Хенрик Сенкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенрик Сенкевич
Нобелова награда

Henryk Sienkiewicz
Henryk Sienkiewicz.PNG
Роден 5 май 1846 г.
Воля Окшейска, Полша
Починал 15 ноември 1916 г.
Вьове, Швейцария
Професия писател, журналист
Националност поляк
Жанр исторически романи, белетристика
[[commons:Category:Henryk Sienkiewicz|Хенрик Сенкевич
Нобелова награда

Henryk Sienkiewicz]]
в Общомедия

Хенрик Адам Александер Пиус Сенкевич, герб Ошик (на полски: Henryk Adam Aleksander Pius Sienkiewicz - Хѐнрик А̀дам Алекса̀ндер Пюс Шенкѐвич) е полски писател, автор на исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес („С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп", „ Quo vadis?“, „Кръстоносци“). По тях са създадени ред филми.

През 1905 г. получава Нобелова награда за литература.

Ранни години[редактиране | edit source]

Сенкевич се ражда на 5 май 1846 г. в селцето Вола Окшеска (областта Подлаше) в обедняло шляхтишко (дребноблагородническо) семейство. Постъпва в гимназия във Варшава(1858), след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище на полската столица (1866-1869), впоследствие превърнато в руски университет. За да се издържа, същевременно работи. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити.

Творчество, пътешествия, политически ангажимент[редактиране | edit source]

Дебютира в печата още през 1869 г. с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки. Първите му литературни произведения излизат през 1872 г. (“Хуморески от чантата на Ворошило”, “Напразно”). От 1872 до 1887 Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. През 1874-75 г. става съсобственик на позитивистичния двуседмичник “Нива” , а по-късно работи като редактор в консервативния вестник “Слово” (1882-1887).

Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната “Газета полска” Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го праща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка се появяват под псевдоним Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие “Писма от пътуването до Америка”, 1878).

Докато живее в Калифорния (1876-1878), Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с приятели, също полски емигранти. Оттам насетне пътешествията му в чужбина винаги ще са свързани с разнообразни и необичайни обстоятелства.

През 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга (Мария Шеткевич, починала през 1885 г.). През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо пет дни и в Русе и Варна). През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.

80-те години на 19 век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в благотворителни и патриотични акции. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г. основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен санаториум в Закопане. През 1899-1900 г. е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно “Отворено писмо на един поляк до руския министър”, в знак на протест срещу полицейщината в полските земи под имперска власт.

През 1905 г. става съосновател на просветната организация Полска Мачеж Школна и до 1907 г. ръководи нейния надзорен съвет. През 1906 г. публикува отворено писмо до пруския крал и немски император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на територията на Прусия. През 1908 г. Сенкевич организира международна анкета “Прусия и Полша”, в която няколко десетки европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците.

Историческите романи[редактиране | edit source]

Най-напред Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период, Болеслав Прус. Темите му могат да се разделят в три главни групи: тежката емигрантска участ и носталгията по дома на поляците в Америка (“За хляба”, “Пазачът на фара”); окаяният селски живот (“Скици с въглен”, “Бартек победител”); детската беззащитност (“Янко музикантът”).

Така или иначе, връх в творческия път на Сенкевич несъмнено са неговите исторически романи. Приемани отначало с колебание от критиката, те първоначално излизат като подлистници в пресата и така си спечелват огромна популярност. За пръв опит в жанра се смята разказът “Татарски плен” (1880).

В романовата трилогия “С огън и меч” (1884), “Потоп” (1886) и “Пан Володиовски” (1888) Сенкевич въвежда печелившата уолтър-скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е връзката между индивидуална и държавна участ. Авторът акцентира главно върху военните стълкновения през втората половина на 17 век: въстанието на Хмелницки, шведското нашествие, битките с турците. Във всеки от трите романа наред с фикционалните персонажи е обрисуван и конкретен национален герой (Йереми Вишньовецки, Стефан Чарнецки, Ян Собески).

Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“ (1896). Тук съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана.

За шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900), посветен на Грюнвалдската битка.

В началото на 20 век Сенкевич замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само “На полето на славата” (1906).

Известната у нас като “Стас и Нели” детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие “През пустини и джунгли” (1912) и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Стас Тарковски и английско момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите похитители и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение...

Признание[редактиране | edit source]

Тачен и обичан още приживе, през 1900 г. Хенрик Сенкевич е почетен с тържествено честване на 25-годишния му творчески юбилей. В знак на признателност полската общественост му дарява имението Обленгорек край Келце, купено с пари, събрани чрез подписка. Световното признание идва с Нобеловата награда от 1905 година, но далеч не спира дотук: Сенкевич става почетен доктор на Ягелонския (1900) и на Лвовския университет (1911), член на Краковската академия на науките (1893), на Варшавското научно дружество (1907), на Царската академия на науките в Петербург (1896), на Чешката академия в Прага (1900) и на Сръбската академия на науките (1906), както и почетен гражданин на Лвов (1902).

От избухването на Първата световна война Сенкевич се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове. През 1924 г. тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата “Свети Ян”.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за