Йоханес Р. Бехер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Р. Бехер
Johannes R. Becher
Johannes R. Becher.jpg
На IV конгрес на писателите от ГДР,
Берлин, 1956 г.
Роден 22 май 1891 г.
Починал 11 октомври 1958 г. (67 г.)
Професия поет, белетрист и драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Направление социалистически реализъм
Награди Сталинска премия
Йоханес Р. Бехер в Общомедия

Йоханес Р. Бехер (на немски: Johannes R. Becher) с цяло име Йоханес Роберт Бехер е немски поет, белетрист и драматург, роден в Мюнхен в семейството на юрист.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1910 г., отвратен от буржоазния морал на родителите си и от социалното лицемерие, Йоханес Бехер решава да се самоубие заедно с приятелката си, но самият той, след като я застрелва, оцелява, макар и с тежки поражения. Следва филология, философия и медицина в родния си град, в Йена и Берлин.

Съвсем млад Бехер започва да пише и сътрудничи на експресионистичното списание "Ди Акцион" в търсене на нови поетически форми и нов художествен изказ. Поради влошеното си здраве от опита за самоубийство е освидетелстван като негоден за военна служба и избягва участието си в Първата световна война, но се пристрастява към наркотици и хомосексуални връзки. Престоява в психиатрични клиники, за да се лекува от морфинова зависимост. Прави нов опит за самоубийство, като си прерязва вените, но и този път оцелява.

Политически път[редактиране | редактиране на кода]

Бехер сред пионери (1951)

В 1918 г. Бехер става член на съюза "Спартак", от който се сформира новосъздадената Комунистическаска партия на Германия. Разочарован от поражението на Ноемврийската революция, поетът напуска в 1920 г. комунистическата партия и се отдава на религията, но в 1923 г. отново се връща в партията и се заема с журналистическа и писателска дейност в полза на една бъдеща социална революция. Срещу стихосбирката му "Трупът на трона" (1925) и романа му "Люисит или Единствената справедлива война" (1925) е заведено съдебно дело заради "подготовка за държавна измяна". (В същата година в България Гео Милев е подведен под отговорност за поемата си "Септември" и загива като "безследно изчезнал".) Процесът срещу Йоханес Р. Бехер е прекратен едва в 1928 г. поради протестите на видни световни писатели като Томас Ман, Ромен Ролан и Максим Горки. В 1932 г. Бехер става кандидат за депутат на Комунистическата партия на Германия (KPD) в Райхстага.

Националсоциализъм и комунизъм[редактиране | редактиране на кода]

Когато на власт идват националсоциалистите, книгите на Йоханес Р. Бехер са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. Поетът успява да емигрира през Париж в Съветския съюз, но там търпи обвинения в "троцкистки уклон" и прави нови опити за самоубийство. Под натиска на събитията и сталинистките "чистки" неговият литературен стил се променя от "екстатичен експресионизъм" в "социалистически реализъм". Близка дружба го свързва с унгарския философ и литературен теоретик Дьорд Лукач, който го подтиква да се запознае по-обстойно с литературата на XVIII и XIX век - така поетът открива за творчеството си формата на сонета.

Скулптура на Бехер в Източен Берлин от 1960 г.

Германска демократична република[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война Бехер се завръща в родината си и отдава силите си за духовното възраждане на Германия, като става президент на Академията на изкуствата на ГДР и министър на културата. В 1949 г. съосновава най-значимото литературно списание в ГДР "Зин унд форм".

През 1952 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Създаденият през 1955 г. Литературен институт в Лайпциг е наречен след смъртта на поета (1958) на неговото име.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

В най-доброто от лириката на Йоханес Р. Бехер се сплитат народностни мотиви с интимни изповеди, политически копнения с прекрасни природоописания, а философските му "Немски сонети" [1] (1951) са изпълнени с дълбоки прозрения за смисъла на живота и мястото на човека върху раздираната от противоречия земя.

През 1958 г. в чест на поета е учредена литературната награда "Йоханес Р. Бехер".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сборник Немски поети възпяват Сталин (1952)
  • Der Idiot, 1913
  • Verfall und Triumph, 1914
  • Verbrüderung, 1916
  • An Europa, 1916
  • Die heilige Schar, 1918
  • Gedichte um Lotte, 1919
  • Gedichte für ein Volk, 1919
  • An Alle!, 1919
  • Ewig im Aufruhr, 1920
  • Um Gott, 1921
  • Arbeiter Bauern Soldaten — der Aufbruch eines Volkes zu Gott, 1921
  • Drei Hymnen, 1923
  • Am Grabe Lenins, 1924
  • Vorwärts, du Rote Front, 1924
  • Levisite oder der einzig gerechte Krieg, 1925
  • Maschinenrhythmen, 1926
  • Die hungrige Stadt, 1927/28
  • Im Schatten der Berge, 1928
  • Der große Plan. Epos des sozialistischen Aufbaus, 1931
  • Deutscher Totentanz 1933, 1933
  • Deutschland, ein Lied vom Köpferollen und von den Nützlichen Gliedern, 1934
  • Gewißheit des Siegs und Sicht auf große Tage. Gesammelte Sonette 1935-1938, 1939
  • Wiedergeburt, 1940
Пощенска марка в памет на Йоханес Р. Бехер (1971)
  • Abschied, 1940
  • Deutschland ruft, 1942
  • Schlacht um Moskau, 1942
  • Dank an Stalingrad, 1943
  • Das Sonett, 1945
  • Ihr Mütter Deutschlands..., 1946
  • Heimkehr, 1947
  • Wiedergeburt. Buch der Sonette, 1947
  • Die Asche brennt auf meiner Brust, 1948
  • Neue deutsche Volkslieder, 1950
  • Deutsche Sonette, 1951
  • Schöne deutsche Heimat, 1952
  • Zum Tode J. W. Stalins, 1953
  • Der Weg nach Füssen, 1956
  • Schritt der Jahrhundertmitte, 1958

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сонетът "Лицето ми е нива" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]