Хари Мартинсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едмунд Мартинсон
20120807084529!Martinson, Harry i VJ 1943.jpg
Едмунд Мартинсон през 1943 г.
Роден 6 май 1904 г.(1904-05-06)
Починал 11 февруари 1978 (на 73 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на Швеция Швеция
Активен период 1927-1978
Жанр драма, поезия, роман
Награди Нобелова награда Нобелова (1974)

Съпруга Moa Мартинсон (1929-1941)
Ингрид Линдкранц (1942-1978)
Едмунд Мартинсон в Общомедия

Едмунд Мартинсон (на шведски: Harry Edmund Martinson) е шведски писател, драматург, един от големите поети на 20 век. Представител на модернизма. Нобелов лауреат за литература през 1974 година, заедно със сънародника си Ейвинд Юнсон.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Едмунд Мартинсон е роден на 6 май 1904 г. в Йемсхьог, Швеция. Осиротява рано. На 16 години става моряк и шест години обикаля света по вода, стига до Индия и Бразилия. Заради белодробни проблеми се връща на сушата и известно време живее без дом, а в Малмьо е арестуван за скитничество.

През 1929 г. дебютира като поет. С романа си „Цъфтежът на копривата“ (1935) се прочува из родината си и из цял свят (преведен е на над 30 езика).

Едно от най-известните му произведения е стихотворния цикъл „Аниара“ (1956), епична творба за космическо пътешествие, която през 1959 г. е превърнат в опера от Карл-Биргер Бломдал.

Приема много тежко критиките, отправени към награждаването му с Нобел. През 1978 г. се самоубива в една стокхолмска болница.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]