Рафаел Алберти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаел Алберти
(Rafael Alberti)
испански поет
RafaelAlberti01.JPG
Рафаел Алберти, 1968
Роден: 16 декември 1902 г.
Ел Пуерто де Санта Мария, Испания
Починал: 27 октомври 1999 г.
(на 96 г.)
Ел Пуерто де Санта Мария, Испания

Рафаел Алберти (на испански: Rafael Alberti) (16 декември 1902, Ел Пуерто де Санта Мария - 27 октомври 1999, Ел Пуерто де Санта Мария) - испански поет и драматург от ХХ век, лауреат на Международна Ленинска награда за укрепване на мира между народите (1965). По време на гражданската война в Испания 1936-1939 г. участва дейно на страната на антифашистите.

Биография[редактиране]

Първоначално започва да се изявява като художник, но впоследствие се обръща към поезията. Първата си книга със стихове пише през 1924 г. През 1925 г. младият поет получава националната награда за литература. От 1934 г. е член на Комунистическата партия в Испания. Жени се за Мария Тереза Леон. През 1939-1940 г. живее във Франция, а след това в Аржентина до 1977. След това се връща у дома. През целия си живот е голям приятел на Русия. Бил е там 3 пъти - през 1932, 1934 и 1964 г.

Творчество[редактиране]

Творчеството му е близко до народната поезия.

  • "Моряк на суша" - стихосбирка - 1924 г.
  • "Лозунги" - стихосбирка - 1933 г.
  • "Поетът на улицата" - стихосбирка - 1936 г.
  • "Между карамфила и шпагата" - стихосбирка - 1941 г.
  • "Фермин Галан" - драма - 1931 г.
  • "Фронтови нощи в музея Прадо" - драма - 1956 г.
  • "Самотната гора" - мемоари - 1959 г.

Външни препратки[редактиране]