Рудолф Ойкен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Кристоф Ойкен
Eucken-im-Alter.png
философ
Роден 5 януари 1846 г.(1846-01-05)
Аурих, Кралство Хановер
Починал 15 септември 1926 г. (на 80 г.) Йена, Германия
Философия
Епоха Философия на 19 век
Школа Западна философия

Рудолф Ойкен в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Рудолф Кристоф Ойкен (на немски: Rudolf Christoph Eucken) е немски философ. Роден е през 1846 г. в Аурих, Германия. Майка му е дъщеря на свещеник и е получила добро образование. През ранните години на Рудолф Ойкен умират неговият баща и единственият му, по-малък брат. След смъртта на баща му в семейството на Рудолф настъпват финансови затруднения. Въпреки това младият Рудолф Ойкен получава добро образование. Той започва да се интересува от философия и религия по време на своето гимназиално обучение. След това отива да учи в университета в Гьотинген, където изучава история и философия. Важен период от живота на Рудолф Ойкен е времето, когато той учи в Берлинския университет. Там той е вдъхновен от срещата си с философа Адолф Тренделенбург. Тренделенбург е почитател на философските идеи на Аристотел и неговият начин на мислене по-късно оказва въздействие върху произведенията на Рудолф Ойкен. След като завършва той защитава докторат по философия в университета в Гьотинген.

В годините след завършването на висшето си образование Рудолф Ойкен работи като гимназиален учител, а през 1871 г. започва работа като професор по философия в университета в град Базел, Швейцария. През времето, когато работи като преподавател в университета в Базел, Рудолф Ойкен пише едно от своите най известни произведения - "Методът на Аристотеловото проучване". През 1874 г. се премества да работи в университета в град Йена. През времето което прекарва там, той пише книгата "Основни концепции на съвременната философска мисъл", която по-късно е преработена от него и публикувана под заглавието „Основни направления в съвременната мисъл“. Друга известна негова книга излиза през 1890 г. - "Възгледи за живота на великите мислители".

За разлика от произведенията на Рудолф Ойкен, които той пише през първите две десетилетия от писателската си кариера, в по-късните му призведения след 1890 г. липсва историческия елемент, характерен за по-ранното му творчество. В произведенията му след 1890 г. основно място заемат религията и моралните ценности. Писателят посвещава своето творчество на описанието на човешката душевност: човекът има душа и неговото битие в света е връзка между природата и духа. Човекът трябва да превъзмогне недуховното си естество посредством постоянни усилия и да живее в духовното. Рудолф Ойкен нарича това усилие етична борба.

През 1908 г. Рудолф Ойкен е отличен с Нобелова награда за литература. Получаването на литературната награда от философ е сравнително неочаквано и това че Рудолф Ойкен става лауреат на Нобеловата награда за литература допълнително популяризира идеите описани в книгите му. През годините след получавнето на наградата Рудолф Ойкен изнася лекции по философия в някои от най престижните висши учебни заведения по това време. Изнася лекции в Великобритания през 1911 г., както и в Харвардския университет и други университети в САЩ през следващите две години.

Някои от по-известните му произведения са:

  • Die Methode der aristotelischen Forschung (Методът на Аристотеловото проучване) (1872)
  • Die Lebensanschauungen der großen Denker (Възгледи за живота на великите мислители) (1890)
  • Der Kampf um einen geistigen Lebensinhalt (Борбата за духовен живот) (1896)
  • Der Wahrheitsgehalt der Religion (Истината на религията) (1901)
  • Grundlinien einer neuen Lebensanschauung (Основа и идеал на живота) (1907)
  • Geistige Strömungen der Gegenwart (Основни направления в съвременната мисъл) (1908)


Външни препратки[редактиране | edit source]