Евгений Евтушенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евгений Евтушенко
Evtushenko.jpg
Роден: 18 юли 1932 г.
(на 81 г.)
Иркутска област, Русия

Евгений Александрович Евтушенко (18 юли 1932, Нижнеудинск, Иркутска област) - руски поет, писател, режисьор, сценарист, журналист, актьор. Поезията му съдържа протест срещу догмите и застоя, дръзновението и стремежа към дълбоко осмисляне на живота.

Биография[редактиране | edit source]

Бащата на Евгений е геолог и поет-лирик. През 1944 г., след завръщането си от евакуация на гарата в град Зима, в Москва, майката на поета променя името на сина си.

Първата си поема Евгений публикува през 1949 г. във вестник "Съветски спорт". През 1952 г. публикува първата книга със стихове. През 1952 г. става най-младият член на Писателския съюз.

Женил се е четири пъти. Има общо петима синове от всички бракове. Владее английски, испански, италиански и френски език. Любимият му поет и писател е Пушкин.

Творчество[редактиране | edit source]

Поеми[редактиране | edit source]

  • „Станция Зима“ (Станция Зима) (19531956).
  • „Бабий яр“ (1961).
  • „Братская ГЭС“ (Братската хидроелектростаниция) (1965).
  • „Пушкинский перевал“ (1965).
  • „Коррида“ (Корида) (1967).
  • „Под кожей статуи Свободы“ (Под кожата на Статуята на Свободата) (1968).
  • „Казанский университет“ (1970)
  • „Снег в Токио“ (Сняг в Токио) (1974).
  • „Ивановские ситцы“ (1976).
  • „Северная надбавка“ (1977).
  • „Голубь в Сантьяго“ (Гълъб в Сантяго) (19741978).
  • „Непрядва“ (1980)
  • „Мама и нейтронная бомба“ (Майка ми и неутронната бомба) (1982)
  • „Дальняя родственница“ (Далечна роднина) (1984)
  • „Фуку!“ (1985)
  • „Тринадцать“ (Тринадесетте) (1996)
  • „В полный рост“ (19692000)
  • „Просека“ (19752000)

Стихосбирки[редактиране | edit source]

  • „Разведчики грядущего“ (Разузнавачи на бъдещето) (1952)
  • „Третий снег“ (Трети сняг) (1955)
  • „Шоссе Энтузиастов“ (Шосето на ентусиастите) (1956)
  • „Обещание“ (Обещание) (1957)
  • „Взмах руки“ (Махът на ръцете) (1962)
  • „Нежност“ (Нежност) (1962)
  • „Катер связи“ (1966)
  • „Идут белые снеги“ (1969)
  • „Поющая дамба“ (1972)
  • „Интимная лирика“ (1973)
  • „Утренний народ“ (1978)
  • „Отцовский слух“ (1978)
  • „Стихотворения“ (1987)
  • „Я прорвусь в двадцать первый век…“ (2001)
  • „Окно выходит в белые деревья“ (2007)
  • „Гимн России“
  • „Моя футболиада“ (19692009)
  • „Счастья и расплаты“ (2012)

Романи[редактиране | edit source]

  • „Ягодные места“ (1982)
  • „Не умирай прежде смерти“ (19911993)

Повести[редактиране | edit source]

  • „Пирл-Харбор“ („Мы стараемся сильнее“) (1967)
  • „Ардабиола“ (1981)

Публицистика[редактиране | edit source]

  • „Примечания к автобиографии“ (около 1970) – ръкопис, разпространява като самиздат.
  • „Талант есть чудо неслучайное“ (1980) – книга с литературнокритически статии.
  • „Завтрашний ветер“. М.: Правда, 1987. 480 с.
  • „Политика – привилегия всех“. Книга публицистики. М.: Агентство печати „Новости“, 1990. 624 с.

Мемоари[редактиране | edit source]

  • „Волчий паспорт“. М.: Вагриус, 1998. 576 с.
  • „Шести-десантник: Мемуарная проза“. М.: АСТ; Зебра, 2006.

На български[редактиране | edit source]

  • Избрани стихотворения. Превод от руски Владимир Башев. София: Народна култура, 1965, 129 с.
  • Талантът не е случайно чудо. София: Народна култура, 1982, 216 с.
  • Диви плодове. София: Народна култура, 1983, 311 с.
  • Под всевиждащото небе. София: Народна култура, 1988, 226 с.
  • Третата памет. София: Български писател, 2006, 96 с.
  • Не умирай преди смъртта. София: Български писател, 2006, 403 с.
  • Вълчи паспорт. Превод от руски Нели Христова. Пловдив: Жанет-45, 2009, 744 с.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Евгений Евтушенко, „Погребваме Сталин“, откъс от „Вълчи паспорт“, „Анапест - Дума на варненските хуманитари“, блогазета

Външни препратки[редактиране | edit source]