Йоханес Р. Бехер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Р. Бехер
(Johannes R. Becher)
Johannes R. Becher.jpg
На IV конгрес на писателите от ГДР,Берлин, 1956 г.
Роден: 22 май 1891 г.
Мюнхен, Германия
Починал: 11 октомври 1958 г.
(на 67 г.)
Берлин, Германска демократична република

Йоханес Р. Бехер (на немски: Johannes R. Becher) с цяло име Йоханес Роберт Бехер е немски поет, белетрист и драматург, роден в Мюнхен в семейството на юрист.

Живот[редактиране | edit source]

През 1910 г., отвратен от буржоазния морал на родителите си и от социалното лицемерие, Йоханес Бехер решава да се самоубие заедно с приятелката си, но самият той, след като я застрелва, оцелява, макар и с тежки поражения. Следва филология, философия и медицина в родния си град, в Йена и Берлин.

Съвсем млад Бехер започва да пише и сътрудничи на експресионистичното списание "Ди Акцион" в търсене на нови поетически форми и нов художествен изказ. Поради влошеното си здраве от опита за самоубийство е освидетелстван като негоден за военна служба и избягва участието си в Първата световна война, но се пристрастява към наркотици и хомосексуални връзки. Престоява в психиатрични клиники, за да се лекува от морфинова зависимост. Прави нов опит за самоубийство, като си прерязва вените, но и този път оцелява.

Политически път[редактиране | edit source]

Бехер сред пионери (1951)

В 1918 г. Бехер става член на съюза "Спартак", от който се сформира новосъздадената Комунистическаска партия на Германия. Разочарован от поражението на Ноемврийската революция, поетът напуска в 1920 г. комунистическата партия и се отдава на религията, но в 1923 г. отново се връща в партията и се заема с журналистическа и писателска дейност в полза на една бъдеща социална революция. Срещу стихосбирката му "Трупът на трона" (1925) и романа му "Люисит или Единствената справедлива война" (1925) е заведено съдебно дело заради "подготовка за държавна измяна". (В същата година в България Гео Милев е подведен под отговорност за поемата си "Септември" и загива като "безследно изчезнал".) Процесът срещу Йоханес Р. Бехер е прекратен едва в 1928 г. поради протестите на видни световни писатели като Томас Ман, Ромен Ролан и Максим Горки. В 1932 г. Бехер става кандидат за депутат на Комунистическата партия на Германия (KPD) в Райхстага.

Националсоциализъм и комунизъм[редактиране | edit source]

Когато на власт идват националсоциалистите, книгите на Йоханес Р. Бехер са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. Поетът успява да емигрира през Париж в Съветския съюз, но там търпи обвинения в "троцкистки уклон" и прави нови опити за самоубийство. Под натиска на събитията и сталинистките "чистки" неговият литературен стил се променя от "екстатичен експресионизъм" в "социалистически реализъм". Близка дружба го свързва с унгарския философ и литературен теоретик Дьорд Лукач, който го подтиква да се запознае по-обстойно с литературата на XVIII и XIX век - така поетът открива за творчеството си формата на сонета.

Скулптура на Бехер в Източен Берлин от 1960 г.

Германска демократична република[редактиране | edit source]

След края на Втората световна война Бехер се завръща в родината си и отдава силите си за духовното възраждане на Германия, като става президент на Академията на изкуствата на ГДР и министър на културата. В 1949 г. съосновава най-значимото литературно списание в ГДР "Зин унд форм".

През 1952 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Създаденият през 1955 г. Литературен институт в Лайпциг е наречен след смъртта на поета (1958) на неговото име.

Поезия[редактиране | edit source]

В най-доброто от лириката на Йоханес Р. Бехер се сплитат народностни мотиви с интимни изповеди, политически копнения с прекрасни природоописания, а философските му "Немски сонети" [1] (1951) са изпълнени с дълбоки прозрения за смисъла на живота и мястото на човека върху раздираната от противоречия земя.

През 1958 г. в чест на поета е учредена литературната награда "Йоханес Р. Бехер".

Библиография[редактиране | edit source]

Сборник Немски поети възпяват Сталин (1952)
  • Der Idiot, 1913
  • Verfall und Triumph, 1914
  • Verbrüderung, 1916
  • An Europa, 1916
  • Die heilige Schar, 1918
  • Gedichte um Lotte, 1919
  • Gedichte für ein Volk, 1919
  • An Alle!, 1919
  • Ewig im Aufruhr, 1920
  • Um Gott, 1921
  • Arbeiter Bauern Soldaten - der Aufbruch eines Volkes zu Gott, 1921
  • Drei Hymnen, 1923
  • Am Grabe Lenins, 1924
  • Vorwärts, du Rote Front, 1924
  • Levisite oder der einzig gerechte Krieg, 1925
  • Maschinenrhythmen, 1926
  • Die hungrige Stadt, 1927/28
  • Im Schatten der Berge, 1928
  • Der große Plan. Epos des sozialistischen Aufbaus, 1931
  • Deutscher Totentanz 1933, 1933
  • Deutschland, ein Lied vom Köpferollen und von den Nützlichen Gliedern, 1934
  • Gewißheit des Siegs und Sicht auf große Tage. Gesammelte Sonette 1935-1938, 1939
  • Wiedergeburt, 1940
Пощенска марка в памет на Йоханес Р. Бехер (1971)
  • Abschied, 1940
  • Deutschland ruft, 1942
  • Schlacht um Moskau, 1942
  • Dank an Stalingrad, 1943
  • Das Sonett, 1945
  • Ihr Mütter Deutschlands..., 1946
  • Heimkehr, 1947
  • Wiedergeburt. Buch der Sonette, 1947
  • Die Asche brennt auf meiner Brust, 1948
  • Neue deutsche Volkslieder, 1950
  • Deutsche Sonette, 1951
  • Schöne deutsche Heimat, 1952
  • Zum Tode J. W. Stalins, 1953
  • Der Weg nach Füssen, 1956
  • Schritt der Jahrhundertmitte, 1958

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Сонетът "Лицето ми е нива" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]