Рудолф Ойкен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Ойкен
Rudolf Eucken
германски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 19 век
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за литература, 1908
Повлиян Аристотел, Тома Аквински, Херман Лоце, Тренделенбург
Рудолф Ойкен в Общомедия

Рудолф Кристоф Ойкен (на немски: Rudolf Christoph Eucken) е немски философ. Роден е през 1846 г. в Аурих, Германия. Майка му е дъщеря на свещеник и е получила добро образование. През ранните години на Рудолф Ойкен умират неговият баща и единственият му, по-малък брат. След смъртта на баща му в семейството на Рудолф настъпват финансови затруднения. Въпреки това младият Рудолф Ойкен получава добро образование. Той започва да се интересува от философия и религия по време на своето гимназиално обучение. След това отива да учи в университета в Гьотинген, където изучава история и философия. Важен период от живота на Рудолф Ойкен е времето, когато той учи в Берлинския университет. Там той е вдъхновен от срещата си с философа Адолф Тренделенбург. Тренделенбург е почитател на философските идеи на Аристотел и неговият начин на мислене по-късно оказва въздействие върху произведенията на Рудолф Ойкен. След като завършва той защитава докторат по философия в университета в Гьотинген.

В годините след завършването на висшето си образование Рудолф Ойкен работи като гимназиален учител, а през 1871 г. започва работа като професор по философия в университета в град Базел, Швейцария. През времето, когато работи като преподавател в университета в Базел, Рудолф Ойкен пише едно от своите най известни произведения - "Методът на Аристотеловото проучване". През 1874 г. се премества да работи в университета в град Йена. През времето което прекарва там, той пише книгата "Основни концепции на съвременната философска мисъл", която по-късно е преработена от него и публикувана под заглавието „Основни направления в съвременната мисъл“. Друга известна негова книга излиза през 1890 г. - "Възгледи за живота на великите мислители".

За разлика от произведенията на Рудолф Ойкен, които той пише през първите две десетилетия от писателската си кариера, в по-късните му призведения след 1890 г. липсва историческия елемент, характерен за по-ранното му творчество. В произведенията му след 1890 г. основно място заемат религията и моралните ценности. Писателят посвещава своето творчество на описанието на човешката душевност: човекът има душа и неговото битие в света е връзка между природата и духа. Човекът трябва да превъзмогне недуховното си естество посредством постоянни усилия и да живее в духовното. Рудолф Ойкен нарича това усилие етична борба.

През 1908 г. Рудолф Ойкен е отличен с Нобелова награда за литература. Получаването на литературната награда от философ е сравнително неочаквано и това че Рудолф Ойкен става лауреат на Нобеловата награда за литература допълнително популяризира идеите описани в книгите му. През годините след получавнето на наградата Рудолф Ойкен изнася лекции по философия в някои от най престижните висши учебни заведения по това време. Изнася лекции в Великобритания през 1911 г., както и в Харвардския университет и други университети в САЩ през следващите две години.

Някои от по-известните му произведения са:

  • Die Methode der aristotelischen Forschung (Методът на Аристотеловото проучване) (1872)
  • Die Lebensanschauungen der großen Denker (Възгледи за живота на великите мислители) (1890)
  • Der Kampf um einen geistigen Lebensinhalt (Борбата за духовен живот) (1896)
  • Der Wahrheitsgehalt der Religion (Истината на религията) (1901)
  • Grundlinien einer neuen Lebensanschauung (Основа и идеал на живота) (1907)
  • Geistige Strömungen der Gegenwart (Основни направления в съвременната мисъл) (1908)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]