Нели Закс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нели Закс
(Nelly Sachs)
Nelly Sachs 1966.jpg
Родена: 10 декември 1891 г.
Берлин, Германия
Починала: 12 май 1970 г.
(на 78 г.)
Стокхолм, Швеция
Подпис:
Nelly Sachs Signature.jpg

Драматург:
Награди: Нобелова
Nobel prize medal.svg

Нели Закс (на немски: Nelly Sachs), всъщност Леони Закс, е немска поетеса, автор на театрални пиеси и преводачка, родена в Берлин в семейството на изобретател и фабрикант.

Живот[редактиране | edit source]

Нели Закс като млада

Нели Закс израства в култивирана еврейска среда, отрано музицира, пише стихове и желае да стане балерина. Толкова е впечатлена от дебютния роман на Селма Лагерльоф "Сага за Йоста Берлинг" (1891), че започва да си кореспондира с шведската писателка и това общуване ще продължи повече от тридесет и пет години.

Нели Закс живее в усамотение и не участва в обществения живот. В 1921 г. с помощта на писателя Стефан Цвайг издава първата си стихосбирка "Легенди и разкази", създадена в стила на неоромантизма и възпяваща природата и музиката. Поетесата се вдълбочава в трудовете на Мартин Бубер и усвоява неговите хасидистки възгледи.

Националсоциализъм[редактиране | edit source]

След 1933 г. Нели Закс прекарва "седем години под ужаса на Хитлер", а творбите ѝ са официално забранени. Едва в 1940 г. успява чрез името на току-що починалата нобелистка Селма Лагерльоф да получи виза за Швеция и в последния момент преди изпращането ѝ в концлагер се преселва заедно с майка си в Стокхолм (цялото останало семейство загива в лагерните пещи).

Емиграция[редактиране | edit source]

В емиграция поетесата изкарва прехраната за себе си и майка си като перачка, научава шведски и започва да превежда модерна шведска лирика на немски. През 1953 г. получава шведско гражданство. Нели Закс записва и по-късно публикува стиховете, които е носила в съзнанието си през дните на страдания в родината си. Задълго остава непризната в западната немскоезикова общност и е издавана със съдействието на поета Йоханес Р. Бехер само в Източна Германия - там излиза стихосбирката ѝ "В обиталищата на смъртта" [1] (1946), както и отделни стихове в списание "Зин унд форм". Едва след време в Амстердам излиза стихосбирката ѝ "Звездно затъмнение" (1949).

Литературни успехи[редактиране | edit source]

"Пътуване в безпрашието" (1961)

През петдесетте години Нели Закс започва кореспонденция с поета Паул Целан, когото посещава в Париж през 1960 г. Постепенно тя си пробива път и в литературния живот на ФРГ и бива "открита" от младото поколение немски поети. Нейните стихосбирки "И никой не знае какво по-нататък" (1957) и "Бягство и преображение" (1959) излизат в Хамбург, Мюнхен и Щутгарт. Следват "Пътуване в безпрашието" (1961), "Все тъй смъртта празнува живота" (1961), "Пейзаж от викове" (1966) и издадената посмъртно "Разцепи се, нощ" (1971).

Озарения[редактиране | edit source]

Жалби и надежди за просветление озаряват книгите на Нели Закс. Пророческата ѝ поезия се корени в библейските псалми, староеврейските традиции и идеите на хасидизма. Творбите ѝ са изпълнени с болката и религиозната мистика на еврейския народ, като проникват в дълбокия смисъл на това мъченичество. "Небето те руши, ти вкусваш милостта", се казва в едно нейно стихотворение.

Нобелова награда[редактиране | edit source]

Пощенска марка за Нели Закс (2001)

Нели Закс е удостоена с редица литературни отличия, между които наградата "Дросте" на град Меерсбург (1960) и учредената на нейно име в град Дортмунд награда "Нели Закс" (1961), а в 1966 г., на седемдесет и петия си рожден ден, получава — заедно с Шмуел Йосеф Агнон - от ръцете на шведския крал Нобеловата награда за литература: "за изключителните ѝ поетически и драматически произведения, които със завладяваща мощ тълкуват съдбата на еврейския народ". Парите от наградата поетесата дарява на нуждаещи се. Нели Закс не се завръща в Германия и умира в Стокхолм, достигнала световно признание.


Библиография[редактиране | edit source]

Гробът на Нели Закс в Солна
  • In den Wohnungen des Todes, 1947
  • Die Leiden Israels, 1951
  • Fahrt ins Staublose. Die Gedichte, Band 1, 1961
  • Zeichen im Sand. Die szenischen Dichtungen, 1962
  • Ausgewählte Gedichte, 1963
  • Landschaft aus Schreien, 1966
  • Teile dich Nacht, Gedichte, 1971
  • Gedichte, 1977
  • Suche nach Lebenden. Die Gedichte, Band 2, 1979
  • Frühe Gedichte und Prosa, 1983

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Хор на спасените" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]