Елзе Ласкер-Шюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елзе Ласкер-Шюлер
(Else Lasker-Schüler)
Else Lasker-Schüler 1875.jpg
Фотография от 1890 г.
Родена: 11 февруари 1869 г.
Елберфелд, Германия
Починала: 22 януари 1945 г.
(на 75 г.)
Йерусалим, Палестина

Елзе Ласкер-Шюлере (на немски: Else Lasker-Schüler) е немска поетеса, белетристка, есеистка и автор на театрални пиеси, родена в Елберфелд край Вупертал в семейството на заможен банкер.

Живот и творби[редактиране | edit source]

По майчина линия Елзе Ласкер-Шюлер произлиза от испански евреи - сефарди, а дядо и е бил главен равин в синагога. Поетесата рано напуска родния си дом и се преселва в Берлин, за да се посвети изцяло на живописта и литературата.

Там излиза първата и стихосбирка "Стикс" (1902), последвана от "Седмият ден" (1905). В Берлин поетесата сътрудничи на експресионистичните списания "Ди Акцион" и "Дер Щурм", както и на списанието на Карл Краус "Ди Факел". Тясно приятелство я свързва с много от най-значимите берлински писатели и художници като Теодор Дойблер, Оскар Кокошка, Франц Марк, Франц Верфел, Георг Тракл, а към поета Готфрид Бен тя изпитва дълбока и безутешна любов. След два безуспешни брака Елзе Ласкер-Шюлер се затваря в себе си и заживява единствено за творчеството си. Изнася лекции в Мюнхен, Цюрих, Виена и Прага, пътува и в Съветския съюз.

Националсоциализъм[редактиране | edit source]

Когато в страната се установява властта на националсоциалистите и творбите и са официално забранени, поетесата напуска Германия и през Египет се преселва в Палестина, където в Йерусалим завършва живота си в усамотение и бедност.

Влияние[редактиране | edit source]

Елзе Ласкер-Шюлер като Принц Юсуф от "Староеврейски балади"  (1913)

Елзе Ласкер-Шюлер е смятана за родоначалник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката и "Моите чудеса" (1911). Творбите и, често илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното съзнание за непоправимата разруха на междучовешките отношения — отмирането на любовта поетесата възприема като край на света. В стиховете и границата между "поезия и истина" се стапя в едно въображаемо царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, породено от ориенталски и юдейски съновидения. Особено характерни са поетическите и книги "Староеврейски балади" (1913), "Куполът" (1920), "Тива" (1923), "Концерт" (1932) и — последната - "Моето синьо пиано" [1] (1943). Карл Краус нарича Елзе Ласкер-Шюлер "най-яркото и най-непроницаемо лирическо явление на модерна Германия".

Признание[редактиране | edit source]

През 1932 г. Елзе Ласкер-Шюлер получава авторитетната литературна награда "Хайнрих фон Клайст" за "непреходните ценности в нейната поезия".

В чест на поетесата провинция Райнланд-Пфалц учредява през 1992 г. наградата "Елзе Ласкер-Шюлер" за драматургия.

Библиография[редактиране | edit source]

Пощенска марка в памет на Елзе Ласкер-Шюлер (1975)
  • Styx (erster veröffentlichter Gedichtband 1902)
  • Der siebente Tag (zweiter Gedichtsband 1905)
  • Meine Wunder (Erstausgabe 1911)
  • Hebräische Balladen (1913)
  • Gesammelte Gedichte (1917)
  • Mein blaues Klavier (1943)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Моето синьо пиано" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]