Стефан Цвайг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стефан Цвайг австрийски писател

Роден:	28 ноември 1881 Виена, Австро-Унгария
Починал:	22 февруари 1942 (на 60 години) Петрополис, Бразилия

Стефан Цвайг (на немски: Stefan Zweig, Щефан Цвайг) е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Освен това си спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

[редактиране] Житейски и творчески път

Изглед от дома на Стефан Цвайг в Залцбург

През периода 1900-1904 г. Цвайг следва философия и история на литературата във Виенския университет. Учи и един семестър в Берлинския университет. Завършва като доктор по философия.

През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга “Сребърни струни” - импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке.

През 1904 г. предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Азия и Америка, като пребивава по няколко месеца в различни страни – Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан.

[редактиране] Първа световна война

Автограф на Стефан Цвайг

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за “справедлив мир между народите”.

През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.

[редактиране] Националсоциализъм

По време на възхода на националсоциализма, през 1934 г. полицията нахлува дома на Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, за да изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина, САЩ. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, с която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

[редактиране] Втора световна война

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба - "Шахматна новела" ^[1] - и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" се самоубива заедно с жена си през зимата на 1942 г.

[редактиране] Влияние

Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от "една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци". Или - с думите на Цвайг, казани за Еразъм: "За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света."

В чест на писателя град Залцбург учредява през 1992 г. литературната награда "Стефан Цвайг".

[редактиране] Библиография

Сборници с новели:
- “Първо преживяване” (1911 г.)
- “Амок” (1922 г.)
- “Хаос на чувствата” (1927 г.)

Биографични романи:
- “Жозеф Фуше” (1929 г.)
- “Мария Антоанета” (1932 г.)
- “Мария Стюарт” (1935 г.)
- “Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски” (1935 г.)
- “Магелан” (1938 г.)
- “Америго. Комедия от грешки в историята” (1942 г.)
- “Балзак” (1946 г.)

Есеистична поредица “Строителите на света”:
- “Трима майстори. Балзак, Дикенс, Достоевски” (1920 г.)
- “Битката с демона. Хьолдерлин, Клайст, Ницше” (1925 г.)
- “Трима поети на своя живот. Казанова, Стендал, Толстой” (1928 г.)
- “Изцеление чрез духа. Месмер, Мери Бейкър Еди, Фройд” (1931 г.)