Тодор Гичев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Гичев
български лекар и общественик
Роден
неизв.
Починал
не по-рано от 1950 г.
Учил вБелградски университет
Тодор Гичев в Общомедия
Осъдените студенти: (седнали) Димитър Гюзелов, Димитър Нацев, Борис Андреев, Борис Светиев; (прави): Стерьо Боздов, Харалампи Фукаров, Димитър Чкатров, Иван Шопов и Тодор Гичев

Тодор Герасимов Гичев е български общественик, лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Щип, тогава в Османската империя. Следва медицина в Белград и става околийски лекар в Щип. След като Щип попада под сръбско управление след Балканските войни, участва дейно в борбите на македонските българи като член на ММТРО.[1] Заради нелегалната си дейност още като студент е заловен от сръбските власти и на Скопския студентски процес е осъден на 5 години затвор.[2] След излизането си от затвора продължава опозиционната на режима дейност.[3]

Печат на Българския общограждански национален клуб „Благой Монев“
Присъда на Висшия югославски военен съд при Генералния щаб на ЮНА на Евтим Бойчев, Григор Хаджикимов, Тодор Гичев, Симеон Алексов и Роза Койзеклиева, 25 юни 1945 г.
Текст
“
VOJNOM SUDU V ARMIJSKE OBLASTI
Viši vojni sud, veće kod Generalštaba Jug. Armije, rasmotrio je presudu, Vojnog suda - Stipske vojne oblasti od 17 maja 1945 god. sud BR. 186/45 u krivičnom predmetu protiv optuženijh, Kojzeklieve Miševe Roze, profesorke iz Štipa, Aleksova Ivanov Simeona, ovčara iz sela Buništa, sreza Kočanskog, Bojčeva Dimitrov Eftima, bivšeg sreskog načelnika u Strumica, Gičeva Gerasimov Dr. Todor, lekara iz Štipa, Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, knjižara iz Štipa, koji su zbog dela... osudjeni na smrt i gubitak gradjanske časti za uvek, a Bojčev, Dr. Gičev i Hadži Kimov i na konfiskaciju imovine, pa je tu presudu u pogledu krivičnog dela POTVRDIO, a u pogledu ozrečenih kazni PREINACIO i optužene je kaznio kako sledi:
1/ Kojzeklijovu Miševa Rozu, na 10 (deset) godina robije i gubitak gradjanske časti za 5 (pet) godina.
2/ Aleksova Ivanov Simeona, na 15 (petnaeset) godina robije i gubitak gradjanse časti za 10 (deset) godina.
3/ Bojčeva Dimitrov Eftima, na doživotnu robiju, trajan gubitak gradjanske časti i konfiskaciju imovine.
4/ Gičeva Gerasimov Dr. Todora, na 15 (petnajst) godina robije gubitak gradjanske časti za 10 (deset) godina i konfiskaciju imovine.
5/ Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, na 15 (petnajst) godine robije, gubitaj gradjanske časti za 10 godina i konfiskaciju imovine...
 ”

В 1941 година Гичев участва в създаването на Българските акционни комитети и е избран първоначално за съветник, но впоследствие е преизбран за подпредседател в местния комитет в родния му град.[4][5] Заедно с доктор Богдан Попгьорчев организира пробългарско събрание в Неготино.[6]

На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Тома Кленков, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов.[7] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[8][9][10]

Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

„ Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без[7] сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.[11][10] “

В същата 1942 година доктор Тодор Гичев участва в основаването на Българския общограждански национален клуб „Благой Монев“ в Щип и е избран за негов председател. Клубът се бори за запазване на българщината в Македония и за бързо приобщаване на Македония към Свободна България.[1]

След установяването на комунистическия македонистки режим в Югославия е осъден за пробългарска дейност.[12] През 50-те години на XX век лежи в концентрационния лагер в Пробищип, където се сближава с Наум Койзаклиев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Общограждански национален клуб „Благой Монев“ – Протокол и устав на Щипския общограждански национален клуб „Благой Монев“, Щип, 1942 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 24 август 2020 г.
  2. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 136, 140.
  3. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 147.
  4. ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 98 – 99.
  5. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 219.
  6. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 221.
  7. ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 224.
  8. ↑ Андонова, Зоя. Нека не премълчаваме грешките спрямо политиката си към Македония // списание „България Македония“, брой 4 – 5, 2008. Посетен на 19 февруари 2013.
  9. ↑ Цветаноски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА? // неделен весник „Глобус“, 19 май 2009. Архивиран от оригинала на 2013-12-12. Посетен на 19 февруари 2013.
  10. ↑ а б Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359.
  11. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 225.
  12. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 372, 482.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Гичев&oldid=12074983“.