Рубен Дарио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рубен Дарио
Félix Rubén Garcia Sarmiento
Rubén Darío.jpg
Псевдоним Рубен Дарио
Роден 18 януари 1867 г.
Метапа, Никарагуа
Починал 6 февруари 1916 г.
Леон, Никарагуа
Професия писател, поет, журналист, дипломат
Националност никарагуанец
Направление модернизъм
Подпис Firma de Rubán Darío.svg
Рубен Дарио
Félix Rubén Garcia Sarmiento
в Общомедия

Рубен Дарио с пълно име Феликс Рубен Гарсия и Сармиенто (на испански Rubén Darío, Félix Rubén García y Sarmiento, 1867 - 1916) е никарагуански поет, писател и журналист. Счита се, че неговите творби са допринесли голям тласък за движението в края на 19 век в литературата на испански език и от Латинска Америка, наречено модернизъм или Испанско модернистично движение.

Роден е на 18 януари 1867 г. в Метапа, Никарагуа. Израства като сирак в дома на леля си и още от най-ранна възраст показва изумителна способност за изразяване в стихове. Ранното му йезуитско обучение изглежда е оказало слабо влияние върху последващото му поведение, освен само да засили наклонностите му към мистичното.

На 13 год. публикува първото си стихотворение с подписа на Рубен Дарио като придобива по-мелодичното фамилно име на прадядо си по бащина линия.

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Като интелигентно, будно и суеверно момче Дарио е взет от приятели в столицата Манагуа през 1881 г. В опит да се осуети обявеният план за женитба на 14 год. е изпратен в Ел Салвадор. Там се среща с поета Франциско Гавидия, който го запознава с френската литература и го въвежда в нови стилове на стихосложението. През 1884 г. Дарио се връща в Манагуа, където работи в Националната библиотека, учи френски език и си изгражда интензивна програма за литературно обучение.

В първия том от поезията му, "Primeras Notas" (1885, "Първи бележки"), неговите либерални нагласи са ясно изразени. През 1886 г., надявайки се да намери по-стимулираща литературна среда, заминава за Валпараисо, Чили, където пише за вестник "La Epoca" ("Епохата"). Вече научил френски, започва да чете френските символистически и парнасиански (посветени на музите) поети, което оказва основно влияние върху творчеството му през следващите години.

"Azul" ("Синьо", от 1888 г.) е сборник от проза и поезия, които е написал по време на престоя си в Чили. Елегантността и изискаността на стила му са поразително свежи на испански език. Нормално "Azul" се счита за първата книга от испанско-американската литературна тенденция, определена като модернизъм, който въвежда нови форми и стандарти за изразяване и извършва виртуално обновяване на испанския литературен стил в Америка.

Пътувания[редактиране | edit source]

Последващите пътувания на Дарио са почти толкова повлияващи, колкото и творбите му в популяризирането на новата тенденция. Той се връща в Централна Америка през 1889 г. и основава вестник "Ел Салвадор", както и друг в Гватемала през 1890 г. Жени се за първи път през 1890 г. и през 1891 г. се установява в Коста Рика. През 1892 - 1893 г. прави първите си посещения в Европа, връщайки се от второто пътуване направо в Буенос Айрес, където е назначен като колумбийски консул.

Въпреки че скоро губи това назначение, остава в Аржентина до 1898 г. Публикува важни свои творби - "Los raros" (1896, "Редките"), сборник с есета, занимаващи се с писатели, на които Дарио се е възхищавал; и "Prosas profanas" (1896), която затвърдява спечелената литературна територия от движението на модернизма, който вече се култивира от поети по дължината и ширината на цяла Испанска Америка.

През 1898 г. вестник "La Nación" ("Нацията") от Буенос Айрес, с който Дарио е свързан от 1889 г., го изпраща в Испания като кореспондент. Скоро е прехвърлен в Париж, който се превръща в център на дейността му в продължение на почти 5 год. В най-зрялата му стихосбирка, "Cantos de vida y esperanza" (1906, "Песни от живота и надеждата"), голяма част от повърхностния блясък на по-ранната му работа е заменен от по-сериозни, човешки и съзерцателни тоналности. Малка част от елегантността липсва, но тя се заменя от съзнанието на човек, сега осъзнал света около себе си и наясно със социалните и политически обстоятелства на Латинска Америка в началото на 20 век.

Късна работа[редактиране | edit source]

Животът на Рубен Дарио между 1907 и 1915 г. е усложнен от непрекъснатото пътуване между Европа и Испанска Америка, последствията от хроничната му невъздържаност и постоянни брачни неприятности, включващи втората му съпруга, с която той отдавна е разделен, и Франсиска Санчес, испанка, която му ражда 3 деца.

Той продължава да пише и публикува поезията си, но по-късно тези томове показват спад в неговите творчески сили: "El Canto Errante" (1907), "El viaje a Nicaragua" (главно проза, 1909), и "Poema del otoño" (1910).

Почива в Леон, Никарагуа, на 6 февруари 1916 г.

Вижте още[редактиране | edit source]