в Париж, като се хвърля в Сена от моста "Мирабо".

Преводи[редактиране | edit source]

Целан си създава име и на проникновен преводач на френска, англоезична, италианска, румънска и руска поезия - под перото му са претворени на немски език творби от Антонен Арто, Гийом Аполинер, Шарл Бодлер, Андре Бретон, Рьоне Шар, Пол Елюар, Стефан Маларме, Анри Мишо, Артюр Рембо, Пол Валери, Морис Метерлинк, Фернандо Песоа и Пабло Пикасо от Емили Дикинсън, Робърт Фрост, Уилям Шекспир и Джон Дън, от Джузепе Унгарети и Тудор Аргези, от Александър Блок, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Сергей Есенин, Евгений Евтушенко и много други.

Влияние[редактиране | edit source]

Паметник на Паул Целан в Черновци

Още ранните книги на Целан намират широк отзвук и го представят като дълбок и сложен поет с трудно проницаем изказ и богата метафорика. В творчеството му се долавят библейски мотиви и хасидистки впечатления от детството, влияния от Иван Гол, Елзе Ласкер-Шюлер и поезията на френските сюрреалисти. Основно духовно състояние в поезията на Целан е чувството за нараненост и дирене на нова действителност. Стиховете му са безримни, със строга структура, често организирани на музикален принцип. Особена известност придобива поемата му "Фуга на Смъртта" [1], създадена още през 1945 г., с тема унищожаването на евреите в националсоциалистическите концлагери.

За творчеството си Паул Целан получава множество литературни отличия, между които "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1958) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1960).

В чест на поета-преводач Немският литературен фонд учредява през 1988 г. наградата "Паул Целан" за изтъкнати преводачески постижения.

Библиография[редактиране | edit source]

Гробът на Паул Целан край Париж
  • Der Sand aus den Urnen, 1948 (enthält den Erstdruck der Todesfuge)
  • Edgar Jené und der Traum vom Träume, 1948
  • Mohn und Gedächtnis, 1952
  • Von Schwelle zu Schwelle, 1955
  • Sprachgitter, 1959
  • Der Meridian, 1961 (Rede anlässlich der Verleihung des Georg-Büchner-Preises 1960)
  • Gedichte, Eine Auswahl, 1962
  • Die Niemandsrose, 1963
  • Atemkristall, 1965
  • Atemwende, 1967
  • Diese / freie / grambeschleunigte / Faust, 1967
  • Ausgewählte Gedichte. Zwei Reden, 1968
  • Fadensonnen, 1968
  • Todtnauberg, 1968
  • Schwarzmaut, 1969
  • Lichtzwang, 1970
„Поезия от Паул Целан“
(1990) - на английски
Посмъртни публикации
  • Schneepart, 1971
  • Gedichte in zwei Bänden, 1975
  • Zeitgehöft, Späte Gedichte aus dem Nachlaß, 1976
  • Gesammelte Werke in fünf Bänden, Gedichte und Übertragungen, 1983
  • Gedichte 1938-1944, Faksimile und Transkription der Handschrift, 2 Bde, 1986
  • Das Frühwerk, 1989
  • Werke, Historisch-kritische Ausgabe, 1990
  • Die Hand voller Stunden und andere Gedichte, 1991
  • Eingedunkelt und Gedichte aus dem Umkreis von Eingedunkelt, 1991
  • Ich hörte sagen. Gedichte und Prosa Gelesen von Paul Celan, 1997
  • Die Gedichte aus dem Nachlass, 1997
  • Werke in sieben Bänden, 2000

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Фуга на Смъртта" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]