Димитър Гюзелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Гюзелов
български революционер
Роден: 1902
Дойран, Османска империя
Починал: 1945  (на 43 години)
Скопие, Югославия

Димитър Гюзелов е български философ и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.

Биография[редактиране | edit source]

Гюзелов е роден в Дойран, но след разрушаването на града през Първата световна война семейството му се преселва в Струмица. Гюзелов завършва сръбската гимназия в града и после учи философия и славянска филология във Философския факултет в Скопие, като през това време е финансиран от ВМРО с 1500 динара[1].

През 1924 г. става член на ММТРО малко след основаването ѝ и развива широка организационна дейност като сформира ядра на организацията в много градове на Македония. Междувременно пише:

Няма друга земя, в която да са устройвани по-ужасни аутодафета, изгаряне на книги, написани на святата кириловска азбука, презрени заради българското име и унищожавани като най-опасна ерес... Когато нашите младежи съобщаваха, че някъде са видели „ерголямът“, сърцето им трепвало от радост. Това е така, защото нямаше по-страшно, по-здраво завързан и окован Прометей от нашия в Македония, на когото беше забранено да знае нещо хубаво, истинско и светло за България[2].

През май 1927 г. е заловен с документи на ММТРО от органите за държавна сигурност на Кралството на сърби, хървати и словенци и като един от основните обвиняеми на Скопския студентски процес е осъден на 20 год. строг тъмничен затвор. Гюзелов е помилван след 5 години, но е изпратен на служба в Чачак, Сърбия, където остава до началото на Втората световна война. Той обаче не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, Белград и Загреб.

През 1936 г. заедно с Димитър Чкатров и Спиро Китанчев се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет).[3] Пише няколко статии в скопското списание „Луч“ или под истинското си име или под псевдонима Убавски, превод на турското Гюзелов.[4]

На 9 септември 1938 г. Гюзелов е начело на делегация от Македония, която връчва на председателя на Хърватската селска партия и лидер на опозицията в Белградската скупщина, д-р Владко Мачек меморандум, в който се обявява против белградския режим.[5]

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 г. Гюзелов става директор на Радио Скопие. През 1942 г. защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата „Жертвите на Скопския студентски процес“ (Скопие, 1942). През лятото на същата година участва на поредица от срещи заедно с Йордан Чкатров, Тома Кленков, Коце Ванов, Борис Светиев, Щерю Боздов, Тодор Гичев, Иван Шопов, Благой Попгьорчев, Сотир Тренчев, Христо Паунчев, Кирил Димков, Апостол Апостолов, Кирил Мильовски и други.[6] На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгеорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Тома Кленков, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов.[7] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[8] Но вместо това Гюзелов констатира че:

При идването на нашите власти, те знаеха силата на нашето Движение. Затова ни атакуват не като добри българи, защото не отричат това, но като изтъкнати политически авторитети, които държейки волята на народа могат да се противопоставят на управлението.

Тук е тайната на днешната политика срещу нас.

Целта е да се заличи всеки политически авторитет, което е погрешна политика на правителството, както и отказ да се опрем на един политически фактор. Ние в съгласие с вас започнахме да образуваме разни дружества и особено национални клубове. С това не искахме да делим народа, а да го насочим към служене на властта и държавата, като бързо се оттърсим от всичко, което бе останало от сърбите.

Този величествен план господа, да се обедини цялата младеж в Македония в едно национално движение и го спаси от комунизирането, се унищожи от властта, защото ни се каза по един деликатен начин, че в това движение властта вижда зародиша на една политическа партия ... та е нужно да се преустанови... Вместо да се засили нашето единство, властта направи тъкмо обратното: опита се да разруши и онова, което тук завари.[9]

В речта си Димитър Гюзелов обръща внимание и на антидържавническия подход на правителството и наличието на много сърбофили между чиновниците.[9] Събранието решава са се обръне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без[7] сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.[10][8]

След края на войната, през 1945 г., Гюзелов е осъден от комунистическата власт като „български фашист“ на смърт чрез обесване. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Гюзелов е обвиняем заедно със Спиро Китинчев и Димитър Чкатров, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство.[11] По време на процеса Гюзелов заявява:

Кои сте вие, за да ме съдите за моята дейност. Аз служих на народа си, а вие на кого служите?[11]

Гюзелов е разстрелян заедно с Димитър Чкатров край Зайчев рид, на 3 километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово.[12]

Димитър Гюзелов е женен за скопянката Донка Иванова от рода на войводата Лазар Дивлянски, една от основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки.[13] Синът им Богомил Гюзел е известен писател и преводач в Република Македония, а дъщеря им Лиляна Гюзелова е художничка и скулпторка.[14]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 166
  2. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 218
  3. Кратка справка от сайта http://znam.bg ,взето на 11.12.2010 г.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.
  5. Апостолов, Александар. Мачек и македонските патриоти, Македонско дело, г. VIII, број 331, 03.03.2000, с. 31-31. Меморандумът е подписан и от Димитър Чкатров, Тома Кленков, Сотир Тренчев, Киро Димков, Божо Шаинов, Методи Андонов-Ченто и други.
  6. Цветановски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА?, в. Глобус, 19.05.2009 г.
  7. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 224.
  8. а б Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358-359.
  9. а б Андонова, Зоя. Нека не премълчаваме грешките спрямо политиката си към Македония. // списание „България Македония“, брой 4-5, 2008. Посетен на 19 февруари 2013.
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 225.
  11. а б Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси.
  12. Църнушанов, Коста. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992.
  13. Жените и ВМРО. Тайна културно-просветна организация на македонските българки.
  14. Изложба „ЖЕНСКА КНИГА“Лилјана Ѓузелова, http://www.plagij.at
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.