Готфрид Бен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Готфрид Бен
(Gottfried Benn)
Gottfried Benn by Tobias Falberg 26-11-05.JPG
Роден: 2 май 1886 г.
Мансфелд, Германия
Починал: 7 юли 1956 г.
(на 70 г.)
Берлин, Германия
Подпис:
Gottfried Benn Signature.jpg

Готфрид Бен (на немски: Gottfried Benn) е немски поет, новелист, есеист и драматург, роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри.

Ранни години[редактиране | edit source]

По желание на баща си Готфрид Бен следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина и малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията "Ди Акцион" и "Дер Щурм".

Първи творби[редактиране | edit source]

Готфрид Бен публикува първата си книга "Морга и други стихове" [1] (1912), в която провокативно отрича поетическия "краснопис" на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка "Синове" (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове "Плът" (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките "Упойка" (1925) и "Раздвоение" (1925). По творбата му "Безспирното" Паул Хиндемит композира оратория (1931).

Националсоциализъм[редактиране | edit source]

Готфрид Бен като лекар в Берлин (1934)

През 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че "народностното обновление" и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото "Новата държава и интелектуалците" (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за "изроден поет", Бен е изключен от лекарския съюз, а през 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално "Двадесет и две стихотворения 1936-1943" (1943).

Късно творчество[редактиране | edit source]

Пощенска марка от 1986 г.

Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува — издава в Швейцария "Статични стихове" (1948), а също "Фрагменти" (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Излизат и книгите му "Дестилации" (1953) и "Aprèslude" [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.

Признание[редактиране | edit source]

Въпреки политическите перипетии, през петдесетте години на XX век творчеството на Готфрид Бен достига световна слава и той е удостоен с високото литературно отличие "Георг Бюхнер" (1951).

Библиография[редактиране | edit source]

Гробът на Готфрид Бен в Далем, Берлин
  • Morgue und andere Gedichte, 1912
  • Söhne. Neue Gedichte, 1913
  • Gehirne. Novellen, 1916
  • Fleisch, Gesammelte Lyrik, 1917
  • Diesterweg, Eine Novelle, 1918
  • Der Vermessungsdirigent. Erkenntnistheoretisches Drama. Karandasch. Rapides Drama, 1919
  • Ithaka, Dramatische Szene, 1919
  • Etappe, 1919
  • Die Gesammelten Schriften, 1922
  • Schutt, Gedichte, 1924
  • Betäubung. Fünf neue Gedichte, 1925
  • Spaltung. Neue Gedichte, 1925
  • Gesammelte Gedichte, 1927
  • Gesammelte Prosa, 1928
  • Fazit der Perspektiven, 1931
  • Das Unaufhörliche. Oratorium in drei Teilen für gemischten Chor, Knabenchor und Orchester. Musik von Paul Hindemith, 1931
  • Nach dem Nihilismus, 1932
  • Der neue Staat und die Intellektuellen, 1933
  • Kunst und Macht, 1934
  • Ausgewählte Gedichte 1911-1936, 1936
  • Gedichte, 1936
"Статични стихове"
(1948)
  • Zweiundzwanzig Gedichte 1936-1943, 1943
  • Statische Gedichte, 1948
  • Drei alte Männer, 1949
  • Ausdruckswelt. Essays und Aphorismen, 1949
  • Der Ptolemäer. Berliner Novelle 1947, 1949
  • Trunkene Flut. Ausgewählte Gedichte bis 1935 (mit Epilog 1949), 1949
  • Roman des Phänotyp, 1949
  • Doppelleben. Zwei Selbstdarstellungen, 1950
  • Frühe. Prosa und Reden, 1950
  • Fragmente. Neue Gedichte, 1951
  • Probleme der Lyrik, 1951
  • Essays, 1951
  • Frühe Lyrik und Dramen, 1951
  • Die Stimme hinter dem Vorhang, 1952
  • Destillationen. Neue Gedichte, 1953
  • Monologische Kunst -? Ein Briefwechsel zwischen Alexander Lernet-Holenia und Gottfried Benn, 1953
  • Altern als Problem für Künstler, 1954
  • Provoziertes Leben. Ausgewählte Prosa, 1954
  • Reden, 1954
  • Aprèslude, Gedichte, 1955
Паметна плоча за Готфрид Бен в Берлин
Посмъртни публикации
  • Über mich selbst 1886-1956, 1956
  • Soll die Dichtung das Leben bessern?, 1956
  • Gesammelte Gedichte, 1956
  • Ausgewählte Briefe, 1957
  • Primäre Tage. Gedichte und Fragmente aus dem Nachlaß, 1958
  • Briefe an Ernst Jünger, E. R. Curtius, Max Rychner u.a., 1960
  • Gesammelte Werke, In 4 Bänden, 1961
  • Das gezeichnete Ich. Briefe aus den Jahren 1900-1956, 1962
  • Lyrik und Prosa, Briefe und Dokumente. Eine Auswahl, 1962
  • Medizinische Schriften, 1965
  • Sämtliche Werke, Stuttgarter Ausgabe. In sieben Bändenm, 1986
  • Einsamer nie. Gedichte und Prosa, Gelesen von Gottfried Benn, 1997
  • Sämtliche Gedichte, 1998

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Малка астра" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]