Нели Закс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нели Закс
Nelly Sachs
Nelly Sachs 1966.jpg
Псевдоним Нели Закс
Родена 10 декември 1891 г.
Починала 12 май 1970 г. (78 г.)
Награди Нобелова награда Нобелова (1966)
Подпис Nelly Sachs Signature.jpg
Нели Закс в Общомедия

Нели Закс (на немски: Nelly Sachs), всъщност Леони Закс, е немска поетеса, автор на театрални пиеси и преводачка.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Нели Закс като млада

Нели Закс е родена в Берлин в семейството на изобретател и фабрикант.

Нели Закс израства в култивирана еврейска среда, отрано музицира, пише стихове и желае да стане балерина. Толкова е впечатлена от дебютния роман на Селма Лагерльоф "Сага за Йоста Берлинг" (1891), че започва да си кореспондира с шведската писателка и това общуване ще продължи повече от тридесет и пет години.

Нели Закс живее в усамотение и не участва в обществения живот. В 1921 г. с помощта на писателя Стефан Цвайг издава първата си стихосбирка "Легенди и разкази", създадена в стила на неоромантизма и възпяваща природата и музиката. Поетесата се вдълбочава в трудовете на Мартин Бубер и усвоява неговите хасидистки възгледи.

Националсоциализъм[редактиране | редактиране на кода]

След 1933 г. Нели Закс прекарва "седем години под ужаса на Хитлер", а творбите ѝ са официално забранени. Едва в 1940 г. успява чрез името на току-що починалата нобелистка Селма Лагерльоф да получи виза за Швеция и в последния момент преди изпращането ѝ в концлагер се преселва заедно с майка си в Стокхолм (цялото останало семейство загива в лагерните пещи).

Емиграция[редактиране | редактиране на кода]

В емиграция поетесата изкарва прехраната за себе си и майка си като перачка, научава шведски и започва да превежда модерна шведска лирика на немски. През 1953 г. получава шведско гражданство. Нели Закс записва и по-късно публикува стиховете, които е носила в съзнанието си през дните на страдания в родината си. Задълго остава непризната в западната немскоезикова общност и е издавана със съдействието на поета Йоханес Р. Бехер само в Източна Германия - там излиза стихосбирката ѝ "В обиталищата на смъртта" [1] (1946), както и отделни стихове в списание "Зин унд форм". Едва след време в Амстердам излиза стихосбирката ѝ "Звездно затъмнение" (1949).

Литературни успехи[редактиране | редактиране на кода]

"Пътуване в безпрашието" (1961)

През петдесетте години Нели Закс започва кореспонденция с поета Паул Целан, когото посещава в Париж през 1960 г. Постепенно тя си пробива път и в литературния живот на ФРГ и бива "открита" от младото поколение немски поети. Нейните стихосбирки "И никой не знае какво по-нататък" (1957) и "Бягство и преображение" (1959) излизат в Хамбург, Мюнхен и Щутгарт. Следват "Пътуване в безпрашието" (1961), "Все тъй смъртта празнува живота" (1961), "Пейзаж от викове" (1966) и издадената посмъртно "Разцепи се, нощ" (1971).

Озарения[редактиране | редактиране на кода]

Жалби и надежди за просветление озаряват книгите на Нели Закс. Пророческата ѝ поезия се корени в библейските псалми, староеврейските традиции и идеите на хасидизма. Творбите ѝ са изпълнени с болката и религиозната мистика на еврейския народ, като проникват в дълбокия смисъл на това мъченичество. "Небето те руши, ти вкусваш милостта", се казва в едно нейно стихотворение.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Нели Закс е удостоена с редица литературни отличия, между които наградата "Дросте" на град Меерсбург (1960) и учредената на нейно име в град Дортмунд награда "Нели Закс" (1961), а в 1966 г., на седемдесет и петия си рожден ден, получава — заедно с Шмуел Йосеф Агнон - от ръцете на шведския крал Нобеловата награда за литература: "за изключителните ѝ поетически и драматически произведения, които със завладяваща мощ тълкуват съдбата на еврейския народ". Парите от наградата поетесата дарява на нуждаещи се. Нели Закс не се завръща в Германия и умира в Стокхолм, достигнала световно признание.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Нели Закс в Солна
  • In den Wohnungen des Todes, 1947
  • Die Leiden Israels, 1951
  • Fahrt ins Staublose. Die Gedichte, Band 1, 1961
  • Zeichen im Sand. Die szenischen Dichtungen, 1962
  • Ausgewählte Gedichte, 1963
  • Landschaft aus Schreien, 1966
  • Teile dich Nacht, Gedichte, 1971
  • Gedichte, 1977
  • Suche nach Lebenden. Die Gedichte, Band 2, 1979
  • Frühe Gedichte und Prosa, 1983

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "Хор на спасените" в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]